The Great Escape

Знаете ли кой е Стийв Макуин? В повечето случай отговорът или ще е твърдо “не”, или ще бъде свързан със сериозен мисловен напън. Причина за това има и тя е по-скоро демографска. Стийв Макуин е нещо като Вин Дийзъл на 50-те и 60-те години. Силен, със сини очи, изпълнен с мъжество и морални добродетели, той трайно е заседнал в сънищата на две генерации съвременни майки и баби и е символ за подражание на три поколения днешни дядовци.

Стийв Макуин играе ключова роля и във филма “Великото измъкване” (или както гласи английското му заглавие – “The Great Escape”). Тази холивудска продукция е призната за класика и е включена в класацията за 250-те най-велики киноленти на всички времена на най-големия Интернет сайт за филмова история и рецензии www.imdb.com (в момента заема 68-мо място). Gotham Games се възползват от славата на класическия екшън и предлагат на нашето внимание своя най-нов продукт, кръстен съвсем логично по абсолютно същия начин.

Играта The Great Escape излиза едновременно и за трите (популярни в днешно време) платформи – РС, PS2 и Xbox. В това решение със сигурност се крият много правилни маркетингови доводи, но за играчите подобна надплатформена унификация означава само едно –

компромис

Далеч съм от мисълта да демонизирам конзолите, но РС-забавленията страдат в качествено отношение от подобна унификация. Все пак днес стандартът е поне гигахерц (да не кажа гигахерц и половина) за процесора и триизмерна изчислителна мощност, колкото настолна машина от средата на 90-те. Не е ли това предпоставка за повече красота, реализъм и просто по-добри игри?! За PS2, обаче, техническите изисквания са чувствително по-скромни, а за Xbox не чак толкова по-високи. И в този смисъл днес сме свидетели на феномена “универсални игри”. Но, уви, не винаги с успешен краен резултат.

Казвам всичко това, защото The Great Escape е едно много пршятно творение. Но в никакъв случай нещо повече. Причината за подобна критична оценка е именно в хвърлените усилия от разработчиците в неправилна посока. За жалост, интересната сюжетна линия е станала жертва на технологични недомислици.

Gotham Games са известни най-вече с издателската си функция при успеха на хърватския екшън Serious Sam. Останалите заглавия от каталога им (на адрес www.gothamgames.com) са по-скоро скромни и не особено запомнящи се (с изключение на Conflict: Desert Storm). Тъй като очевидно големият бум в гейм-индустрията се ориентира към приключване и в момента наблюдаваме известно укропняване и консолидиране, за малките играчи, желаещи бляскаво бъдеще, не остава нищо друго, освен да инвестират в хитри, оригинални и ниско бюджетни продукции. И какво по-ниско бюджетно от попрашасал, но все пак свръх успешен лиценз, покрит с платината на успеха, макар и от преди 40 години?! През миналия месец бял свят видя играта Starsky & Hutch (на същия издател), която използва лиценз от успешен детективски сериал от 70-те години в САЩ. Е, в сравнение с нея, Тhe Great Escape притежава далеч по-голям потенциал.

Голямото измъкване

действително се е случило и то по време на Втората световна война. Това е и причината режисьорът Джон Стърджис (между другото също толкова прочут кинаджия като Макуин, нещо като Спийлбърг на 50-те и 60-те) да заснеме филм за бягството на няколкостотин британски военнопленници от строго охраняван немски затвор. Филмът The Great Escape е титулуван от критиката като “искейп екшъна пар екселанс”. За играта едва ли можем да кажем, че същото нещо важи с пълна сила и за нея. Преди околo десет месеца се появи Prisoner of War на Codemasters. Е, The Great Escape прилича доста на нея, ако се абстрахираме от лиценза и историята на капитан Върджил Хилтс, лейтенант Анди Макдоналд, Луис Седжуик и Боб Хендли. Същевременно е и доста по-различна заради една причина – наличието на екшън.

Докато в PoW основната цел беше скритото промъкване, тихото измъкване и стратегическото планиране на бягството, в The Great Escape играчът постоянно решава разнообразни задачи, включващи и преки сблъсъци с противника. Творението на Gotham Games се играе от трето лице “а ла Лара Крофт”. На ваше разположение са 18 мисии, разпределени между цитираните четирима герои. Играта следва модерната напоследък тенденция за оформянето на сюжетна линия, в която са включени няколко персонажа, които, с напредването на историята, играят ключова роля за правилното отиграване на ситуацията. За съжаление, играчът не може сам да си избере с кой от героите да преминава задачите – всяка от тях е с предварително определен изпълнител.
Естествено, и тук

стелт-елементът

е застъпен силно под формата на мисии в стил “отиди от А до Б, мини през В и се върни направо в А”. Разнообразието на вашите отговорности варира от стрелба с бордова картечница на бомбардировач от Кралските военновъздушни сили, през открадване на вражеска униформа, фалшифициране на документи за идентичност до пряк кютеклък и каране на возила (в играта е включена и най-важната сцена от филма, където Стийв Макуийн се измъква от затвора, яхнал “на маторя”). Всичко това трябва да става под прикритие, без стражите да успеят да ви хванат.
Играта е оформена като филм. Свързващите звена между отделните мисии са кратки клипчета, направени с графичния енджин на играта. Той обаче, горкичкият, е средна работа. Това е най-доброто определение, което мога да се сетя, без да обидя невинните текстури, останали някак недовършени и създаващи впечатление за разочароваща визия. Фигурите на героите са леко кръгловати, все едно всеки има малко шкембенце. Движенията им са сковани и неестествени, а действията им напомнят анимацията в нискобюджетен фантастичен филм от 80-те години. Вярно, че теоритично днес всеки може да направи на домашния си компютър ефектите от първия Терминатор, но това не означава, че с чиста съвест би могъл да ни ги пробутва и да се опитва да печели кинти от това!

За щастие, лоши думи не могат да се кажат поне за аудиото. Говорът на отделните герои е добре синхронизиран, като германците имат задължителния смешен акцент, докато говорят на английски. Музиката и звуковите ефекти са окей, без да са нещо специално, заслужаващо изрично упоменаване. Изкуственият интелек, обаче, заслужава колонка в учебниците по гейм дизайн като пример за тъп AI. Някак си нелогично, пазачите не ви забелязват, когато сте зад тях, но пък със сигурност се изсипват 20 говеда, в момента, когато сторите предвидената в сценария пакост. Очевидно, нацистката паплач има очи и уши навсякъде, дори във вашата собствена глава.

The Great Escape е приятна и неангажираща игра с приключенски елементи, интересен лиценз и средно изпълнение. Ако сте фен на стелт-заглавията, със сигурност не сте я пропуснали и вече може би сте я превъртели. Ако сте киноманиак, ще ви бъде приятно да се позабавлявате със Стийв Макуин (самият!).

Автор: Александър Бойчев