The Gladiators: Galactic Circus Games

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 дек. 2002

Сред купчината хитови и скъпоструващи проекти всеки месец сме свидетели и на поне още два пъти толкова амбициозни, борещи се за място под слънцето заглавия. Такъв е случаят и с The Gladiators: Galactic Circus Games – приятна 3D-стратегия в реално време с елементи на Counter-Strike.

Името на играта само говори за основния елемент в нея – гладиаторски битки на непозната планета между “добри” човеци и “зли” роботи.
Трябва да си призная, че първоначално бях настроен скептично към подобно творение. Французите от Eugen Systems обаче са се постарали да направят достатъчно обещаваща игра без да имат претенциите да блестят твърде много или да пренаписват законите на жанра. Бюджетът може и да е бил ограничен, но по подобен начин се разви историята и на родния Celtic Kings, който въпреки това успя да привлече достатъчен интерес върху себе си. Издателите от Axel Tribe очевидно са инвестирали и достатъчно време и усилия и в крайна сметка резултатът е интригуващ опит за

смесица между екшън, адвенчър и стратегия

С две думи историята е следната – през 70-те години американската армия работи по строго секретен космически проект. Целта му е изследването на феномена на черните дупки (повече подробности по темата за “черните дупки” можете да намерите на archive.ncsa.uiuc.edu/Cyberia/NumRel/BlackHoles.html). За командир на мисията е избран майор Грег Д. Калахан – типичен, но вече бивш американски морски пехотинец със странен психопрофил, квадратна брадичка и мускулна маса, която е над две трети от общото му тегло. Изстрелването на совалката е направено при пълна секретност като тя е изпратена да проучва астероидно поле. С приближаването си до него обаче космическият кораб губи всякакъв контакт със Земята и внезапно изчезва в дълбините на междупланетното пространство.

Всъщност совалката преминава в друго измерение и се озовава в непозната звездна система. За да бъде шокът пълен, контролните системи отчитат присъствието на огромен неидентифициран обект, който се насочва към земляните с невероятна скорост. Това е друг космически кораб, ръководен от същество на име Максимикс. Атаката срещу земната совалка е унищожителна. Единственият оцелял е Калахан, попаднал в плен на непознатата раса (непозната, но отчайващо хуманоидна).
Максимикс решава, че екзекуцията на пленника ще бъде добро назидание за всякакви външни “елементи” от друга галактика. Ето защо той изпраща Калахан в Миридион, столицата на непознатата планета. Хвърлен в затвора, героят очаква нерадостната си съдба.

Както във всяка хубава приказка обаче,

и тук се появява добрата принцеса

съжалила бедния иноземец, жертва на варварските обичаи на мъжките представители на нейната (нашата?!) раса. Оказва се, че на непознатата планета тече ожесточена битка за власт. Бащата на принцеса Лидия е починал при неизяснени обстоятелства. Две са враждуващите фракции, които си оспорват правото да наследят на трона император Алдеран – на барон Фал и на граф Орфф.

Единствената надежда на Лидия е Калахан. Причината – новият император се избира след гладиаторски турнир като най-добрия боец, естествено, прегръща принцесата най-накрая. Обезпокоена от изострящия се конфликт, Лидия пуска Калахан в гладиаторските битки, като той е последният й шанс да предотврати навреме задаващия се хаос.

В символиката си историята на The Gladiators напомня силно на едноименния филм с Ръсел Кроу. Това със сигурност е целено и от авторите, решили смело да се облегнат на познати неща и изпитани сюжетни елементи. Няколко са важните особености при играенето на The Gladiators – така например битките се провеждат не на някаква планета, карта или в подземие, а в огромен виртуален стадион, пълен куфеещи фенове, окуражаващи всяка ваша победа с бурни викове. Въпреки че историята е фокусирана върху успехите на главния герой и победата на доброто, ще можете да изиграете шест различни кампании с три различни раси. Освен морските пехотинци на Калахан, ще можете да управлявате галактическите бойци на Максимикс (покрай  звучното име на извънземния предводител постоянно си мисля за хрупкави бисквитки :-)) и магическите войни на Фаргас. Досещате се, че всяка от расите ще има своите специфични единици и различна тактика на игра.

The Gladiators не е обикновена стратегия. На практика вашата основна и единствена цел е воденето и спечелването на битки.

Бази няма, строежи – също

Представете си нещо като екипен детмач, само че с фигурки от по няколко милиметра. Липсата на строежи означава и липса на казарми, а това от своя страна – и липсата на колони от свежи попълнения. Да, ама не. На практика този проблем е разрешен като на различни места по картата са разпръснати разни екстри. Един от тези бонуси са именно нови юнити, които попадат под ваше командване. Като казвам “под ваше командване”, нужно е уточнението, че Калахан, Максимикс или съответния лидер е водеща и много по-силна единица, макар и да няма възможностите на героите в WarCraft III

The Gladiators е триизмерна стратегия. Този факт води след себе си типични предимства и недостатъци. Към положителните елементи спада специфичната роля на терена. Военни части, разположени на по-високи места, имат тактически и бойни предимства пред тези в “ниското”. Самата обкръжаваща среда е приятно нарисувана, а най-якото е, че можете да рушите, стреляте и унищожавате практически всичко наоколо. Това обаче не е препоръчително, тъй като в The Gladiators има и любопитен стелт-елемент. Ако се скриете в храсти или зад някоя сграда, противникът просто не ви забелязва (засади в горичките а ла Medieval).

За съжаление налице са и

типичните за 3D-стратегиите проблеми

решени досега ефикасно може би единствено във WarCraft III. Blizzard очевидно са плеснали по масата и са казали “По дяволите, камерата ще е фиксирана!”, което обаче много други разработчици очевидно не желаят да разберат. Така понякога ориентирането по картата е объркващо, както и усещането за вярната посока на движение. За сметка на това обаче вашите войници не се лутат като пияни моркови и автоматично се “наместват” в бойна формации.

The Gladiators е трудна игра. Противникът е достатъчно силен и не очаквайте елементарни победи за има-няма няколко часа. Освен това при близък бой е съвсем вероятно да уцелите и собствените си войници. Избягвайте схватките един на един и се опитвайте да елиминирате врага с повече движение. В противен случай, както в реалния живот, ще пръснете канчето на набора, в момента, когато той се опитва да разкаже играта на някой противник пред вас.

The Gladiators е приятна и неочаквана изненада в стратегическия жанр. Ако WarCraft и Counter-Strike са ви омръзнали поравно, опитайте я – добрата новина е свързана със силния и разнообразен мултиплейър и възможност да комбинирате знанията и от двата жанрови лидера. Приятни битки.

Автор: Александър Бойчев