The First Templar

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Няма как да не отбележим желанието на Haemimont Games да се заеме с разработката на игра, различна от стратегическия жанр. The First Templar е екшън-приключение от трето лице, което на пръв поглед прилича на кръстоска между Fable и Assassin’s Creed, но е на светлинни години както от едното, така и от другото заглавие…

Играта ще ви пренесе през 13. век и ще ви разкаже историята на двама тамплиери и една благородна дама, обявена за еретик, опитващи се да открият Свещения Граал. Чашата, от която пие Исус Христос по време на Тайната вечеря. По пътя си ще разкриете мистериите, свързани с ордена на тамплиерите и, разбира се, ще изиграете съществена роля в поредната голяма конспирация. Всички сме чували тази история поне 100 път. Защо да не я изиграем за 101? Лошо няма, продължаваме нататък…

Първото нещо, което ще ви направи впечатление

когато стартирате The First Templar, е странно мъглявата първоначална анимация и изключително нескопосаното озвучение. Когато водят диалог помежду си, героите сякаш нямат абсолютно никакво съзнание, че срещу тях стои друг човек. Напротив – рецитират си репликите дървено и изкуствено. В допълнение към това анимациите на персонажите могат да ви заблудят успешно, че насреща ви не стоят тамплиери, а роботи. Синхронът между говора и отварянето на устата е сведен до минимум, което довежда както до комични, така и до доста жалки гледки.

И все пак – да видим как стоят нещата в геймплей отношение. Бойната система на практика е сведена до стандартен и мощен удар, блок и шепа не особено впечатляващи комбота и умения. Нито повече, нито по-малко. Въпреки различните герои (единият е въоръжен с къс меч и щит, другият – с двуръко оръжие, а мацката – с две ками, които мята по противниците си), в един момент играта се превръща в най-обикновено и безсмислено хек-енд-слеш приключение.

Сред плюсовете на The First Templar е наличието на кооп режим

Във всеки един момент към вас може да се присъедини приятел, който да ви помага във вашето приключение. А предвид факта, че играта не разполага със стандартна карта (единствено мини в горния ляв ъгъл) и може да се загубите доста лесно в по-късните етапи от приключение, една глава в повече в никакъв случай не е излишна.

Ако не може да убедите някой да се присъедини към вас (а в това не бива да ви учудва), винаги може да играете играта и с компютърно контролиран спътник, който обаче е почти толкова полезен, колкото и чувал с картофи (особено в битките с босове). Добрата новина е, че може да превключвате от един герой на друг с Tab по всяко време, най-малкото за да се опитате да го махнете от пътя на тичащото срещу него гигантско чудовище.

Системата за ъпгрейди е не по-малко семпла от бойната система

Разпределяте събраните с пот на чело точки в умения, подобряващи здравето ви, даващи ви нови движения и т.н. Едно нещо в играта обаче, което представлява пълна мистерия за мен, са новите брони и оръжия. На практика няма никаква (видима) разлика в ъпгрейдването им. Играта от своя страна ви кара да изпълните всички допълнителни задачи в нивата, за да откриете съответните части. Това обаче ми изглежда крайно ненужно и безсмислено, предвид факта, че може да превъртите The First Templar, използвайки първоначалното снаряжение, с което сте екипирани.

Нямам намерението дори да засягам въпроса с целевата група.

Българска игра на английски език

За пореден, а със сигурност – не и за последен път. Как един разработчик би искал да уважаваме продукта му, като той не уважава факта, че пропуска една съществена част от аудиторията си? Да, знам – издателите определят нещата, няма пазар на игри в България. Дрън-дрън… Чували сме ги и преди тези неща и вероятно бяха актуални преди 5 години. А и никой не може да ме убеди, че е по-трудно да издадеш едно заглавие на родния си език, отколкото на чужд.  The Witcher си има опция за полски език. Защо една българска игра да няма опция и за български?

Но това да е проблемът на The First Templar.  После да не кажете, че не съм ви предупредил. Българска или не, това е игра, с която няма смисъл да си губите времето.

Автор: Владимир Тодоров