The Elder Scrolls III: Bloodmoon

Макар и да са плод на болен древногръцки мозък, музите имат определен смисъл. Вдъхновението, изсипано върху избрани глави, оставя ярки и запомнящи се следи в съзнанието на хората. Като тръгнете от родната чалга и стигнете до мозамбикското народно творчество – резултатите на озарението са хиляди. Понякога пък се случва чудо и тогава нещо различно и свежо се явява дори в редиците на толкова любимите ни игри. Ако щете вярвайте, но новичката The Elder Scrolls III: Bloodmoon е именно доказателство за това.

Епизод Три

Настоящото произведение представлява второ продължение на миналогодишния RPG хит The Elder Scrolls III: Morrowind. Мястото, където се развива действието, обхваща същото парче от времето и пространството. Особеното е, че подобно на предната добавка (Tribunal, ноември 2002) Bloodmoon е игра, която е вмъкната в играта. С качването на пакета заедно с неговите експанжъни не се явява и помен от нещо ново и значимо. Вътрешните менюта на основната игра остават абсолютно непроменени. Не се откриват дори намек за прясно качените мегабайти. Номерът е в това, че инсталираното е скрито вътре като част от света на Morrowind. Адонът е “просто” новичък остров в северозападната част на световната карта.

Новата географска локация, наречена Solstheim, представлява парче земя, която е богата на минерални ресурси, приятно количество куестове и лоши индианци.

Хубавото на новата суша е, че е достъпна както за стари утвърдени герои от оригиналния Morrowind, така и за току-що започнали. Парите, които се дават в началото на действието, са напълно достатъчно. Всеки би могъл да си плати пътя до острова. По принцип желаната територия може да се достигне и по алтернативен път – чрез плуване. Подобно начинание е особено  подходящо за по-войнствено настроените натури – океаните на Elder Srolls III са просто претъпкани с вечно гладни и злонамерени риби.

Свобода на действието

Веднъж попаднал на Solstheim, играчът може да се развихри както му душа поиска. Една от най-добрите страни на оригинала е запазена и тук. Играчът се изправя пред абсолютно нелинеен сценарий. Единствените ограничения са свързани с някои от главните задачи. Успешното им приключване може да се осъществи само от персони с по-космати и страшни герои. Иначе като модел на действие всичко опира до познатите похвати. Както и в предните части, решението на куестовете до голяма степен включва разпитване на всичко де мърда в комплект с упорита употреба на наличния разрушителен хардуер и магии.

По принцип, според авторските спецификации, новите приключения биха отнели между двадесет и четиридесет часа игрово време. В общи линии в края на цялото това чудо човек се изправя пред два основни варианта за финала. В първия случай е помогнал за създаването на работеща колония, а във втория се е присъединил към местната “тъмна страна на силата”.

Новинки

Основната промяна спрямо всичко дотук е цялостната атмосфера.
Morrowind и  Tribunal се развиваха в определено мрачна субтропическа вселена. Мъгливи крайбрежия, приветливи горички, големи градове, гарнирани с явно топлолюбиви чудовища, бяха едни от основните компоненти на предните части.

За разлика от тях историята на продължението се развихря из земи с класически скандинавско-планински облик. Навсякъде по острова виреят иглолистни, има сняг и подходящи по сила и вид арктически бури. Старите урабнистични пейзажи са отстъпили на далеч по-диви картинки. Допълнително новите лоши субекти и хищни животни са от характерен нордически тип – вълци, мечки, ледени гиганти и т.н.. В общи линии общото усещане може да бъде прието като нещо ново от всеки, поиграл на старите части от серията.

Вълк

Един от другите забележителните елементи на Bloodmoon е възможността на героя да се превърне в стопроцентов върколак. Изборът се предоставя някъде към средата на действието. При условие, че наша милост се престраши на тази биологична промяна, на линия излизат множество особености на геймплея.

Под формата на вълк играчът представлява двукрако същество с характерната муцуна и окосмяване. Основните предимства на превъплъщението са по-добро зрение и мощно подсилени физически данни. Но докато е в животинския си облик, никой не може да използва предметите от колекцията си. Малкото успокоение идва от факта, че ноктите на свирепия звяр имат поражение 40. С малко повече тренировки окончанията на пръстите могат да се превърнат в любимото оръжие на баба… По отношение на човешкото си “аз” върколакът се различава малко от началното си некиноидно състояние. Инвентарът и телесните особености са запазени.

В общи линии

номерът с двойственото съществуване

има само няколко отрицателни страни. Първата е, че подобно на много класически върколашко-вампирски  персонажи, тъмната козинеста половина на героя изпитва постоянна нужда от прясна кръв. Ако вашият кучо не закуси с някоя невинна жертва, общото му състояние се влошава.
Второто минусче на бивидовата форма е отрицателното обществено мнение. Ако човекът-вълк бъде видян по време на преобразяване, хората се настройват крайно зле към него. Впоследствие, независимо дали е в хуманоден или друг вариант, върколакът има пълен шанс да стане обект на преследване от страна на малка злонамерена тълпа. Някои от другите минусчета на варианта са свързани с намаляване на късмета и повишена чувствителността към сребърни субстанции…

Полигони и пиксели

По отношение на малко по-прозаичните неща като аудио и видео играта не е мръднала и най-малко. Техническата страна е запазила миналогодишния си вид, което крайна сметка не е чак толкова лошо.
Реално цялата графика е в сравнително хубаво 3D. Качеството на картинките може да се сравни с някоя от средно класовите пуцаници. За съжаление в случая върхове от рода на Unreal Tournament 2003 са все още далеч от хоризонта. Въпреки това някоя по-средна машина може да се задъха с максималните ефекти на играта. Особено предизвикателство за любимата видеокарта са откритите пространства, гарнирани с някоя лека снежна вихрушка. Единственият вариант, при който зациклянето може да се избегне, е пропускането на някои от ненужните визуални шукаритети…
Е, като изключим дребното визуално “изоставане” от най-новите модни тенденции, настоящата Bloodmoon трупа единствено плюсчета. Адонът предлага съвършено различна атмосфера. Хората, играли на предните две части, могат да потънат в нещо хем ново, хем издържано в стила на старата класика. Удоволствието за поне десетина топли, лепкави летни дни е гарантирано.

Автор: Сергей Ганчев