The Chronicles of Narnia: Prince Caspian

Появи се поредното попълнение в изстрадалия movie-game жанр, който най-често отнася неконструктивна критика и хихикане, защото нещата по-често са претупани, а не изпипани. Този път става дума за света на Narnia, който вероятно сте чували. Базира се на поредица от седем книги, писани в периода 1949 – 1954 г. Играта е направена по най-новия филм от Narnia-серията – Prince Caspian и тъй като излиза на пазара преди премиерата на филма по кината в България, се опасявах, че може би ще ми spoil-не историята и ще ме ограби от удоволствието от самия филм. Но не! 😀

Няма такъв филм

Играта представя една тотална липса на разбираемо story. Миш-машът от анимирани cut-сцени и movie-клипове, взети директно от филма, така и не може да даде ясна представа какво се случва, особено в началото. Накратко разбирате със сигурност само, че се биете на страната на принц Caspian, който, ако сте пропуснали заглавието на играта или цялата шумотевица около поредицата, ще припознаете като “доброто момче” по многобройните зализани лимбички и героичен вид на тийн-идол. Та, биете се на негова страна, за да може да победи злия крал Miraz, който охотно се е настанил на трона му.

На мен май това ми е достатъчно.:-) Още подробности – в самия филм. Все пак за

екшън (и още нещо)

говорехме… май.
Мисиите не са много. Не са и особено времеотнемащи. Не са и с праволинеен геймплей. Това, което е ясно, е, че са лесни. 🙂 И това не е минус. Поредицата като цяло се съсредоточава върху по-младата публика и целевата група на играта е 15-годишните играчи. Приключението все пак предлага достатъчно сериозен геймплей, за да не обижда интелекта им, но и да не ги затрудни. За мен The Chronicles of Narnia: Prince Caspian беше много приятна и отпускаща. Единственият минус относно нивото на трудност е, че то се запазва приблизително еднакво през цялото време, а според мен с прогреса на играта и то трябваше да претърпи някакво развитие.

Но, както и да е. Въпреки че няма някакви особено новаторски попадения, заглавието е много приятно. Можете да играете с 20 герои, които се сменят през различните мисии. По време на повечето нива имате различна по брой дружинка и можете да сменяте управлението от един герой на друг и в хода на самата мисия. Именно това е най- готиното попадение в заглавието. Например, ако трябва да минете през малък процеп, използвате джуджето и отваряте входа за всички останали.
Всеки от героите има опция за две атаки и някакво

характерно умение

Джуджето например има кука, с която може да изкачва и стени, като оставя приспособлението и за другите герои, които могат да го използват след него. Минотавърът е най-силният в битка и може да използва някои специални оръжия. Русокосата ни кентавърка пък развива най-висока скорост и особено якото е, че може да повали противник не само с меча си, но и като просто го стъпче, догонвайки го. Има герои, които например използват стрели и т.н. Нататък в приключението се превъплъщавате дори в мишка.

Освен превключването между самите герои, имате и опция да включите втори играч на същата машина. Малко е куцо, че когато стигне до края на екрана, просто го спира невидима стена и практически трябва да се движите като залепени един за друг. Можеше да се помисли за split screen, но така или иначе опцията е готина.

Много ми хареса и друго нещо в замисъла на приключението. Освен героите, които управлявате директно, можете да комбинирате силите си и с други същества от света на Нарния. Например в началото на играта чрез минотавъра можете да се качите на гърба на великан (наистина е странна гледка и, бога ми, така и не разбирам защо именно минотавърът е привилегирован да язди всичко, де що мърда). Малко по-късно пак минотавърът може да се съюзи с Грифон и т.н.

Играта предлага много битки, като най-често това са истински масовки, където вие просто се развъртате и показвате кой е шефът. Съществуват и задачи, които ви ограничават във времето и един кръг, подобен на часовник, (предполагам) отмерва оставащите секунди.

Истинското разнообразие обаче идва от пъзелите, които най-често са от типа „дръпни тази ръчка” или „използвай този предмет там”, но, както казах, предлагат и смяна на героите, за да се опитате да прогресирате напред. Тук трябва да спомена, че малко кофти е замислен начинът за отваряне на ковчежета, дърпане на ръчки и т.н. Става дума за някаква безсмислена поредица от бързи кликания с мишка. В даден момент става леко дразнещо.

Честно казано, не ми харесва и фактът, че отново има checkpoints, но това в днешно време е по-скоро нормалното положение, а не характерна особеност. А и в случая играта не е сложна и няма голямо значение, няма често да ви се налага да load-вате, освен при restart.

Гледам и не вярвам на ушите си

Местата, които посещавате, включват замъци, развалини, пещери, гори. Общо взето стандартните фентъзи локации. В случая трябва да вметна, че те са много красиво пресъздадени. Ако машината ви го позволява, играта наистина радва във визуален аспект. Срам и позор обаче за създателите е, че тази красота е показана по един от най-левашките начини. Камерата ви постоянно се забива не където трябва и най-много си пада да показва героите ви в лице, като ви държи в пълно неведение кой и откъде ги напада, както и накъде трябва да се движите. Тук положението го спасява малката и безценна карта в долния ляв ъгъл, на която виждате накъде трябва да щъкате.

Въпреки многото несъвършенства, аз съм по-скоро „за” отколкото „против” разцъкването на заглавието. Има нещо отпускащо и неангажиращо в лекотата, с която прогресирате, всичко е красиво и приказно, а и какво е да пукнеш няколко тикви така между другото в лятната жега. Истинска забава 🙂 Така, че ако все още не се препичате някъде на плажа, това може да е именно играта за вас в момента – лесна и красива. Звучи точно като за лятото ;-)).

Автор: Лили Стоилова