Tekken Tag Tournament

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2001

Славата на поредицата Tekken отдавна е прекрачила границите на собствения си PlayStation формат. Още от първото издание насам всяка следващa Tekken се очаква с трескаво нетърпение и то далеч не само от феновете играта. Въпреки това, за предстоящата премиера на Tekken във формат за PlayStation2 се говореше като за истинско събитие. Между другото, играта вече шества по монетните игрални автомати в цял свят от близо година и хората са наясно, че става въпрос по-скоро за лъскав ъпгрейд, отколкото за нещо коренно ново. И все пак…

Ще наруша по изключение златното правило да започвам всяко ревю с добрите неща, които могат да се кажат за играта. Не че смятам да хокам Namco твърде много. Все пак, както вече сте прочели на заглавната страница, именно Tekken Tag е игра на броя. Но да си дойда на думата – след цели три издания създателите на Tekken можеха все пак да си дадат малко повече зор и да ни зарадват с нещо повече от няколко нови героя, няколко нови движения и един нов режим. Нямаше нужда от революционни нововъведения, а просто от нещо, което да покаже, че има някаква надежда beat ’em up жанрът да се измъкне от тоталното блато на застоя, в което е затънал до шия. Вярно, че първият по-мащабен PlayStation2 опит за подобно раздвижване – The Bouncer на Square – се провали с гръм и трясък, отнасяйки някои от най-слабите оценки, давани до момента на PS2 игра. Но Square поне опитаха. Така де, зад цялата ми гневна тирада се крие простичкият факт, че Tekken Tag Tournament всъщност не е нищо повече от един перфектно изпипан ъпгрейд. Е, изплаках си мъката, олекна ми. Хайде сега, чао, че от снощи съм подхванал едно специално комбо на Лей и още не мога да го докарам! … Майта-а-ап!!

Майтапът настрана, с тази малка шегичка се опитах да ви намекна, че ъпгрейд не ъпгрейд, Tekken Tag си е убиец, трепач, адски яка, желязо, реже глави, мачка ‘ора… Достатъчно! Мисля, че схванахте мисълта ми. Сега да продължим малко по-делово и далеч по-информативно. Като начало, какво the f**k е “tag tournament”?! Краткият отговор е – нов режим на игра за един или двама души. Дългият отговор изисква малко повече обяснения. В този tag режим играете с двама бойци вместо с един, но не едновременно, а последователно, като в произволен момент можете да смените единия с другия. Противниковият отбор също разполага с двама души. Печели този, който успее пръв да нокаутира един от противниците си. Просто и ГЕНИАЛНО!

Тръпката на живо е неописуема, особено когато играеш срещу някой приятел, а не срещу машината. Като начало се налага да усвоиш до съвършенство ударите и комботата не на един, както беше досега, а на цели двама героя. Който е задълбавал поне веднъж яко в кой да е Tekken, знае, че това си е сериозно предизвикателство. Можеш, разбира се, да разчиташ само на единия от двамата, но шансът да напердашиш така някой наистина добър “жив” опонент е чисто теоретичен. Другият тънък момент е, че трябва да нацелиш абсолютно точно момента, в който да подмениш бойците си. Освен това всеки от противниците ти си има цаката и съвсем не е все едно с кого от твоите хора ще му играеш. Накратко, Tekken Tag е първата игра от поредицата, която наистина изисква стратегическо планиране, което я извисява доста над останалите.

Този път в играта са включени всички герои, появявали се на Tekken арената от първото издание насам, общо 24. Вярно, ударите и специалните техники на някои от бойците поразително напомнят тези на по-известните персонажи, но това си е стар beat ’em up трик и няма да е много честно да се заяждаме с Tekken Tag точно по този повод. Като цяло към бойния арсенал на всеки от героите има по няколко нови попълнения, повечето от които наистина правят чест на и без друго феноменалния набор от движения на Tekken.

Логично, най-големият скок е направен на ниво графика. С леки уговорки мога да кажа, че моделите в самата игра изглеждат кажи-речи толкова детайлни, колкото тези в интрото на Tekken 3. Прибавете към това всички благини на 3D ускорението, които PS2 поддържа, и ще разберете, че говорим за съвсем друга бира… м-м, картинка. Светлинните ефекти са наистина смайващи, но това, което ме накара да зяпна, беше пухкавият сняг, който се сипе над една от арените. Макар на практика камерата на Tekken Tag да се върти на 360 градуса, снегът нито веднъж не изглеждаше като “филтър” опнат пред обектива. Снежинките бяха буквално навсякъде, а бойците се носеха грациозно сред тях. Усещането беше наистина близко до това от холограмен образ. Разбира се, всичко е трик, но какъв трик!

Задният план също няма нищо общо с този от предишните игри. Всичко е изцяло тримерно, а на втора линия са прибавени зяпачи, които ръкомахат и се движат абсолютно независимо един от друг. Колкото до самите арени, те са изпипани с някои от най-ефектните текстури, които въобще съм виждал, независимо от платформата. Някои от сцените са нови, други са преработки на старите, но като цяло разнообразие не липсва. Тук май пак иде ред да си кажа рецитацията. Добре де, толкова ли щеше да е трудно да се въведе някаква способност за взаимодействие с “декорите”? Особено като се има предвид наистина сериозната хардуерна мощ на PlayStation2. Нямаше нужда от бог знае какво – просто по някой разхвърчаващ се на трески сандък или пръсващо се със звън стъкло. Не беше нужно дори тези детайли да имат каквото и да е отношение към геймплея. Просто щяха да са наистина ефектни и щяха да добавят доста към общия купон. Може би в следващия Tekken, да се надяваме…

За звука и музиката мога да кажа само хубави неща, без да съм наистина впечатлен. Стъпките на героите звучат по различен начин в зависимост от настилката, отделните удари (макар и далеч не всички) също се открояват на общия фон и т.н. Саундтракът отново е в техностил и си върши чудесно работата – да влива допълнителна доза адреналин в към и без друго задъхания ритъм на играта.

Между другото в Tekken Tag за пръв път в поредицата е включена друга особено популярна сред японските тупалки екстра – т.нар. “gallery mode”. В него постепенно отваряте допълнителни картинки и клипове, свързани с героите от играта. Да, и на мен ми звучеше като изсмукано от пръстите, докато не поиграх на Soul Calibur за Dreamcast. Там тръпката от отварянето на нови обекти в “галерията”, за което се “плащаше” с натрупаните в различни режими точки, си беше не по-малка тръпка от откриването на нови герои, да речем. Уви, не ми стигна времето да задълбая по тази линия и в Tekken Tag, но като знам какви художници и аниматори работят за Namco, при първа възможност ще го направя.

Накратко, колкото и строг да ми се иска да бъда към решението на Namco да ни сервират още от същото, но с повече подправки и сготвено от по-качествени продукти, ще кажа само, че след четири издания (в рамките на по-малко от четири години) Tekken продължава да бъде “Тупалката”, с пълен член и главно “Т”, в случай че не сте забелязали.

Автор: Ивелин Иванов