T-72: Balkans on Fire

Има един момент, в който и най-добрите милитаристични симулатори (предимно самолетни) започват да доскучават. Геймките са хубави, но всичко, което предлагат, е измислено и се сервира на публиката под една или друга форма от години. Графиката, както и останалите технически детайли, бележат небивал прогрес, но за съжаление просто няма как да не ви е писнало поне частично от геймплея. Е, ако трябва да бъда честен, от време на време изниква и някое изключение, както бе в случая с тазгодишната подводничарска Silent Hunter III и донякъде с настоящата геймка: T-72 Balkans on Fire. Въпросното ново чудо е чиста танкова симулация: факт, който привлича вниманието по две важни причини. На първо място видът на управляемите машинарии е много забавен и на второ – подобно произведение не е излизало от неприлично много луни. А и освен това става дума за любимите ни Балкани, все пак…

Balkans on Fire

Самата игра предлага редовните за настоящето варианти на игра: основна част – сингълплей кампания и две допълнения – мултиплeйър и единични мисии. Сценарият, около който се върти всичко, е свързан с първите войни след разпада на Югославия. Играчът поема ролята на руски наемник-танкист с богат опит, който се бие на страната на сърбите. Това е една от малкото игри, в които западните ни съседи са от страната на „добрите” и не са представени като абсолютни поклонници на сатаната и расовата чистота.

Отделните мисии, които трябва да се изиграят, за да се достигне до финалните надписчета, са сравнително прости и ясни. С малко тренировки и късмет изпълнението им е гарантирано.

Panzer

В Balkans on Fire има прилично голям комплект от разнообразни верижни зверове. Въпреки това управляемите танкове са само три – Т-72В, Т-55А и Т-34/85. Всяка от дадените машини е моделирана прилично добре и си има своите характерни особености. Докато последният изброен панзер е от годините на Втората световна, първият е един от най-добрите екземпляри от епохата на късния Хрушчов и ранния брежневизъм. Разликите между двете крайни машини са си направо еволюционен скок по отношение на скорост, точност на стрелба и издържане на пердах. В случая Т-55 е нещо като липсващото звено – не толкова изтънчен, колкото Т-72, но с няколко идеи по-добър от Т-34.

В началото на действието на играча се дава само танкът от Отечествената (изоставен от хърватите), а останалите се появяват след някоя и друга баталия. За разнообразие на места Balkans on Fire дава и няколко допълнителни брoнирани и пехотни единици, които могат да се командват. Помощта, оказана от тях, е добра, но по стара геймърска традиция дори и в тяхно присъствие тежестта пада главно върху подопечния метален звяр и неговото оръдие.

Сделано в…

Balkans on Fire е руска игра, а в последно време симулаторите, идващи от бившия СССР, са едни от най-добрите, които могат да се открият на пазара – серията Ил-2 и т.н. Едно от главните плюсчета на тези геймки, налично и в настоящото произведение, е подробният контрол и множеството шукаритети, които стават за настройване. По принцип танковете не са толкова сложни по природа, но дори малките подробности от рода на вида снаряди (бронебойни или осколъчни), с които се пуца, са от изключително значение.

Хубавото на Т-72 е също така, че по подобие на някои нашумели 3D патаклами, съдържащи танкове и сроден род машинарии, в този симулатор всяка позиция на екипажа е достъпна, така че детайлите подлежат на пряк „визуален” контрол. Наша милост може да скача от мястото на място и да се прави на шофьор, топчия, командир или картечар, както му душа поиска. От друга страна, застояването на една позиция е въпрос на личен избор и не влияе отрицателно върху повечето основни функции по простата причина, че AI-то поема автоматично щафетата из празните постове.  

На пръв поглед от всичките места из танковете шефската позиция е най-привлекателна, но ако трябва да бъда честен, вниманието ми се

привлече най-вече от шофирането.

Да караш танк си е удоволствие в най-чиста форма и прилича на леко извратено преживяване от Need for Speed. Управляемите Т-та не са от най-бързите произведения на инженерната мисъл, но мощта, която се усеща, е безкрайно приятна. Контролът на чудесата в Balkans on Fire е сравнително лесeн дори при трудност на мах, но създава доста по-реалистично усещане в сравнение с много други игри. Дори само сменянето на скоростите и свързанaтa с него промяна на звук са достатъчни за едно доволно припърхване на душата. А като се добавят и мачкането на брезички и бутането на къщички, съм сигурен, че злорадата усмивка няма да слезе от повечето лица, сблъскали се с тази игра. Все пак от доста време не е излизало продължение на Carmageddon… 🙂

Звук и светлина

Картинките на Balkans on Fire се намират на горното ниво на приличие. Отделните елементи са сравнително симпатични, като основното внимание е отделено на детайлите по машините. В по-бавните моменти графиката изглежда леко дървена, но за сметка на това при баталиите всичко си идва по местата. Отворените терени, из които се разнасят танковете, са бая големи, което до някъде може и да обясни някои от пропуските в качеството. Поддържащите елементи по визията, които не са свързани пряко с джиткането, са прилично строги, като маслено-зелената тоналност преобладава почти навсякъде.

Приятното е, че за сметка на сравнително мижавата графика, звуковите ефекти на игрицата са просто чудесни. Машините и околната среда издават много забавни звуци, има множество малки писукания, които са поставени точно на място и изглеждат съвсем достоверно. Червена точка за аудиовизуалната част на симулатора може да се даде и поради факта, че изискванията не са чак дотам непосилни и една щайга от среден клас ще подкара геймката прилично.

Автор: Сергей Ганчев