Syberia

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 23 авг. 2002

Syberia определено не е просто поредният куест. Това е една уникална игра. Не казвам, разбира се, че няма по- добри или нещо подобно, но ако си падате по подобни игри, не бива да изпускате тази!

Най- интересното за новото творение на Microids е, че е нестандартно.
Действието се развива в сегашно време- на пръв поглед няма никакви фантасмагории или предпоставки да се превърне в кой- знае- какво. Вторият обаче ви заслепява.

Поемате ролята на Кейт Уокър. Тя е адвокат от Америка и е изпратена в европейското градче Валедилейн, за да подпише договор за прехвърлянето на местна фабрика на името на свои клиенти. Когато пристига обаче, се сблъсква с първата изненада- Анна Воралберг- собственичката на фабриката за механични играчки, е починала. Оказва се също, че брат и Ханс, за когото се смята, че е починал на 18, е още жив- далеч от Валедилейн. Тъй като той се явява наследник на фабриката, не можете да осъществите сделката без неговия подпис. Едва ли сте настръхнали от вълнение при прочита на кратката интродукция на историята, която направих, но предполагам сами сте се досетили, че възторгът ми се крепи на нещо повече от това. Тръгвайки да търсите Ханс, попадате на множество по- малки пъзели, които са изключително интересни, същевременно обаче се заформя и истината за Ханс и неговото изчезване и погребение. Не ще ви кажа повече, защото иначе бих обезсмислила прекрасното пътуване, което ви предстои.

Знайте само, че Ханс- обявяван за луд или гений, е напуснал Валедилейн на крилете на своята красива детска мечта, която никога не е напуснала съзнанието му. И макар други да виждат бедите, които му докарва това, той пренебрегва всички несгоди и живее живот- приключение.

Освен историята, която аз така и не ви разказах на практика:-), забележителна е и атмосферата на играта, която ще можете да усетите, посещавайки няколко различни места.

Валедилейн е малко провинциално градче- някак пусто и задушаващо. Тясно за големи мечти и амбиции. Ограничаващо с традициите си. Хората не се интересуват открито от това, което се случва там. А на пръв поглед и нищо не се случва.

Всички тук почитат фабриката за механични играчки, която е и основна атракция на градчето. Тя е забележителна с аутоматоните си- механични кукли, които могат да разсъждават.

Следващата ви спирка е Барокщад. Тук се натъквате на банда изкуфели ректори, които се изказват по всички важни или както е в повечето случаи, маловажни въпроси, на които се отдава важност, които имат нещо общо с местния университет по палеонтология.

Комколзград е най- мрачното кътче, което ще посетите. Забравеният копнеж за живина е погребан дълбоко под огромните ръждясали машини. Всичко е пропито с безнадежност.

Тук ще се сблъскате с уродливата и неприемлива форма на мечтателството- крайният фанатизъм.

Аралбад- спокойно и красиво място, сковано в лед, дълбоко под който може би все още е запазен споменът за величие, красота, жажда за живот.

Играта е запомняща се и в графично отношение. Трябва да призная, че като любител на куестовете отдавна не бях срещала “умна” и “красива” игра. Познато, а? В случая обаче всичко е изпипано до най- дребничкия детайл. Вярно е, че по- голямата част от играта се състои от статични декори, което улеснява нещата, но също така е факт, че в сравнение с други куестове всичко е доста по- живо. От време на време прелитат птици, тук таме за украса има и някое кратко филмче- например приветстващата ви механична кукла над входа на хотела във Валедилейн.
Водата се движи. Отраженията са реалистични, макар и на места водната повърхност да е малко прекалено лъскава. В общия случай не мисля, че ще има от какво да се оплачете. Освен това, ако промените нещо, то си остава променено на всички картини- например задействането на едно огромно водно колело. Дори и на едно по- отдалечено място, където колелото е едва ли не пиксел в далечината, то се движи и напомня за присъствието си. Както казах- всичко е изшлайфано до най- ситничката подробност.

Хубаво е също и че авторите не са се увлекли относно трудността на играта. Всички ситуации са играеми и едва ли ще зациклите някъде. Това далеч не означава, че играта е детска- далеч съм от намека за подобно нещо. След като я изиграх, ви гарантирам, че не е. Играта крие не веднъж разчовъркваните дилеми за мечтателството и смисъла на живота. Предлага ги по- малко по- различен начин- чрез един очарователен механичен свят, в който ще се сблъскате не веднъж с творенията на един гений, чийто ум може би е роб на една глупава детска мечта и инцидент, претърпян далеч в детството му. Дали обаче не са по- слепи тези, които не са се отдали докрай на мечтите си?

Кейт обаче далеч не е оставена да си размишлява сладко, сладко. Босът и постоянно я притиска и напомня за малкото време, с което разполагат и за проблемите, които ще създаде в кариерата и. Дан- гаджето- нещастник, градски глезльо, досажда с лъжи, че тя му липсва. Майка и пък постоянно звъни по GSM-а със своите пикантни историйки, които са далеч от мисълта на Кейт. Оливия е най- добрата приятелка, която ужасно съжалява, че е предала приятелството им… И в крайна сметка общото между тях е, че те усещат промяната у Кейт. От градско момиченце, свикнало да урежда всичко от офиса, тя се превръща в истинска авантюристка в края на своето пътешествие. Преосмисля живота си и… Прави един важен избор.

Цялостно играта е създадена в необичаен стил. Съвсем близка до днешната реалност, но и толкова далечна със странните си механизми и атмосфера. Атмосферата е по- скоро неприветла и студена. Леко мрачна. Сякаш през цялото време усещате влажността на въздуха и чакате предстоящия порой да отмие всичко.

Но каквото и да ви кажа, то би било излишно. Фактите говорят сами- играта още с излизането си печели международни награди за най- добър куест на годината, оценена е по достойнство и от зрителите на нощен мист по телевизия ММ. Изобщо Syberia печели овациите на всички, които са се докоснали до нея, така че не я изпускайте!

Автор: Лили Стоилова