facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Syberia II
Ревю | 11.05.2004 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Microids
Издател:
Microids
Жанр:
Куест
Платформа:
PC
сайт на играта »

Странна, тиха, студена красота. Две години след вдъхновяващата първа Syberia, Microids издадоха втора, която е по-скоро заключителна част на оригинала, отколкото самостоятелна игра.

Тя започва точно там, където завърши предишната серия. Във влака на Ханс Ворелберг пътува самият той – много стар, нисък човек, изпълнен с детски възторг и ентусиазъм, и Кейт Уокър, адвокат от Ню Йорк. Тя изоставя целия си живот, за да се посвети на неизпълнимата мечта на гения, който сглобява причудливи механизми и аутомотони (механични кукли).

Ханс говори за земя, покрита с лед,в която растат сини цветяи живеят мамути

Това е Syberia.

Този куест е изпълнен със символика. Първата спирка на влака е Romansburg, където бедните хора живеят на долното ниво, а богатите – на горното. Една порта разделя двете реалности. А горе всъщност не живее никой. Там има само един работник, който посреща пътниците на влаковете, спрели в гарата. Хората от долното ниво не се качват на горното, дори когато нищо не прегражда пътя им. Тук мечтата на Ханс е недостижима, тя изглежда смешна и нереална. Сякаш има преграда, която спира хората да достигнат до истинския смисъл на това да имаш мечта и да вярваш в нея. Те не биха могли да преодолеят бариерата, която съзнанието им поставя, въпреки че тя всъщност не съществува...

Разочароващо е, че игра като тази, в която има толкова много потенциал, страда от няколко

грешки и недомислици

Най-нелепи според мен са негативните персонажи. Двамата злодеи, които ви пречат, са братя. Единият е откровено малоумен и просто следва другия, който пък е мъничък, подличък и незначителен на пръв поглед тип. Човек се чуди какъв е мотивът им да ви се пречкат. Едва ли тубата газ, която Кейт им открадва, е причината да отвлекат цял влак... После се оказва, че алчността кара единия да вярва, че може би наистина има мамути и да мечтае за планини от слонова кост, която да продава... Обаче е малко странно, че точно тези двамата се връзват на приказките на изкуфял старец, какъвто всички считат, че Ханс Ворелберг е...

Не става напълно ясно също така защо монасите ви пречат. Обяснението, което играта дава, изглежда е, че те просто не могат да преживеят, че един от тях е повярвал в мечтата на Ханс и вече не е бил, според мнението им, праведен. Не става напълно ясно и какво се случва с Кейт на края на играта (не, че ще ви кажа какъв е краят...:)).

Играта страда и от някои дребни графични недъзи. Много дървено е анимирано слизането на Кейт по стълба. Това е доста неприятно на фона на цялостното невероятно изпълнение на анимациите и визията. Когато героинята ни иска да слезе по стълба, първо се обръща с гръб, пристъпва назад и после използва стъпалата по предназначение. Повярвайте ми, много нереалистично е.

Друг дразнещ елемент е смехът на голяма част от героите. Странно е, че не само злодеите, а и някои позитивни персонажи, като например една древна лечителка в едно село, се хилят ехидно през цялото време. Но и тук можем да решим, че намерението на Microids е било да покаже хората не в качеството им на добри или лоши, а че се надсмиват на мечтите. Както и че понякога самата действителност ни се присмива.

Независимо дали тук намерението им е било такова, цялостният замисъл на играта е свързан с тази идея. Злодеите са наистина незначителни образи, докато истинската битка е със самата реалност, която ви заобикаля... Ханс е стар. Здравословното му състояние се влошава непрекъснато. Дали той ще доживее края на пътуването си? Разбира се, че не :-) Пътуването за него би свършило, само ако умре. Т.е. и да свърши, той няма да го е доживял...  Животът е едно безкрайно пътуване. Символичен е и краят на играта, където движението продължава...

Герои и обстановка

Ханс и Кейт, познати ни от първата част на Syberia, очевидно все още присъстват. Хубаво е, че и Оскар все още е с нас. Интересно е, че непрекъснато се появяват герои от оригиналната игра. А за тези, които не се появяват, можете да научите нови подробности. Например в един вестник пише, че оперната певица от първа част е починала... По време на  новото приключение наш спътник става и Юки. Това е едно животно, което наподобява куче, но е смесица между мечка, куче и тюлен. Не бих искала да знам как точно е било създадено такова странно същество. :-)

Местата, които посещавате, са интересни като замисъл, но има монотонност във визуализацията им. Всичко е студено, заскрежено или заледено. Почти непрекъснато вали сняг. Пейзажите се разнообразяват само от механични творения на Ханс, бивници и други телесни части от мамути или пък ледени фигури на мамути. Всичко това обаче следва вътрешна логика – все пак се опитвате да достигнете място, където според легендите живеят предците на съвременните слонове.

Като цяло замисълът за местата, които посещавате, е много интересен – гореспоменатият Romansburg, манастирът, гората, селото на древните Youkol. Много ми хареса и това, че посещавате Валедилейн (родния град на Ханс) като илюзорна реалност в неговия сън. Селището напълно отговаря на първоизточника си от първата част. В новото приключение ще се срещате и с Ана – сестрата на Ханс, която бе вече мъртва в първа част, както и с баща му.

Когато говорех за местностите, споменах и някои свои впечатления от визията на играта, но без да й обърна достатъчно внимание. А тя е наистина забележителна. Изпипана е в най-дребни детайли. Както споменах, почти през цялото време вали сняг. Има и локви, които отразяват и най-малките подробности от околния свят. Ще забележите също, че водните повърхности се движат реалистично, когато става дума за река, или пък когато Кейт стъпи в тях. Ще видите също как след главната героиня остават стъпки в снега. Сенките и светлините, разбира се, също не са подминати, а изпипани в подробности. Природата е жива. Прелитат различни птици (уви, след определен период можете да видите едни и същи пернати да пърхат из въздуха). Виждате катерици, дори паяци.

Музиката също е перфектна, както и цялостното озвучаване. Пъзелите според мен обаче не са на нужното ниво. Има лесни, има и по-трудни, но като цяло не са достатъчно идейни и нещо им липсва. Има ги, разбира се, и механичните пъзели, както и някои съвсем типични такива. За съжаление наистина няма нещо особено оригинално тук.

Като цяло първата част на играта беше невероятно новаторска и напълно заслужено спечели доста награди. Втората Syberia обаче е задължителна предимно за хората, които са играли първата. Най-вече, за да проследят развитието на незабравимата история, а не за да се срещнат с нещо ново. А на тези, които не са играли играта, препоръчвам да намерят първата част, защото иначе има опасност да не разберат за какво точно става дума. 

 
системни изисквания
Pentium 350 MHz, 128 MB RAM
напиши коментар
 

51 мнения
профил »
sed каза на 14.01.2012, 13:46 ?. :

Аз пък си мислех, че най-големите грешки и недомислици са пингвините на северния полюс :)
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
Back to The Future: It's About Time 13
The Talos Principle 13