Sword of the Stars: Born of Blood

“Мечът на звездите”? После иди ми обяснявай да не си правя майтап с жанра…

Има игри, в които от играча се очаква да е редови гражданин. Има други, в които той е герой, който трябва да спаси света. Съществуват и такива, в които той трябва да го завладее. Born of Blood се присмива на всички тези тривиални задачки – защо да се спирате на един свят, когато можете да покорите цяла галактика?

Born of Blood е експанжън на излязлата миналата година походова стратегия Sword of the Stars, която, уви, тогава не успя да се вмъкне за ревю на страниците на списанието. Това е стратегия тип “завладей всичко” по подобие на Master of Orion и Galactic Civilizations, или както е по-модерно да се нарича – тя е от жанра “4Х”. След кратка проверка в интернет с цел ъпдейтване на геймърския ми речник, се оказа че 4Х е съкращение от четирите основни занимания в подобен вид джитки, а именно: eXplore, eXpand, eXploit, eXterminate. С моите невероятни познания по езика на Шекспир си преведох горното като изСледвай, увЕличи, еКсплоатирай, уСмърти, или съкратено СЕКС.

Тази абревиатура действително е знакова – тя показва какво се случва в играта, когато съберете на едно място стотина звездни крайцера, а също и какво няма да получите, ако тръгнете да сваляте мацки с фразата “Ела в нас да ти покажа колко ми е голям… космическият кораб”. Но стига толкова уроци по семантика за днес, да видим какво предлага самата игра.

Механиките

Целта ви в играта е пределно ясна – трябва да превземете дадения звезден куп. Тънкият момент е начинът, по който ще го постигнете. Макар това да се подразбира за повечето походови игри, все пак ще ви предупредя да се подготвите за дълги и продължителни сблъсъци. Дори в най-малките галактики борбата за надмощие може да продължи с дни, а максималният брой звезди в една система е 300 – дори не ми се мисли колко време трябва да играете на това чудо. Интересното е, че до всяка звезда има само по една планета, но това явно е направено с цел да не се усложнява прекалено и без това тежкият геймплей.

Планетите на първо място могат да се колонизират, стига климатичните условия да са благоприятни; и на второ място служат за улесняване на междузвездните пътувания.

Имате избор между пет различни фракции, които да изведете до победа. Това са: SolForce или нашите познати – хората; Tarka – двукраки рептили, които на мен ми напомнят за клингоните; Hiver – разни буболечки; Liir – рибо-делфини или може би делфино-риби, едно от двете; и Zuul, новата раса в експанжъна, която накратко може да бъде определена като Кенгурутата от Ада. Всяка враждуваща цивилизация има уникални на външен вид космически кораби и достъп до някои уникални технологии, макар технологичното дърво в общи линии да е еднакво за всички.

Различават се и по метода на прекосяване на открития космос: хората например, щом веднъж достигната дадена планета, си записват координатите й и вече могат да пътуват до нея с подпространствени двигатели в пъти по бързо. Hiver от друга страна нямат подобни космически кораби, но пък могат да разполагат специални порти до произволна планета, след което ще могат да пътуват до там само с един ход. Иначе всички кораби имат нужда от гориво, за да се движат – според мен това е една доста досадна част от геймплея, но принуждава играча да мисли за снабдяването на флотата си, защото и най-голямата армада е безполезна, ако е закотвена в открития космос и чака някой да я извлече на буксир. Снабдяването става със специални кораби – танкери, а също така във всяка колония под ваш контрол.

Стратегиите

Ключът към победата се крие в изследването на нови технологии и проектирането на по-модерни бойни кораби. Както вече казах, дървото с технологиите е почти идентично за петте раси, така че ще можете да се ориентирате дори да сте нов с дадена фракция. Възможните research-и са повече или по-малко стандартни за всяка sci-fi игра – лазери, антиматерия, генно инженерство и т.н. Разделени са в няколко групи с обща насоченост, например биологичните ви помагат по-бързо да преодолеете климатичните особености на някоя негостоприемна планета, а индустриалните намаляват цената на строежите и позволяват придобиването на по-големи кораби.

Можете да отделяте допълнителни средства от бюджета си за изследвания, като по този начин намалявате броя на ходовете, необходими за откриването на нещо полезно: това, както и почти всичко останало, свързано с пари, се прави с помощта на няколко плъзгача. От друга страна обаче, учените ви могат да ви спретнат мръсен номер и да надскочат бюджета си, забавяйки допълнително проектите – колко ме е яд, че няма възможност да ги разстрелвате, или поне да ги пратите в наказателна колония някъде по границите на галактиката…

След като се сдобиете с подобрения, можете да отидете в конструкторския панел и да си сглобите собствен модел кораб, като го накичите с всички нововъведения, които сте открили – вируси, по-мощни лазери, нови двигатели, щитове и какво ли не. Опциите не са чак толкова много, но все пак е възможно да си създадете свой уникален дизайн, който най-добре да отговаря на нуждите ви в момента.

Неприятното в случая е, че старите модели кораби не могат да бъдат подобрявани – всички благинки са единствено за консерви, произведени след съответното откритие, което прави старите модели полезни единствено за самоубийствени разузнавателни мисии или охрана на някоя отдалечена колония. Корабите са разделени на три класа, като всеки следващ може да се накичи с повече оръжия от предните. Най-мощния клас – dreadnought – на практика сам може да спре средно голяма флотилия от по-долен клас, но пък

трябва да продадете и баба си

за да си го позволите. Това за съжаление означава, че най-добрата тактика е да събирате стотици от по-слабите кораби и да победите врага с числено превъзходство – един неприятен недостатък на играта, който убива желанието за търсене на разнообразие.

Битките се провеждат в реално време, но е по-добре да ги оставите на изкуствения интелект – той е достатъчно добър да ги води сам, а в по-напреднал етап на играта ще ви се налага да водите от три до десет баталии на ход, което е твърде много за ръчно управление. Уви, играта ви засипва с десетки тривиални задачи всеки ход (например миньорските кораби не са автоматизирани и трябва да ги управлявате ръчно – лично аз просто им теглих една майна и ги разглобих), което убива темпото неимоверно, но това не е жанр за хора, обичащи бързата победа.

Ако нямате проблем с факта, че ще трябва да отделяте по една седмица за всяко разиграване, както и с дяволската трудност на някои кампании (не се бъзикам, някои са си невъзможни), вероятно ще харесате Sword of the Stars: Born of Blood. Въпреки че не бих я нарекъл класика, тя е едно доста прилично допълнение към СЕКС… така де, към 4Х жанра. Приятно завладяване на Вселената!

Автор: Пламен Димитров