Supreme Commander

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 мар. 2007

Хмм… роботи, Total Annihilation и Gas Powered Games в едно изречение…

Откакто се чу, че създателят на култовата стратегическа игра Total Annihilation – Крис Тейлър – ще й прави “духовен наследник”, се вдигна олелия чак до небето. Сякаш всяка информация, пусната с цел да увеличи и без това опасно надулия се hype около играта, започваше неизменно с “Да ви кажем отрано, това е продължението, ама не съвсем, на TA.” Вярно, че Тоталната Анихилация беше супер игра, получила множество награди, включително приза “най-добра стратегия на всички времена” (само че през 1997 г., преди StarCraft/WarCraft/Age of Empires 2, ако ме разбирате), но поднесено по този начин, инфото не прави услуга на SupComm. Единственото, което прави, е, че го обрича да бъде “син на баща си”. А Gas Powered Games едно време бяха първи дружки с Microsoft и са автори и на Dungeon Siege, но явно всички са полудели по перспективата да видят “духовното продължение” на TA.

Supreme война

Все едно, аз не смятам да се поддавам на носталгия по далечното минало – старата слава е за рубриката “Ретро”. Да видим какво има да предложи сега, в настоящето, гласения за стратегия на годината Supreme Commander.

Историята не е особено заплетена и е що-годе интересна (а и е предадена с адски добре направени филмчета) – около петстотин години след настоящия момент Земната империя владее всичко. В галактически мащаб процъфтяват мирът, спокойствието, разбирателството и маргаритките.

Не щеш ли обаче, един учен – Доктор Бракман – взел че открил как да съчетае човешки мозък с компютър. Полученото в резултат същество не било изцяло човек, но не било и напълно машина – докторът го нарекъл Симбионт. Симбионтите били по-добри от обикновените хора до такава степен, че от Империята започнали да се страхуват и спрели програмата. Вече създадените екземпляри били заставени да работят, за да не им идват лоши мисли в силициевите глави. Докторът обаче твърдо решил да отстоява правата на създанията си и след като спасил, колкото могъл, качил всички на кораб и отлетял към дъното на галактиката. Империята пък била обхваната от бунтове и скоро се разпаднала.

Същевременно, в напълно различен край на човешките светове, малка група колонисти открили извънземна раса, наричаща себе си Серафимите. Те научили заселниците на основното си вярване – “Пътят”. Това била главната им философска доктрина и според тях това бил единственият път към мира. Не им се удала възможност да го проверят на практика, защото цивилизацията им била унищожена скоро след това. Колонистите обаче не били спали на проповедите, ами чинно си били записвали и след трагичния край на Серафимите се заклели да покажат “Пътя” на всички останали.

Пристигайки във времето, в което се развива действието, откриваме, че галактиката е станала едно доста неприятно място. От руините на Империята се е издигнала Обединената земна федерация (UEF), чиято главна цел е да обедини разпръснатите от столетия колонии под едно знаме. Щяхме да ги наречем “добрите момчета”, ако не бяха фашистките им похвати, експлоатацията на останалите под техен контрол симбионти и желанието да обединят бившата Империя на всяка цена. Втората фракция са култистите, проповядващи “Пътя”, обединили се под името Aeon Illuminati. Те пък смятат за своя мисия да превърнат всеки във вярващ, независимо от неговата или нейната конкретна позиция по въпроса. С две думи, на всяка цена. Третите са последователите на д-р Бракман, Cybran Nation, които искат да освободят поробените си от UEF братя и сестри. Както сигурно се досетихте, на всяка цена. А когато на едно място се смесят толкова много “на всяка цена”, нещата задължително излизат от контрол.
Трите страни са се вкопчили във война, продължаваща вече хиляда години – Безкрайната война (авторите на sci-fi истории адски много обичат цифрата хиляда години). Само че това няма да продължи още дълго – скоро Безкрайната война ще свърши…

Supreme геймплей

В SupComm няма да играете на дребно – типично в стила на ТА (айде, и аз почнах…) битките ще са мащабни и зрелищни, с участието на множество и най-разнообразни единици. Играта сякаш ви приканва да използвате от абсолютно всеки вид юнит, ако се стремите към победа.
Ще участвате във война на три фронта – земя, въздух и вода, като ще ви се наложи да следите всичко, за да постигнете някаква координираност. Крис Тейлър твърди, че специално е медитирал над въпроса как да направи това възможно, затова SupComm предлага един доста интересен похват към управлението на армията ви. В повечето игри има ограничение на това доколко можете да отдалечите камерата от бойното поле – тук освен че няма, максималното отдалечаване е основна идея в геймплея.

Можете да zoom-вате назад, докато пред очите ви не застане цялата карта. В този режим единиците и сградите ви естествено са твърде дребни, за да се забелязват, така че всички ще се превърнат в някаква геометрична фигура – квадрат, триъгълник и т.н. Дори така те си остават напълно под ваш контрол и могат да бъдат управлявани по същия начин, както и когато ги гледате от два метра. Освен това, с помощта на клавиша Home можете да разделите екрана на две, за да наблюдавате едновременно две части от картата. А ако и това не ви стига, можете да играете на два монитора! Повече контрол от това – няма накъде. И все пак може да се отправи лека критика към интерфейса – видът му е доста “old-school”, тоест навява на спомени от преди доста годинки. Освен това, докато играех, поне аз имах чувството, че съм набутан в някаква кутия – панелите на управлението ви обграждат отвсякъде.

Същевременно единиците, които ще управлявате в бой, са все роботи. Няма пехота в истинския смисъл на думата. Основната ви единица е така нареченият “Armored Command Unit” или просто Командир. В него се намирате самият вие. Това е огромен хуманоиден робот, който изгражда оперативния ви щаб (като умре, гърми яко). Сградите и единиците ви от своя страна имат четири “нива” (tiers). В първото се намират най-основните единици – евтини, слаби и лесно заменими. Второто ниво увеличава донякъде защитите, с които разполага базата ви; третото се състои от сериозните играчки, към които ще прибягвате при по-сериозна битка. Четвъртият, последен tier е запазен за експерименталните суперединици: всяка фракция има по три такива и те обикновено са сериозна заявка за победа; такива са например подводния самолетоносач (!) Atlantis на UEF или летящата чиния Czar в стил “Деня на независимостта”, с която са въоръжени Aeon Illuminati.

Въпреки че всички участници в действието са хора в известна степен, трите фракции са доста различни помежду си. Федерацията е най-конвенционалната или ако предпочитате – стандартната. Разчита на танкове с много броня и ударна сила, тук изненади нямаме. Illuminati имат по-високо технологичен арсенал с имена на единиците от типа на Забвение, Предвестник, и всякакви такива религиозни намигания.

Cybran пък така и така през повечето време се крият, та са съсредоточили усилията си да са по-незабележими. Техните единици са най-нестандартни, например имат кораб, който може да си разгъне крака и да тръгне по сушата, ако му се налага. Само че откъм огнева мощ нещо им куца. За да построите всичко това, ви трябва два ресурса – енергия и маса (във физичния смисъл). Общо взето събирането на суровини е сведено до абсолютно необходимия минимум.

Supreme изисквания

Графиката на Supreme Commander е много добра, но не бих могъл да си кривя душата и да кажа, че е перфектна. Специалните ефекти са доста впечатляващи, но терените например са дразнещо еднообразни. Но при цялото това препускане надолу-нагоре с камерата, не знам дали някой ще забележи. Звукът също е добър, но отново не е нищо особено. Физичният модел е интересен – авторите твърдят, че единиците например не използват таблица с вероятностите за попадение/пропуск на даден изстрел. Вместо това, играта изчислява индивидуално къде ще отиде всеки снаряд. Точността зависи от ъгъла, скоростта и маневрирането на дадената единица.

Всичко това обаче идва на ужасна цена – играта е адски лакома за ресурси. Може спокойно да затрудни дори съвсем модерен компютър, а да не говорим, че иска почти девет гигабайта свободно дисково пространство! В повечето време се играе нормално, но ако държите да играете срещу повече от двама противника на максимални детайли, за ваше добро се надявам да имате перфектно конфигурирана машина или много здрави нерви.

Supreme Commander е една доста добра игра, но честно казано се съмнявам, че ще пожъне мегауспех, а камо ли да настигне именития си идеен предшественик. Просто иска от играча максимална концентрация през цялото време, на няколко места, което е доста уморително. А като прибавим и възсолените системни изисквания и картинката съвсем загрубява по българските географски ширини. Но иначе няма спор – това е една отлична игра. Дано Gas Powered не се спънат в собствената си предишна слава.

Автор: Пламен Димитров