Superbike 2001

Защо на Запад мотоспортът е по-развит? Защо в България няма хубави писти за Формула 1 и Superbike? Защо не съм достатъчно умен и красив… 🙂 Тези и още много други въпроси, убеден съм, възникват в съзнанието на всеки любител на високите скорости у нас. Е, поне на първите два мога да се опитам да ви отговоря… 🙂

Мотоспортът на Запад е на светлинни години поради няколко причини. Условията за живот са такива, че всяко детенце може спокойно да покара маунтънбайк на улицата, да се състезава с приятели и, дай Боже, един ден да яхне мотоциклет и да стане професионален състезател. Тук нещата не стоят точно така. Как бихте се почувствали, ако трябваше да ходите на училище с колело? Налага се да изтърпите множеството “добронамерени” шофьори, които отправят топли пожелания към родата ви и карат като герои от Carmageddon. Трябва да стоите дълго пред светофарите с надеждата, че когато светне зелено, ще успеете да преминете невредим.
Трябва да дишате “чистия” въздух, пълнещ белите ви дробове с бензинови изпарения. Общо взето ще трябва да прекарате няколко “приятни” минути из автомобилния трафик. Е, ако това е предразполагаща обстановка, здраве му кажи…

Ако искате поне за малко да усетите как се чувства малкото детенце, отраснало в хармония с околната среда, закърмено с любов към всичко, което се движи на две колела, и станало състезател, опитайте Superbike 2001. В тази игра въпросното дете вече е поотраснало, притежава шофьорска книжка и виртуозно управлява

750-кубикови мотори

Но не се заблуждавайте, това не е стратегия а ла Sims, а е спортен симулатор:-). И докато още не сте изпаднали във възторг ще ви предупредя, че новата игра на ЕА съвсем не е толкова добра, както изглежда на пръв поглед. Кварталните двуколесни маниаци вече са израснали и са се продали на различни отбори – Suzuki, Honda, Kawasaki, Bimota, Aprilia, Ducati и Yamaha. И тъй като приятелчетата са повече от седем, във всеки отбор има по двама, а някъде и по трима пилоти. Най-общо казано, играта се състои в това да подхванете някой от младежите и да карате, докато не изпилите и последния комплект останали гуми. За деструктивните си цели можете да използвате тринайсет писти по всички краища на света.

Преди да се впуснете в

лудата надпревара

обаче ще трябва да конфигурирате добре мотора си. Възможностите за промени са много. Нещо наистина хитро е това, че може да коригирате чувствителността (sensitivity) на клавиатурата, джойстика, волана или с каквото там разполагате. Например, когато докоснете лявата стрелка, може да направите двойно салто или пък просто моторът да не реагира. Ако сте настроили копчето на по-висока чувствителност, несъмнено ще успеете да направите пируета. Ако обаче сте го направили “безчувствено”, ще трябва да го задържите поне за пет-шест секунди.
Както при всяка игра от подобен тип, ще можете да изберете Training-, Singe Round- или Championship режим. Има и възможност за Split Screen, която момчетата от ЕА не са доизкусурили, и мултиплейър, които върви сносно може би само на компютрите в Пентагона. Графиката е единственото нещо, което внася малко цвят в тъй сивата обстановка на играта. Нека не забравяме обаче, че в първата част бе доста по-добра за времето си. Ще ви трябва поне Voodoo 2, за да подкарате Superbike 2001 на 800×600 с най-ниско ниво на детайлност.

Звукът не е с нужното качество за подобен тип игра. Това бе проблем и в предишната версия, но авторите май са решили, че сме се примирили с нискокачествените спецефекти. Този път те са се сетили да сложат коментар и по време на състезанието. Той обаче е толкова еднотипен, че има моменти, в които коментаторът повтаря една фраза 5-6 пъти подред.
Като цяло творението на ЕА май не е на нужната висота. Жанрът претърпя голям прогрес след излизането на игри от типа на Need for Speed: Posche Unleashed, Motocross Madness 2. Просто е несериозно фирма от калибъра на ЕА да пуска такъв продукт на пазара. Но нека не губим надежда, защото идва Colin McRae Rally 2 и други отдавна очаквани симулатори. Дано поне те не ни разочароват.

Автор: Орлин Широв