Super Mario Galaxy

Нека започна с едно уместно предложение. Ако сте по-скоро РС геймъри, преди да прочетете тази статия, просто си намерете един читав Nintendo64 емулатор и изиграйте Super Mario 64. Човек трудно може да се нарече геймър, ако поне не е опитал да го стори. Честно, изпускате! И не правете грешката да се подвеждате по няколкото скрийншота, изровени нейде из Нета. Това не е „детска игричка”! Това е игра за всеки, който обича да се забавлява, а не беше ли именно това идеята на „електронните развлечения”?

Наистина трудно може да се намери по-универсална геймплей концепция от тази на поредицата Super Mario (Super Mario 64, Super Mario Sunshine и сега – Super Mario Galaxy). Принципно става въпрос за „платформър”, който включва и прилична доца екшън. Мда, ако си мислите, че формулата е открита от Jak&Daxter или Ratchet&Clank, пак си помислете. Въобще, когато Nintendo и Миямото Сан говорят за оригинални идеи и новаторство (а те го правят доста рядко), останалите е по-добре да мълчат. Просто изиграйте Mario 64 и ще разберете чудесно какво имам предвид.

Super Mario Galaxy следва все същата изпитана формула, преоткрита и от Super Mario Sunshine за GameCube. Отново на наше разположение един централен „хъб” (в този случай – космическата обсерватория на Рослина) , от който имаме достъп до повече от приличен брой „светове”, всеки със своя уникален „декор” и предизвикателства. Целта на е проста – да съберете 120 звезди, забутани на всевъзможни места из нивата. Всъщност дори не е необходимо да съберете всичките 120, за да „превъртите” играта. И 60 от тях ще са ви напълно достатъчни. Но в този случай предизвикателството ще е наистина смехотворно. И тъкмо когато почнете да си мислите, че тази игра е направо обида за вашите мълниеносни геймърски рефлекси и за острата ви като бръснач геймърска мисъл… точно така – не е зле да помислите пак. Опитайте първо да съберете, да речем, 80 звезди. Вероятно ще се справите с леко напъване. А какво ще кажете за 100? Опа, играта взе да загрубява, като че ли. Докато я докарате до всичките 120 (ако въобще я докарате до там), първо здравата, ама здравата ще сте се „поизпотили”, и второ – ще сте придобили нужния респект към създателите на Galaxy.

Иначе геймплей формулата е повече от проста – подскачате си насам-натам в търсене на въпросните звезди, като от време на време ви се налага да се отървете от някоя и друга, уж също толкова незлоблива „гадинка”. Марио разполага с приличен набор от атаки, допълнително обогатен за нуждите на Galaxy, всяка от които почти толкова смешна, колкото и ефективна. От време на време идва ред и на повече от задължителните битки с „босове”, които – о, изненада! – ако не ме лъже паметта, пак са откритие на Nintendo. Накратко – нищо ново под слънцето, нали? Super Mario Galaxy не се опитва да блесне с оригиналност (може би защото създателите й нямат комплекси по тая линия). Просто всичко в тази игра е така полирано, така на място, така сработено, че на човек му се струва, че е била измислена за един уикенд.

За графиката на Galaxy може да се говори дълго и напоително – едно доста безсмислено занимание, мен ако питате. С две думи – ако има нещо в света на игрите, което да може да мери ръст с таланта на гейм дизайнерите на Nintendo, то това е само талантът на художниците, които работят за все същия „японски гигант”. Изумително, наистина! Единственото адекватно сравнение, за което сещам, е това с визията на Дисни.

На финала не мога да не отбележа, че уникалните възможности на Wii управлението са използвани просто безупречно. Никакви „изхвърляции”, просто перфектно изпълнение и повече от удачно вписване в класическата геймплей формула на поредицата. И ако още не сте схванали посланието – изиграйте тази игра, ако смятате себи си за геймъри. Независимо от възрастта, предпочитания жанр или платформа, просто я изиграйте!

Автор: Ивелин Иванов