Summoner

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Джозеф сведе глава и погледна пръстена на огъня. Пое дълбоко дъх и започна ритуала. Огненият портал се разтвори на три метра над земята и последва взрив от ярка светлина. Минотавърът, който изпадна от портала, се приземи на колене. Той протегна ръка и в нея се материализира неговото страховито оръжие. Със студена злоба в очите чудовището наблюдаваше Джозеф, но усещаше връзката помежду им. То знаеше, че не може да се противопостави на силата, която го призова.

След като се прочуха със страхотния космическия симулатор FreeSpace, хората от Volition решиха да се пробват и на нови територии. Първия им опит в RPG-жанра (и дано не последния) се нарича Summoner.

В основата на всяка добра ролева игра стои завладяващата история. В това отношение Volition са се представили направо отлично и са създали един изцяло нов, подробно разработен фентъзи-свят. Силно се надявам скоро да се появят и книги по него. Ще карам по същество и няма да се впускам в описание на митовете и легендите, защото по време на играта ще можете да прочетете тонове информация.

Героят ни се нарича Джозеф. В началото той е обикновено селско дете, което носи необикновен родилен белег на лявата ръка. Един ден в селото се появява странник, който търси

Белязаното дете

Името на необикновения чужденец е Яго и той става наставник на малкия Джозеф, за да го подготви за съдбата, отредена му от пророчествата. Нашият герой е роден със знака на Sahugani и притежава магическата способност да призовава и подчинява на волята си могъщи свръхестествени същества с помощта на специални пръстени. Не е известно как се предава дарбата на призоваването, но на света винаги има само един човек, който я владее. Когато той умре, се ражда нов.
Близо година след появата на Яго, мародери нападат родното село на главния герой. Джозеф се опитва да защити своя дом и призовава демон, използвайки своята дарба. Чудовището обаче се оказва твърде могъщо, излиза извън контрол, избива не само нападателите, но и повечето беззащитни селяни, след което изчезва.

Безсилен и ужасен, Джозеф наблюдава как чудовището унищожава неговите близки. Заслужил омразата на оцелелите селяни, нашия злощастен герой избягва от родния си дом (е, каквото е останало от него) и тръгва да се скита. Попадайки в градчето Масад, Джозеф решава да остане. Той изхвърля пръстенът, даден му от Яго, и се заклева никога да повече да не използва своя магическа сила. Но съдбата не забравя своите избраници/жертви си. Девет години по-късно Масад (бидейки разположен край границата на две враждуващи империи) е нападнат от войници на Орениа.

Започва война…

В този момент вие поемате нещата в свои ръце, тоест поемате управлението на Джозеф. В началото разполагате с три лечебни отвари, лекуващо заклинание, ризата на гърба си и един гол в ръката… къс меч (че какво друго?). Перспективата на играта е от трето лице – можете да въртите камерата около вашия герой, да я приближавате и отдалечавате. Ще забележите обаче, че авторите са ви спестили възможността да променяте нейния ъгъл. Малко кофти е, че в първоначалната версия на играта камерата се движи неимоверно мудно. За щастие има пач, който ви позволява да регулирате скоростта й (ще се съгласите, че едно от безспорните предимства на PC-игрите пред конзолните им събратя е именно възможността за пачване :-)).

Сигурно вече усетихте, че не съм споменал нищо за избор на вашия клас и показателите на персонажа. В Summoner такова нещо просто няма. Джозеф започва играта с уменията sword weapons, push, dodge и heal като притежава по една точка от всички тях. Трупайки опит, получавате допълнителни точки, които можете да разпределите, а максимумът на всяко умение е десет (или ако предпочитате 100%). Преминавайки на по-високи нива, получавате и нови умения. Те обаче са зададени предварително и не подлежат избор. За да ви дам някаква представа за общия им брой, ще ви кажа, че към средата на играта Джозеф ще разполага с над петнайсет специални способности.

Гледайки интерфейса на Summoner, човек би предположил, че

ще командвате група от пет героя

и няма да е далече от истината. С напредване на действието към Джозеф ще се присъединят още трима авери. Персонажите в играта са общо четири, а петото място е запазено за съществото, което можете да призовете.

Първа в групата ще се включи. Като характеристика тя донякъде се приближава до крадеца от Baldurs Gate, но притежава и доста добри бойни способности. Уникалните й умения са pick lock, hide, appraise (identify, ако предпочитате). Истинската й сила обаче са sneak и back stab. Правилното ползване на тези две умения в комбинация с остър нож могат да ликвидират от раз почти всеки враг. По някое време Флис ще получи достъп и до тайната на black magic.

Следващият член на групата е Розалинд. Тя е доста способен магьосник и има достъп до всички магически школи: heal, dark, holy, fire, energy, cold. Магиите не са много като брой, но са напълно достатъчно, и покриват цялата гама от защитни и нападателни заклинания.

Малко странно е, че в играта липсва понятие като мана. Ползването на всяка магия просто хаби част от точките за действие. Сигурно ще попитате каква е разликата. Тези точки се изразходват и от ползването на всички останали умения. Освен да сее магическа справедливост, Розалинд умее да борави добре с тояги, знае как се държи лък и като цяло не става лесна плячка и в близък бой. Уникалното й умение е assess, което ви дава ценна информация за враговете.

Последният, четвърти член, на групата е Джекар. Той е чиста проба боец. Обича екшъна на близка дистанция и може да борави с всички видове оръжия без лъкове.

Системата за водене на бой

в Summoner е доста добре развита. Ако атакувате някого в гръб или от по-висока позиция, получавате бонус. По-трудно е да нанесете успешен удар, докато сте заели ниска позиция. Тук е мястото да спомена, че можете да атакувате не само с единични удари, но и със серии. Първия удар се нанася с левия бутон на мишката, а всеки следващ – с десния бутон в момента. За да успеете трябва уцелите момента, когато предишната атака достигне целта. Нямате ограничение за броя удари, които можете да навържете в комбинация. Серията приключва, когато не успеете да отреагирате навреме с мишката или врагът направи контраатака.

В началото всеки един от персонажите разполага с по четири техники, които да използва в мелето. Ако правите дълги и успешни серии, може да научите и нови трикове. Видовете атаки са всевъзможни: обикновен удар, ритник, подсечка, бутане, нападение на ръце или крака (с цел временно осакатяване на врага), отнемане на точки за движение и т.н. Дори да владеете десет вида нападение, едновременно активни могат да са само четири от тях. Дадена техника се изпълнява със задържане на клавиша, към който сте я прикрепили (избирате измежду shift, ctrl, alt и caps) и десния бутон на вашия мишок. Нападате някого, рязвате го по ръката, за да намалите бойните му умения, подсичате го и го довършвате, докато е на земята. Ако ползвате само мишката, компютърът ще редува ударите, подбирайки ги случайно.

Главният герой Джозеф е добър боец, а има и достъп до магическите школи heal, holy и fire. Разбира се, същинската му сила е

призоваването свръхестествени същества

За да я използва обаче, необходим му е някой от пръстените на Sahugani. При ползването им той става все по-добър в боравенето с тях и след време ще може да призовава нови, по-могъщи същества. Този опит влияе и върху показателите и уменията на съществата, който викате на помощ. Така например, първоначално хилавия дух от черен огън след време ще стане свирепа стихия. Призоваването на свръхествествени създания временно намалява жизнената енергия на Джозеф и това трае до момента, когато съществото загине в сражение или бъде отпратено. Ако нашият човек бъде убит или нокаутиран по време на битка, губите контрол на съществото, което е призовано и то започва да млати хората наред.

Предметите, с които ще можете да екипирате персонажите си, са огромно количество и изключително разнообразни. По самия герой можете да слагате ботуши, ръкавици, два пръстена, огърлица, оръжие, щит, броня от долна и горна част. Всеки предмет оказва влияние върху скоростта на героя. Не може да екипирате някой с тежка броня и нагината, след което да очаквате от него да се движи все едно, че е с туника и в ръката си държи кинжал.

Summoner предлага изобилие на куестове и NPC-та. Авторите са предвидили възможност да си правите бележки по картата на областта. За да си спестите главоболия, възползвайте се пълноценно от тази опция. Иначе ви чака дълго обикаляне в търсене на NPC-то, дало ви съответен куест – персонажите в играта са толкова много, че е абсурд просто да запомните кои къде се намира.

Музиката на Summoner е повече от подходяща – напълно според обстановката. Разговорите не са озвучени (ако бяха, на играта нямаше да й мърда поне още едно CD). Магиите също са лишени от звукови ефекти. Нямаше да е зле, ако пращайки кълбо от изпепеляващ пламък, Джозеф крещеше нещо от сорта на “Вас флам!” или “Шоррюкен!”. Говор ще срещнете само в междинните анимации, които са направени с енджина на играта. Това обаче в никакъв случай не е повод за оплакване.

Графиката е добра, а визуалните ефекти на магиите са направо зашеметяващи. Персонажите са отлично анимирани, а външния им вид се променя според това каква  екипировка сте им осигурили. Движенията на героите в играта са реалистични и е приятно дори просто да наблюдавате битка – как атакуват, парират и избягват ударите. Теренът би могъл да се изобрази с малко повече детайлност, но играта все пак е правена така, че да върви и на PS2 :-).

За желаещите има и мултиплеър, който е кооперативен. В този случай вече ще можете да изберете дали да играете боец, крадец, магьосник или сумонер. Адски радващо е, че количеството на битките се приближава към нивото на Diablo, а разговорите, който ще проведете, клонят по брой към диалозите в Baldur’s Gate.

Заплетеният сюжет на Summoner е от най-силните страни. Гарантирам ви, че ще има поне един момент, когато ще ви се иска да закрещите от ярост и безсилие. Играта има силно вманиачаващ ефект и като за първи опит на Volition в RPG-жанра определено е повече от успешна. Ако ви се играе леко нестандартно RPG с много екшън, то това е правилният избор.

Автор: Борис Цветков