Sudeki

Макар и като цяло да смятам, че компютърният „тип” RPG игри са по-добри от конзолните им събратя, понякога за телевизионните приставки се появяват заглавия, в които просто ми се иска да си вкопая зъбите. Тази година обаче на РС-то съдбата му се поусмихна. Ще спомена само две имена: Sudeki и Fable. На мен се пада честта да ви запозная с първото от тях.

Хаскилия е свят приказно красив, на вид почти идиличен. Слънцето грее, цветята цъфтят, птичките пеят, зайчетата се… Но да не изпадаме в такива подробности. По същественото е, че някога единственият истински бог почти бил прокуден от своя зъл брат. Брат, който сам създал. Но изправили се четирима герои и над тъмнината възтържествували. Оттогава обаче много са години минали и злото отново път да си проправя е започнало.

Младият Тал

обаче си има по-земни проблеми. Той е воин, а кралството му се нуждае от всеки меч, за да отблъсне неизвестно откъде, как и защо появилите се нашественици. Но нещата почват да се усложняват, когато и Айлиш, принцесата-наследник на трона, се оказва на бойното поле.

Ще командвате четири персонажа – всеки със своите особености и уникални умения. Нещата стоят така, че цялото е по-голямо от сбора на отделните му части. Тал примерно, освен да се специализира във въртенето на меча, сякаш е прекарал значима част от детството си в постоянна игра на Sokoban. Като че ли му е хоби да напряга мускули, за да решава „загадки/пъзели”, включващи преподреждането на различни тежки предмети (добре де, сандъци предимно). Целта естествено е да се добере до скритото зад тях съкровище, ключ или пък за да направи пътека, по която някой от съекипниците му да мине.

Айлиш пък далеч не е разглезена принцеса. Макар и своеволна, постъпките й са продиктувани най-вече от желанието да се докаже както пред майка си, така и като магьосник. Надарена е със способността да вижда със заклинание скрити предмети и да ги изкарва наяве, както и да разваля някои магически прегради.

Другите два персонажа

също имат своята роля в загадките. Буки се катери на места, до които дружките й не са способни да достигнат. Елко пък хвърка наляво-надясно с помощта на ракетна раница собствена изработка. Явно обаче не му е хрумнало, че може да лети и по вертикалата, нито пък не е могъл да реши проблема с ненормално високия разход на гориво.

Недостатък на играта е, че винаги можете да предвидите кога ще почне битка. Само трябва да навлезете в някое по-просторно пространство и тупаникът почти със сигурност ви е в кърпа вързан. На бойното поле директно управление имате само над един от персонаж, а другите са оставени на произвола на AI-то, поне докато не превключите на някой от тях. Препоръчително е да сложите Айлиш и Елко на защитен режим, защото инак доста бързо предават богу дух. Всъщност те двамата са “стрелците” на групата и си е напълно в реда на нещата да стоят малко по-настрана и да обсипват врага от разстояние. Тал и Буки пък бързо трябва да скъсят дистанцията до противника и да поемат нещата близко и лично.

Всичката тази патаклама се извършва в реално време и в началото, докато свикнете малко с идеята и ритъма на нещата, мелето изглежда меко казано хаотично. Личи си, че макар управлението с мишка и клавиатура да е напълно адекватно, бойната система е разработвана с двоен аналогов геймпад на ум.

Бойците могат (не, всъщност трябва, ако искат да оцелеят) да изпълняват
комбинации от удари.

Това става като навържете в поредица от три основните две атаки на персонажа. Разликите в крайния резултат са не само визуални, а имат и реален ефект. Примерно правите серия, завършваща с удар, поразяващ всички наоколо или пък нападение, позволяващо бързо преминаване в нова комбинация. Освен това можете да блокирате отправените към вас атаки или пък да се опитвате да ги избегнете. Всички герои имат и още една бойна техника, която макар и слаба, отблъсква назад наобиколилите ви противници.

В битка можете да ползвате и набор специални умения, вариращи от лекуващи магии до поразяващи заклинания и призоваване. Всеки персонаж има и по два различни “spirit strikes”, които, грубо казано, са нещо като фентъзи-еквивалент на атомна бомба. Този тип супермощни атаки обаче рядко могат да се ползват повече от веднъж на всеки две-три битки.

Като изключим няколко убийствени ефекта по време на сраженията, визията на играта не е нещо, което ще ви възхити в техническо отношение. Ще ви удари обаче със стряскащо веселите цветове, приказно красивите гледки и един просто изключителен стил. Ще видите както симпатични двуноги създания и пейзажи, излезли сякаш от детска книжка, така и шуртяща кръв и пръскащи се на части тела. Изобщо, играта си върши работата по отношение на визуалната презентация и не оставя място за оплаквания.

Същото мога да кажа и за звука, просто всичко си е на мястото. Озвучаването на интродукцията и музиката в самата игра заслужават специално споменаване. Говорът също е отлично изпипан. Актьорите са си изпълнили задачата, но ми се струва, че истинските благодарности в случая заслужават писателите на диалозите.

Sudeki е ненатрапващо се

праволинейна и сравнително кратка

Минава се за няма и 15 часа, освен ако не тръгнете да разузнавате наред. В моя случай просто историята, брилянтно разказана и основна движеща сила в приключението, така ме грабна, че не можах да се отдам на много странстване из колоритния й свят.

На свикналите с PC RPG-тата развитието на персонажите и екипирането им може да се стори малко ограничено. Единствената възможност да влияете в това отношение е при избора на оръжието – нови брони получавате автоматично с напредъка на събитията. Поне можете да платите на някой ковач, за да извърши различни ъпгрейди на снаряжението.

Завършвам с уговорката, че вероятността Sudeki да ви се понрави е в много по-голяма степен въпрос на личен вкус и предпочитание, отколкото това би могло да се каже за която и да е друга игра, излизала напоследък за РС. Високите оценки, които съм дал, се дължат именно на това. Или ще ви грабне от самото начало, или бързо ще я зарежете. Аз просто попаднах в първата категория геймъри. При всяко положение, дори и да се съмнявате, срам ще е поне да не проверите дали това няма да се случи и с вас.

Автор: Борис Цветков