by PC Mania
Понякога осъзнавам, че ми е омръзнало да избивам пълчища зомбясали трупове, докато спасявам вселената от техните набези. Дотегнало ми е и да се присмивам на рахитичните им движения, дори и да раздробявам на саморазлагащите им се тела. Направо ми дойде до гуша от всичко това и точно поради тази причина нямам търпение да ви представя другата страна на монетата – Stubbs the Zombie. Тази игра ще преобърне представата ви за кървави, садистични, изпълнени с черен хумор екшън-приключения. В нейния свят кльопането на мозъци и създаването на непобедима армия от зомбита са единствените цели. А поемете ли управлението на най-изродското, постоянно захапало димящия си фас зомби, което особено много обича да изсмуква сивото вещество на хората, за пръв път ще осъзнаете колко яко е да сте мъртви. 🙂
Пънчбол – градът на мозъчните донори!
Действието в Stubbs the Zombie се развива през 50-те години на миналия век в маниакално изглеждащия ретро-футуристичен град, носещ звучното име Пънчбол. На пръв поглед в това райско кътче цари идиличен живот – послушни роботи се грижат за разтапящи се от щастие хора, млади двойки се разхождат по китно украсените със свежа зеленина тротоари, а усмихнати полицаи патрулират, возейки се в своите летящи автомобили. Общо взето всичко наоколо е цветно и красиво… До момента на вашата поява.
В един щастлив за вас миг ще изпълзите от почвата – мястото, в което сте прекарали последните 20-на години – и ще отправите поглед към ослепителното слънце, осъзнавайки, че не знаете къде се намирате. Миг по-късно в главата ви ще нахлуе натрапчивият въпрос – защо част от тялото ви липсва, а червата ви се подават от зееща в страни от корема ви дупка. Но съвсем скоро ще забравите за всичко това, а цялото ви същество ще се изпълни с едно непреодолимо желание – задоволяването на глада за пресен човешки мозък.
Наръчник на младото зомби – “Рационално използване на мъртвото тяло”
Много е важно да узнаете, че Стъбс не се спогажда с никакви оръжия – нито огнестрелни, нито хладни. Поради тази причина ще ви разкрия тайната на четирите смъртоносни умения, които той е разработил, за да се справя с противниците си.
Първото представлява изпускане на токсични газове, с които зашеметявате всички наоколо и ги превръщате в лесни жертви, чиито мозъци просто чакат да бъдат наръфани. Второто средство за убиване са взривяващите се черва на Стъбс, които той може да хвърля и детонира. Следващото “оръжие” е любимото ми. Кръстил съм го “подчиняващата ръка”. В действителност това е десният горен крайник на нашия герой, който той често откъсва и захвърля в избрана от вас посока. След това остава само да поемете управлението на ръката и с пълзене да откриете подходяща жертва, да я издебнете изотзад и да скочите на главата й. По този начин ще превърнете въпросния противник в подвластна марионетка, която да управлявате, а това е наистина полезно, защото ще ви поднесе възможността да използвате и различни пуцала.
Последното средство за разчленяване на трупове, което в действителност е най-скучно, е главата на Стъбс, която той старателно отвърта и търкулва с грацията на професионален боулинг играч. Разбира се, тя се таралянка по земята известно време, след което експлодира.
Храненето с пресни мозъци ще ви позволи да използвате тези умения по-често, защото по този начин те се “зареждат”. Естествено, различните атаки се нуждаят от строго определено количество “сиво вещество”, за да бъдат използвани.
Подчини врага
Можете да превърнете всеки враг във ваше подобие като изядете мозъка му или просто го убиете. Също така и вече трансформираните от вас създания ще могат да заразяват жертвите си и така малко по малко да увеличават броя на армията ви от немъртви. По време на отчаяните ви опити да утолите мозъчния си глад, ще се натъкнете на различни видове противници – обикновени граждани, въоръжени с необикновени оръжия от сорта на брадви и лопати; полицаи, военни, и др. Също така на няколко пъти ще се изправите пред нещо като босове, които обаче не са никак трудни за преодоляване. Но определено един от най-култовите моменти от играта е размазващото движение, с което Стъбс откъсва ръката на даден противник и започва да го налага с нея.
Пушещото зелено зомби, нашият същински антигерой, е способно да управлява различни превозни средства, включително: кола на въздушна възглавница, армейски джип, танк, трактор и дори една рунтава, бяла овца. За съжаление обяздването на горкото животинче не е част от самия геймплей, но ще го видите в една много забавна ин-гейм анимация, която сто процента ще предизвика силно раздвижване в лицевите ви мускули.
Halo енджин
Може би вече сте дочули, че визуалната част от играта е разработена въз основа на графичната платформа, използвана при създаването на Halo. Това е неоспорим факт, но честно казано прилики с въпросното заглавие почти не се откриват. За щастие нещата не стоят както при Quake 4 и DooM 3, които са като еднояйчни близнаци. Като оставим тази подробност на страна, мога спокойно да заявя, че геймката изглежда невероятно. От пръв поглед си личи, че ретро-футуристичният град е създаден с голяма доза въображение, а околната среда е наситена и впечатляваща.
Във визуално отношение играта има една лека особеност – минава през нещо като филтър, който я кара да изглежда като стара филмова продукция. По този начин се постига особено внушение, допълващо размазващата атмосфера. Може би единственият проблем е, че минималните изискванията, които са зададени от фирмата производител, не отговарят с точност на реалните, които играта притежава. Или с други думи – ако искате да се насладите на пълната красота на Stubbs the Zombie, ще трябва да се сдобиете с мощна кошница.
Както се казва – играта е без забележка
Тя е тотално попадение в екшън-приключенския жанр. От една страна, благодарение на оригиналната идея играчът да погледне през очите на безмозъчно зомби и да се бори за дебилната му кауза, създавайки стотици негови подобия. И от друга – заради възможността да разчленявате собственото си тяло, да откъсвате чужди крайници и да подчинявате противници на своята собствена воля. Като добавим и напълно професионалното озвучение, забавните коментари, които пускат жертвите, и лицензираният саундтрак, който ще ви пренесе директно в 50-те години с едни от най-горещите хитове от онова време, можем напълно спокойно да заключим, че играта е зомбиращо яка.
Автор: Асен Георгиев