by PC Mania
“Господарю! Пустинята ви очаква!”. Безспорно кръстоносните походи са едно от интересните неща в учебниците по средновековна история. Експанжънът на Stronghold ви дава прекрасна възможност да си поиграете с живота на рицарите, тръгнали да “освобождават” Светите места.
Пътят към Йерусалим не е никак лек, особено ако мъкнеш през пустинята тежки метални доспехи и няма какво да ядеш. Ако сравните броя на кръстоносците, геройски загинали в битка, с цифрата на рицарите, които са измрели от глад и изтощение из ислямската пустош, сами ще си направите правилния извод.
Историята в експанжъна Crusaders няма никаква допирна точка със сюжета на първия Stronghold. Всъщност наличието на фабула в новото творение на Firefly Studios е по-скоро минимално. Тя ще ви върне близо хиляда години назад във времето на рицарските набези в посока Божи гроб. В интерес на истината първият кръстоносен поход е единственият, който успява да постигне крайната си цел. Йерусалим остава под европейско владение повече от осемдесет години. Когато Саладин застава начело на огромните арабски армии, Светият град отново попада в мюсюлмански ръце. Резултатите от европейските победи по време на Първия и Втория кръстоносен поход биват заличени от триумфиращите ислямски орди. През 1189 г. Крал Ричард I се зарича, че ще възстанови европейските владения в Средния Изток. По време на Третия кръстоносен поход свирепата смелост на многочислените армии, предвождани от английския крал, му печелят прякора Ричард Лъвското сърце. Да, но битки не се печелят само с кураж и смелост. Въпреки продължителната обсада армиите на Саладин удържат Йерусалим. Ричард е принуден да сключи мир.
Не си мислете обаче, че гореспоменатото има кой знае колко общо със събитията в играта, освен цифрите в календара. Имате на разположение четири кратки “исторически” кампании, в които евентуално можете да усетите мащаба на военните действия, водени през тази епоха.
Доста по-сериозно изпитание ще ви предложи режимът на игра, наречен “Crusader”. Това си е чист skirmish от 50 последователни мисии, всяка от които е малко по-трудна от предишната. Ако ги бяха навързали и с някаква сериозна история, би се получила чудесна кампания, но в случая и самото желание да си премерите силите със следващия противник е предостатъчно, за да продължите до финала.
На мрежовата игра обаче е отделено подобаващо внимание. Имате на разположение огромно количество бойни полета, а ако по някакво чудо те не ви стигат, редакторът на карти е винаги на разположение. В битките могат да участват до осем страни, като вече имате и възможност да обменяте ресурси със съюзниците си.
Сигурно вече се чудите кога ще кажа нещо съществено за новостите в геймплея. Принципът на играта е абсолютно същият като в първия Stronghold и трудно мога да напиша кой знае какво без да се повторя с вече споменатото в брой 44 от декември 2001-ва. Добивате ресурси, набавяте продоволствия и се грижите за охолното съществуване на поданиците си. Осигурявате им стабилна инфраструктура, дебели крепостни стени, зад които да се скрият по време на вражеските посещения, и създавате боеспособна армия, която да се разправи с гореспоменатите недобронамерени ислямски индивиди, след което да им върне жеста. Не бива да забравяме и различните природни бедствия, от които няма да ви предпазят нито стените, нито войската, нито хитроумно поставените смъртоносни капани.
Новости, разбира се, има, но май ще е ви е по-забавно да ги откриете сами. Все пак ще спомена два типа от добавените арабски войски – конните стрелци и убийците. Първите са идеални за hit&run изпълнения – бързи и точни, способни да стрелят, докато се движат. Вторите пък с лекота могат да нанесат изненадващи и тежки поражения на зле подготвен противник – те преодоляват безпроблемно крепостни стени и са невидими за противника, докато не влязат в зрителното поле на някоя от единиците му.
Графиката на играта е същата неописуема 2D-прелест, позната от предишната част. Разбира се всички сгради са префасонирани, за да паснат на новия полупустинен терен. Звуците и музиката също са прекрасни, а любителите лингвисти ще бъдат зарадвани от арабската реч на пустинните воини.
Играта предлага само едно голямо потенциално разочарование – сградите и войските и на двете раси са абсолютно идентични. Може би ще кажете, че и европейските лидери биха могли да наемат арабски убийци, а аз ще се съглася с вас. Защо обаче пълководецът ви да върти ятаган и да носи чалма, а не да строи църкви и катедрали (вместо минарета и джамии) и да тренира кръстоносци? Де факто единствената разлика, която изборът на страна ще ви донесе, е в началните войски и външния вид на Lord-а.
Въпреки всички изброени недостатъци Crusader предлага страхотно пристрастяващ геймплей – както за любителите на сражения, така и за почитателите на мирното строителство. Ако сте сред феновете на оригиналния Stronghold, то в продължението ще намерите всичко вече познато плюс малко отгоре. Ако пък първообразът не ви е допадал, то е крайно време да поправите грешката си – все едно е дали ще почнете със Stronghold или ще пробвате направо приключенията на кръстоносците.
Автор: Борис Цветков