by PC Mania
Зажаднели ли сте напоследък за покачващи адреналина въздушни двубои? Strike Fighters: Project 1 е точно за вас. На фона на постната селекция от авиосимулатори през последните месеци, разнообразявана единствено от опитите на Microsoft с техния Combat Flight Simulator и появилия се през зимата IL-2 Sturmovik на UbiSoft, Strike Fighters: Project 1 е амбициозен продукт в най-добрите традиции на жанра.
През последните няколко години симулаторният жанр е в криза. Причините за това могат да се търсят както в липсата на свежи идеи (повечето заглавия си приличат като две капки вода, освен това и видовете самолети се поизчерпаха), така и в лавинообразната преориентацията на масовия геймър към по-лесни за усвояване игри като шутъри или стратегии в реално време. Днешният играч иска удоволствие на часа, а не след няколко часа неуморно изучаване на всички контроли и клавишни комбинации. От друга страна симулаторните фенове са константна, макар и малобройна, група хора, които се възхищават точно от реалния (разбирай – сложен) летателен модел и възможността да се пренесат в (поне в родните условия) неосъществимите си мечти и да покарат най-новия F-22 или да се върнат назад във времето при пилоти като “Червения барон” Рихтхофен. В този смисъл Strike Fighters: Project 1 ще бъде приет радушно от феновете на летящите птици. Основният му коз, както при всеки симулатор, е неподправеният реализъм.
Зад проекта на разработчиците от Third Wire (www.thirdwire.com) стои името на Тсуоши Кавахито. Той е по известен с работата си над игри като Longbow 2 от 1997 година и European Air War от 1998 година. Именно обвързаността му с игра за бойни вертолети е провокирала и въпроса във FAQ-а на сайта на Third Wire дали в Strike Fighters: Project 1 ще има хеликоптери. Е, няма, това е поне сигурно. Издател на играта са канадците от Strategy First. Действието се развива през 60-те години на миналия век. Избягвам да нарека това време Виетнамската война, тъй като самите автори са решили да избегнат щекотливия момент с не съвсем политически изяснените въпроси около този конфликт. Според мен има и друга версия – тъй като Strike Fighters: Project 1 очевидно не е субсидирана от американската армия, както например заглавията на NovaLogic, няма обективен мотив за придържане към събитията от историята и тяхното тълкуване от страна на различните държави.
Не може да се каже същото обаче за летателния парк, който е на ваше разположение в играта. Ще можете да управлявате практически всички модификации на бойните самолети, използвани във виетнамския военен конфликт и “Шестдневната война” между Израел и арабските й съседи – от F-100 Super Sabre през F-104 Starfighter и A-4 Skyhawk до F-4 Phantom II. За съжаление не е предвидена опция за летене със съветските бойни машини, които са били на въоръжение в противниковата азиатска армия – MiG-17 Fresco, MiG-19 Farmer, MiG-21 Fishbed, Tu-22 Blinder, Su-7 Fitter, IL-28 Beagle и An-12 Cub. Причината – създателите на проекта акцентират върху възможностите на най-използвания и популярен изтребител за всички времена – F4 Phantom II. Първият полет с този самолет е осъществен през 1958 година, но въпреки това днес той все още е на въоръжение, макар и претърпял редица модификации. “Фантом” е използван във Виетнам, близкоизточните конфликти и в Персийския залив.
Strike Fighters: Project 1 е класически самолетен симулатор. Мисиите варират от ескортиране на бомбардировачи през въздушни двубои с противников МиГ или атака срещу наземни цели. Както става ясно, Strike Fighters: Project 1 дори не се опитва да бяга от клишето на авиосимулатора. Неговият истински коз се нарича автентичност – неподправена и на моменти дори отчайващо истинска. Верен на времето, в което е позициониран, въздушните битки не се решават с изстрелването на самонасочваща се ракета. През 60-те години авиационната електроника все още е на примитивно ниво в сравнение с днешните й възможности. Именно Виетнамската война оказва нужния натиск за разработка на по-нови, по-съвършени и просто по-добри самолети и оръжия. В този смисъл, за да победите, ще трябва да се впуснете в двубой с противника си и да водите класически “догфайт” с картечен огън. Това обаче не означава, че не разполагате с ракети. Такива има, но имайте предвид, че в онези години те са разполагали преди всичко с поразяваща мощ и едва на второ място – с точност.
А сега нещо и за графичните качества. Разглезен от безбройното количество шутъри с мегамощни пикселни енджини, в началото бях по-скоро разочарован. Небето не е съвсем като небе, а е стелеща се синева, сякаш направена набързо с четчицата на Paint от Windows. Някои терени приличат на пясъчни купчини от кварталния пясъчник. Истинският атестат за качество обаче са моделите на “птиците”. А те изглеждат наистина добре. В зависимост от самолета, разполагате с максимално детайлни репликати на истинските машини – до последния бутон и индикатор по командните табла, които не са просто лепнати текстури, а наистина функционират. Когато афтербърнърът е включен, пламъкът от дюзите изглежда абсолютно реален и горещ.
Физическият модел на Strike Fighters: Project 1 също е бил обект на специално внимание от страна на геймдизайнерите. Авторите са се постарали да създадат машина, способна да превърне в шейк вътрешностите на всеки начинаещ пилот (като мен. :-)) Симулаторът предлага три типа игра – единична мисия, кампания и instant action (убеден съм, че няма нужда превеждам подобно словосъчетание).
Единичната мисия и екшънът предлагат възможност за полети и битки според индивидуалните предпочитания. В кампанийния модус започвате с вехт F100 Super Sabre, модифициран по-добър вариант на използвания в Корейската война F 86. Липсата на радар и ракети не бива да ви притеснява, тъй като и “конкуренцията” все още няма нищо сериозно, с което да ви притесни. С течение на кампаниите получавате достъп до по-мощни машини и до повече оръжия (ето ги най-сетне и проклетите ракети). Прогресът в кампанията изисква сериозна инвестиция на време. От една страна са многобройните задачи (с нарастваща трудност), които трябва да изпълните, а от друга е и самото управление. Практически съвет – без джойстик изобщо няма да усетите неповторимия чар на подобен тип симулатор. Не знам дали нарочно или просто случайно, но с мишка и клавиатура играта е практически неуправляема. Само магическият стик ми позволи най-накрая да насоча машината си в правилната посока.
Общото ми добро впечатление беше помрачено от звуковите ефекти. Не знам дали проблемът е в моята звукова карта, но практически нито веднъж не успях да чуя истински рев на мотори. Музиката в менюто се състои от героични американски маршове, които по една или друга причина приличат силно на съветските.
Strike Fighters: Project 1 е типичен свръхреалистичен авиосимулатор – с яки машини, много емоции за тези, които летят в мечтите си, и кусури, които се забелязват не за друго, ами заради общата ни разглезеност от другите, по-масови и достъпни игри.
Автор: Александър Бойчев