Streets of Moscow

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Не знам дали сте ходили в Москва. Аз лично не съм, но много искам да отида, защото това е един от най-големите, красиви и космополитни градове в света. Направи ми впечатление, докато го разглеждах в Google Earth, че се е развил на кръгове. Вероятно първото околовръстно шосе се е пукало по шевовете от застрояване в диаметъра си, след това е построено ново, което също е било бързо достигнато от сградите на новодошлите столичани. След втория кръг руснаците са изградили трето околовръстно, което също е останало в чертите на града и накрая сигурно им е писнало да правят обръчи около ситито и са започнали да очертават улиците по нов модел. Така или иначе, Москва е строена активно през социализма, като столица не само на Русия и СССР, но и на цяла идеологическа империя, в която дял е заемала и нашата родина. Строена е във време, когато не са жалени пари и средства, в това число и човешки ресурси, за постигането на мегаломанските проекти на Сталин и други съветски диктатори. Ето защо днес градът има огромни улици и булеварди, обширни площади, необятни паркове, внушителни мостове и сгради, които ще можете да наблюдавате и разучавате по време на своята игра.

Колкото и да е криминална обстановката в Русия, все пак правила има и никой не може да се качи на една мощна и тунингована кола и да започне да прави вандалщини безнаказано. Не е така обаче с новата игра на 1С, в която ще бродите из градските улици и площади, газейки пешеходци или пейки на воля. Много приятна е опцията да

караш като луд в трафик

Тогава, колкото и да си ловък в управлението на возилото си, ще трябва да намаляваш скоростта от време на време, защото иначе ще се забиеш я в някой ЗИЛ, я в КАМАЗ. Сред минусите тук обаче е лагът по време на големи катастрофи, когато играта зацикля за няколко секунди. Той зависи и от интензивността на трафика, който е сред най-натоварените, които съм виждал в игра от жанра. Въобще сред основните ми критики попада графиката, която е далеч от възможностите на съвременните игри. Но не бих казал и че е чак ужасна – ако търсите геймплея и тръпката, тя едва ли особено ще ви разочарова. Разбира се, не мога да отговарям за автентичността на градския пейзаж, но предполагам, че той има доста голяма прилика с реалността.

Можете да получите информация за всички състезания и писти от информационен прозорец, за да не се налага да губите време в шофиране наоколо като в GTA. А иначе правилата са ясни – печелите пари от успешно завършена мисия и чрез тях си купувате нови коли, правите тунинг на старата и си отключвате нови писти и мисии. Но пък и какво друго да очакваме от рали-симулатор?

Тунинговането на вашата кола

е доста приятно забавление, особено ако сте от хората, които редовно висят на OMV-то на Бояна или на Божурище. Ще си избирате различни компоненти, спойлери, халогени, джанти и всякаква друга автоглезотия. Радостно е и че можете да подмените своето возило измежду реално съществуващи модели коли. Парите се натрупват доста бързо и вие имате възможност да си позволите закупуването на нов автомобил дори след няколко часа игра. Като се има предвид и че всичко около вас е написано на кирилица, а много от имената на търговските обекти се изписват едно към едно като на български, на моменти ще ви се струва, че сте настъпили трошката по Цариградско или по „България“. А това усещане е доста вълнуващо. Играта има няколко режима, като най-забавен за мен е да преследвам или да ме преследва друг автомобил. Тогава останалите участници в движението стават пречка, която трябва да се избута настрана, но невинаги това е толкова лесно, предвид бързината, с която трябва да се движите, както и супер чувствителното управление. Освен това, като се поблъскате на няколко пъти, има риск да повредите возилото си. А понеже няма индикатор за щети, ще се ориентирате от черния гъст пушек, който излиза от двигателя или ауспуха ви. Забавно е, че

разполагате и с магии…

Да, бих могъл да ги нарека точно така, макар че звучи нелепо. Но как по друг начин да назовеш тарикатски бонуси като използване на нитро или увреждане на друг автомобил? 🙂

Готино е, когато се блъснеш в паркирана Лада седмица и се разпищи алармата й – това доста ми напомни отминалите соцвремена, когато се крадяха основно ладите. Сред десетките звуци – на клаксони, аларми, прегракнали двигатели, блъскащи се една в друга тенекии, да внимаваме да не пропуснем и музиката. Честно казано, тя не е нещо особено, правена е на синтезатор, но пък на мен далеч повече ми допада от рок-данданиите, които се леят от колонките в други подобни заглавия от рали-симулаторния жанр. Парчетата са немалко и са едновременно мелодични и динамични. Абсолютно подходящи за нощно каране из необятната руска столица. Но ако все пак не ви допадат, разработчиците са ви вградили радио в автомобила, на което има различни станции, които можете да слушате посредством интернет връзката си.

Разнообразието от коли както състезателни, така и участващи в движението, е доста голямо. Разбира се Москвичите и Зазките не се срещат вече – както предполагам така е днес и в истинската Русия, но гордостта на съветското автомобилостроене

Лада е около вас във всичките си варианти

4-ка, 5-ца, 7-ца, Самара, Нива и по-новите 110, 111, 112 и Калина. Така или иначе за да се усети истинското каране по улиците на Москва, има още доста какво да се желае от тази игра. Ще прекарате много време да променяте настройки за геймплея, като мъртва зона, чувствителност и т.н., които би трябвало да се коригират по подразбиране, и въпреки това едва ли ще останете щастливи от резултата. Колите могат да се счупят на всеки един остър завой, което не е проблем, но е обезпокояващо, че няма критерий, по който се получават щетите. Така вие ще треперите при всяко рязко извиване на волана наляво или надясно. Освен това изкуственият интелект на Streets of Moscow явно се управлява от AI на дебил на границата на имбецилността, роден от програмист-алкохолик (което не е учудващо предвид факта, че е руснак) и разработчик-шизофреник. За игра, която възнаграждава за прецизно управление и каране между трафик, контролите са далеч от необходимото или поне от това, с което сме свикнали от други игри. И все пак, аз не останах с лошо чувство към играта. Беше ми весело и интересно да шофирам из безкрайните булеварди на Москва и да се чувствам безнаказано зад волана.

Автор: Свилен Енев