by PC Mania
Игрите на тема тенис, никога не са се радвали на твърде голяма популярност. Това обикновено се дължи на немарливостта, с която подхождат авторите на подобни игри. В повечето случай сме свидетели на добра откъм геймплей, но ужасни откъм графика и реализация симулации на този спорт. Французите от Carapace са се опитали да направят една небрежна интерпретация на темата и определено се е получило нещо интересно.
Street Tennis е симулация на тенис, но не онзи, сериозния, с тлъстите наградни фондове, купи и Големи шлемове. Става дума за онези квартални и най-неангажиращ следобедни игри, в които половината квартал се събира да зяпа и да се редува да участва. Както винаги, щом има квартал, има и сбирщина от различни стрейнджъри. В Street Tennis също ги има – Джейн, която е изискана и гримирана “пеперудка” :), Боб – опасен растафар с много яки dreadlocks, Барни – негър, запален и по баскетбола и т.н. Всеки един от петте играчи има различен външен вид и свой собствен стил. Освен това, всеки притежава и различни качества – сила на удара, издръжливост, скорост…Но като че ли тези показатели нямат голямо значение за самата игра.
Ще имате възможност да джиткте на четири различни терена. Най-шантави определено са Floor 14 (супер футуристичен тенис корт, около който щъкат разни роботизирани машинарии) и Orbital Station (корт, разположен в космическа капсула :)).
Като геймплей играта е
най-опростен тенис
в най-чистия му вид. Абсолютно нищо особено и нищо много оригинално.
На пръв поглед Street Tennis изглежда точно така. След първите няколко опита да вкарате сервиз обаче ще се убедите, че май това нещо е сложничко. След около 40 минути неуспешни опити успях да измъдря разни идеи за това как да вкарам топката в противниковото поле, как да отбележа точка или общо взето добих представа какво животно е Street Tennis. Оказа се, че играта не е чак толкова елементарна, колкото изглежда в началото.
На пръв поглед Street Tennis е направо Puddle War, но с по-добра графика, (някой от вас може би още помнят онази мини игра, която вървеше към Commander Keen 4) и в интерес на истината си е точно това – зарибяваща и семпла. След доста време прехвърляне на топката от едното поле в другото се осъзнах, че съм пропилял повече от четири часа с тази
повече от елементарна игра
Това ме накара да се замисля върху нещо – как така най-опростените игри се радват на такава популярност и са най-пристрастяващи…?
Ако авторите и обаче се бяха сетили да добавят разни екстри към нея, Street Tennis щеше да е нещо повече от игра за запълване на времето. Представете си само класически аркадни благинки от типа на разтрояваща се или пък супер леплива топка. Или пък топка, която подпалва ракетата на противника или пък е толкова тежка, че не може да бъде ударена. Ако имаше такива мръсотийки, играта определено щеше да се изстреля на първо място сред любимите ми “аркадни дебилки”. Но уви, това е, което са ни предложили французите.
Автор: Орлин Широв