State of War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 фев. 2001

Производителите на игри просто обожават темата за бъдещето на нашата планета. Те винаги си го представят мрачно и изпълнено с насилие. Дори и най-малкият опит за промяна в начина ни на живот води до провал. Изправяме се или срещу някое природно бедствие, или някой тип решава да пробва късмета си като диктатор, или пък извънземните ни нападат. Все теми, познати ни до болка. В това отношение новата стратегия в реално време State of War също не блести с оригиналност. Тя е странен Command & Conquer клонинг с още по-странни (и според мен несполучливи) нововъведения.

След многовековни войни, битки и вълнения (бла-бла-бла, както казват американците) човечеството най-накрая се обединява. Създава се Обединената федерация на седемте континента (U.F.S.C.) Решено е всеки неин член да произвежда военни единици единствено с цел защита на Земята и уреждане на евентуални конфликти. Така нямало да бъде възможно която и да е отцепническа група да решава личните си проблеми чрез насилие.

Няколко години по-късно федерацията създава световна мрежа за защита, наречена “Overmind”. Това бил свръхкомпютър, дело на стотици учени от цял свят. Той се управлявал от невероятно интелигентен софтуер и се състоял от двадесет и две военни бази, разположени на извъннаселени места из цялата планета. “Overmind” бил готов да реагира по всяко време на каквато и да е военна заплаха. Оттогава никоя машина не се контролирала от хората, защото компютърът се грижил за всичко. За да се задейства, всеки член на U.F.S.C. трябвало да даде формалното си съгласие.

Общността обаче понесла своето бреме. Хора, страдащи от духовна празнота, потърсили убежище при организации, предлагащи спасение от нея. Най-влиятелната сред тях била Beho-Sunns. Лидерите й използвали своя чар и умения в реториката, за да привличат повече и повече хора в своите редици. Те събрали около себе си представители на всяка социална група – от работници до учени, адвокати и авторитетни политици. Зад всичко това се криел, естествено, заговор – да се превземе “Overmind”. По време на медитациите (странно, нали?), култът извличал и събирал информация от мозъците на невинните слушатели. За около година Beho-Sunns научили достатъчно за механиците, създали компютъра, и за софтуера, който го управлявал. Култът се опитал да хакне “Overmind”, но се оказало, че явно не са добри хакери и всичко се провалило.
Последствията били фатални. Световната система за защита се повредила, а хората от Behho-Sunns бързо възстановили своите сили и окупирали всички беззащитни бази на “Overmind”. За да попречи на намеренията им (каквито и да са те), U.F.S.C. обявила военно положение.

Това е историята. Държах да ви я разкажа, за да усетите безсмислието в нея. Не знам на кого му е хрумнала, но който и да е бил, му е липсвало въображение. Но story-то не е най-лошото в играта. Както споменах по-горе, хората от Cypron Studios са се опитали да въведат някои нови и според тях “революционни” неща в стратегиите в реално време. Аз ще ви разясня за какво става въпрос, а вие имате право да си извадите собствено заключение.

Може да застанете единствено на страната на U.F.S.C. Със стартирането на играта забелязах няколко неща. Първо, единиците са само машини. Колкото и да се надявах в следващите мисии да се появи някой и друг човек, не се случи нищо подобно. Според Cypron Studios, вероятно аз съм садист. Авторите твърдят, че така избягвали излишното насилие, а пък това от своя страна щяло да привлече и нови почитатели (такива, които нямат нервите да гледат как някой пикселизиран тип гушва букетчето, ритва камбанката, вижда маргаритките от долната им страна и т.н.). Меко казано безсмислена идея. Но хубаво, да видим по-нататък.

Нещо подобно на летяща чиния изпълнява ролята на работник, който обаче не може да строи. Така стигаме до второто нещо – сградите си ги получавате наготово (не че те са много – фабрики, електроцентрали, сателити…). Единственото, което строите, са отбранителните кули (без участието на работника). Каква му е работата ще попитате? Ами тази чиния атакува всичко, ъпгрейдва и ремонтира постройките и може да превзема сгради на противника. С две думи момче за всичко. Упс, машина за всичко :-).

Нямате контрол над производството на единиците, дори не плащате за тях. Те просто струят от фабриките и докато се усетите, вече сте претъпкани с машини, с които спокойно може да изнесете и най-упорития компютър. Влияние върху бързината на построяването им оказват сградите, произвеждащи електричество. Като заговорихме за сгради, както те, така и единиците, са идентични с войските и съоръженията на противника. Когато унищожих една постройка, за голяма моя изненада, въпреки доста ефектния взрив, тя не се разпадна. Просто стана моя. Усещате ли липсата на логика?

По отношение на въздушното пространство имате на разположение кораб, който води подкрепления; самолет, който подобно на въздушната атака в Worms Armageddon, стоварва ракети върху лошите; метеоритни дъждове и т.н. За да отбият номера, производителите са въвели и ресурси. Те са два вида – злато и research points. Чрез първите строите кулите, чрез вторите ъпгрейдвате сградите.

Мисиите в играта са еднообразни и скучни. Общо двадесет и две на брой с една и съща цел – унищожение на противниковата база. Преди всяка има филмчета за по 3-4 секунди, които меко казано са ужасни спрямо сегашните стандарти. Графиката на State of War до известна степен “гъделичка” окото – терените са изпипани добре, единиците са детайлни. Енджинът на играта поддържа и доста добри ефекти. Единствено облаците са дразнещи и от тях на моменти няма да виждате нищо. Но хубава графика игра не прави.

Ако/като ви омръзнат мисиите, може да се пробвате и в мултиплейър, в който участват цели двама играча. Избирате между осем типа игри, всяка от които се различава от другите по нивото на трудност. Например, докато в първата имате на разположение само основните единици, в последната използвате цялата налична армия.

Това е от мен по отношение на State of War. Вече разбрахте, че става въпрос за някаква странна, недоизпипана и безсмислена стратегия, в която е наблегнато предимно на безцелния екшън.

Автор: Владимир Тодоров