facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
State of Еmergency
Ревю | 14.09.2003 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Rockstar Games
Издател:
Take 2 Interactive
Жанр:
Екшън
Платформа:
PC
сайт на играта »

Колкото по-топло е, толкова по-бавно работи мозъкът - житейска и медицинска истина, доказана неведнъж. Вземете за пример троловете от книгите на Пратчет, ако не ми вярвате. Та, това лято, ако една игра не е свързана с понятия като "студ", "лед" и "трон", силно съмнително е, че някой ще се отлепи от плажа, за да й обърне внимание. И все пак, из по-малките градове, където компютърните гаражчета не са чак толкова много, може да се намери някой друг игрален автомат. По тези места The Punisher и "Кадилаци и динозаври",двете мои любими аркадни геймки, все още успяват да зарибят някоя млада блудна душица, поела по пътя на войната и Counter-Strike. Уви, за РС подобни игри са рядкост. Дори бих казал огромна.

В наши дни, разработчиците ги е обзела странна болест - дори в нормални Jump&Run игри (от тип Rayman), ако не се наблъскат поне дузина куестчета и минипъзели, не се чувстват добре. Не искам да е така. Защо задачките не се свеждат до доброто старо "трепеш наред, а ако падне някой цивилен - майната му, губиш само точки"? Игрите трябва да са фъни, а не да те карат да седиш и да си блъскаш главата къде по дяволите е шибаният ключ към следващото ниво. Но, уви, малко хора следват тази логика. Все пак, слава Богу, съществуват фирми като Rockstar Games и благодарение на тях, от време на време, се появяват игрички като State of Emergency.

За какво всъщност иде реч? Масов хаос. Това е първото нещо, което започва да ви залива от екрана, когато си пуснете тази игра. Попадате в центъра на градски бунтове и гражданско неподчинение. Градът заминава към преизподнята и всеки, който има неблагоразумието да демонстрира акъл или мускули, си тръгва с него. Полиция няма. Или поне не и такава, която да изпълнява основните си функции - да защитава и да служи. Има зла корпорация с нейните озверели пазванти, има и улични банди, огън и паника. А, да не забравяме и пича и мадамата, с които ще нахлуете в този свят и ще почнете да трошите глави с де-що ви попадне. Е, има и едно съпротивително движение на име Freedom.

Безредици!

Влизате в играта, усмихвате се на хилещия ви се отсреща герой, теглите една майна на женския глас, дрънкащ глупости по негов и по адрес на ситуацията, в която ще попаднете, и изревавате: "Е са шъ падат глави!". Няма кой знае каква нужда от сюжет в този тип игри - те са за разпускане и за вкарване на маса демидж в нечия кофа.

Нещото, с което State of Emergency грабва от първия миг, е неповторимата атмосфера и усещане за хаос, който ви залива отвсякъде. Представете си как около вас препускат тълпи от озверели хора, които с рев разбиват витрините на околните магазини и изнасят всичко, до което се докопат. Един си тръгват с телевизори, други - с микровълнови печки. В следващия момент, обаче, върху тях се изсипва корпоративната охрана, която започва да налага с палките наред.

Веднъж избрали герой, ще трябва да изберете и типа на игра - Kaos или Revolution. В първия имате на разположение определен период от време, в който просто трябва да се троши всичко и всеки по пътя. Чупенето носи точки, които ви трябват, за да завършите мисията, да отключите следващия режим и/или персонаж в играта. Постоянно ще ви атакува разнородна паплач, но за сметка на това, из нивата са разхвърляни адски много оръжия и помощни за вас средства. Основните ви бонуси, които ще трябва да събирате, са малките златни часовничета, увеличаващи времето ви с 15 секунди и аптечките, които трябва да компенсират все повече увеличаващото се количество ритници, които ще се наложи да изядете.

Арсенал

Нивото на интерактивност е доста впечатлявящо. Почти няма предмет, който да не може да подхванете и запокитите във витрина с дамско бельо или в набираща се към вас тумба куки. В първия случай, алармата на магазина се разписква, докато не я пратите във вечните интегрални полета с един откос. Ако се забавите, скоро ще си имате компания. За чупенето можете да използвате бая големичък арсенал. Имайте предвид, че персонажа ви може да носи само едно оръжие. И ако огнестрелните не позволяват на гадовете да достигнат до вас, защото са много по-мощни, то хладните никога не остават без амуниции.

Говорейки за арсенал не мога да не спомена наистина смазващото количество средства за причиняване на болка. Пускайки играта пред един познат, и едва отлепяйки го от компютъра половин час по-късно, трябваше да слушам лафове от типа на: "Яко, копеле! Като GTA, ама без колите, копеле, и куките се предполага да ги биеш, копеле!!!". Ами как няма да е, като също е правена от Rockstar Games! С други думи, подобно на немоторизираните мисии на GTA, и тук можете да носите в ръцете си всякакви оръжия - от обикновена гумена палка, средновековен меч, сатър и самурайска катана до автоматични карабини (има АК-47 за всички любители на руското пуцало) и горелки. Просто влизате в играта, избивате малко напрежение и около хиляда противникови говеда.

В режима Revolution има нещо като история за оправдание на щетите, нанасяни от вас. Тук ще научите малко повече за съпротивителното движение Freedom и неговите методи за борба с корпорацията. Отново ще се разхождате из същите нива (започвате в един огромен хипер маракет, а по-късно ще се пренесете на улиците навън, в квартала малко Токио и т.н.). Но сега ще трябва да изпълнявате малки мисии, давани ви от различни NPC-та. Най-често, задачата ви се свежда до следния принцип: иди до точка А, сбий охраната, вземи пакета Х и го занеси до точка В на човека Y, който ще ти даде следващата мисия. За разлика от първия режим на игра, тук убиването на цивилни се наказва доста по-строго. Ченгетата имат различни форми на поведение, стават все по-агресивни и трудни за убиване. Оръжията ви също се подобряват постепенно, така че не можете, секунди след като сте влезли в нивото, да извадите голямата пушка. В режим Revolution картата на местността става задължителна, особено когато трябва да догоните някой, препускащ из безредиците, важен корпоративен чиновник.
 
Контрол

Интерфейсът и лесен и интуитивен. Имате няколко основни клавиша, които трябва да запаметите - и това е всичко! Понякога се случват и малки проблеми с управлението на камерата, които могат да ви поизнервят, но това е цената, която се налага да плащаме за 3D средата, в която се развива действието. Като стил, играта леко напомня на класическата манга-тупалка Oni, но с тройно по-голяма динамика, петорно повече меле и двойно по-малко мислене.

Иначе на играта й личи, че е порт от конзола. Нямам предвид междинните анимации с ниска разделителна способност, нито анимационно-комиксовия стил на изобразяване на героите и NPC-тата. Просто всичко - околна среда, персонажи, движения, експлозии - са леко ръбати. Поддържат се доста резолюции, но дори при 1280х1024 няма кой-знае каква разлика в сравнение с 800х600 точки. За сметка на това, енджинът е перфектно оптимизиран и с лекота рендва десетките, хаотично препускащи из нивото, персонажи...

Всичко това, обаче, не е от особено значение. Важното е, че играта има жестока атмосфера, която ви поглъща още от първия миг, в който се докоснете до нея. Само гледайте да не се вманиачите твърде много и следващия път, когато минавате край Мак Доналдс или някакъв корпоративен офис, спонтанно да награбите паветата или бутилките с коктейл "Молотов" :-). 

 
системни изисквания
P800, 128 mb Ram
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58