StarCraft II: Wings of Liberty

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

StarCraft II – стратегията, която около 40 милиона южнокорейци чакаха над 10 години – е вече тук. И най-накрая можем да си отговорим на въпроса, максимално обективно, доколкото е възможно, „Заслужаваше ли си?”.

Кутията е пред очите ми. Трудно е за вярване. Колекционерското издание е масивно, изпипано до последния милиметър и препълнено с всевъзможни малки джунджурийки, може би най-впечатляващата от които е малката и светеща в оранжево флашка, с които да убедя както мен самия, така и всички останали, че съм фен. Фен на StarCraft II. В крайна сметка за какво са иначе колекционерските издания?

Но да не губим време – ще си гледам книжката с илюстрации по-късно.

Посягам към диска – крайно време беше!

След една бърза инсталация, в която ще ви бъде разказана накратко историята до момента, играта започва с впечатляващото интро, което всички видяхме преди близо три години, когато StarCraft II бе обявена за първи път в Сеул. Същото, в което маринът Тайкъс Финдли излиза на свобода и получава новия си костюм (само че този път с гласово озвучаване на заден план). Именно бившият затворник дава тласък на историята в първата кампания – Wings of Liberty – като открива своето старо приятелче Джим Рейнър, забил нос в плота на бара в кръчма на Мар Сара. Там маринът е преследван от демоните на своето минало и по-специално – от спомените за Сара Кериган. Макар и оглавил съпротивителното движение „Рейнджърите на Рейнър” срещу нарастващото влияние на теранския Доминион, везните започват все повече да се накланят в полза на Арктурус Менгск. Императорът използва всички възможни средства – най-вече медийна пропаганда – за да омаловажи усилията на Рейнър. 

Междувременно – докато айюрските протоси се възстановяват след загубата на своя свят, а живелият доскоро в изгнаничество Зератул се опитва да разгадае древно пророчество, свързано с ксел’нага – абсолютно никой не знае какво точно прави Кериган през последните четири години. Според едни Кралицата на остриетата укрепва силите си и създава нови организми, за да предприеме мощна офанзива, с която да приключи започнатото. А според други – е спряла със своите набези, тъй като в нея все още живее капчица човечност, незаличена от Свръхразума на зергите.

На крилата на успеха

Истинско удоволствие. Тези две думи най-точно и ясно описват чувството, докато играеш на StarCraft II. Особено нейната сингълплейър част. Трябва да си призная, че когато научих, че Blizzard възнамеряват да разделят кампаниите на трите добре познати ни игрови раси в три отделни игри, бях изключително скептично настроен. Сега обаче, когато виждам какъв всъщност е бил техният замисъл, напълно одобрявам това решение, защото Wings of Liberty е меко казано епична. На онези от вас, които бързат да набедят StarCraft II като стратегия, която тотално игнорира промените в жанра през последното десетилетие и на практика не предлага абсолютно нищо съществено, ще кажа само едно – хвърлете поглед на сингълплейър кампанията. Чрез нея разказваческият елемент е отведен буквално до нови висини. Тя е изтъкана от десетки изключително качествени междинни анимации – на практика преди и след всяка мисия – създадени с енджина на играта, които внасят така необходимото усещане за атмосфера, което често отсъства при повечето стратегии в реално време. Именно чрез тях Blizzard успяват да разкажат историята, която винаги са искали и каквато една научнофантастична сага като StarCraft винаги е заслужавала…

Първоначално, както вече стана ясно, Рейнър пропива дните си в кръчма на Мар Сара. Но след като Тайкъс го открива, нещата бързо приемат обрат и двамата се озовават на

кръстосвача „Хиперион” – вашата основна щаб квартира

почти до самия край на играта – в която ще прегрупирате силите си след всяка мисия или просто ще разпуснете след някое по-дълго сражение. Същият флагмански кораб, който Рейнър открадва от Менгск преди време.

„Хиперион” е разделен на четири основни места. На мостика ви очаква капитан Мат Хорнър , както и звездната карта на Галактиката, от която може да избирате коя да е следващата планета/мисия, която искате да посетите.

В случай, че предпочитате да размените няколко думи с останалата част от екипажа, пийнете едно в бара, за да заздравите алкохолизма на Рейънр. Тук обикновено виси Тайкъс, а по-късно и Гейбриъл Тош – мистериозният спектър. Ако не ви се говори с никого, гледайте новините, които на практика вие създавате със собствените си действия, или просто слушайте някоя готина мелодийка по джубокса от типа “A Zerg, A shotgun and you”.

Напълно в стила на Blizzard

в бара, забутана в ъгъла, откриваме и една малка мини игра – аркадният космически шутър Lost Viking, създаден с помощта на мощния редактор на карти буквално за две седмици. Не е нещо кой знае какво, но определено внася доза разнообразие и за пореден път затвърждава мнението ми, че в игрите на Blizzard абсолютно всеки един детайл е важен, отделено му е изключително много време, премислен е от всяка една гледна точка. Но това е друга тема за разговор.

Не на последно място – именно от бара може да заплатите за услугите на специални екипи от наемници, които впоследствие ще станат достъпни от специална за случая сграда, т.нар. Merc Compound. Това са по-издръжливи и по-мощни версии на вашите стандартни единици, особено полезни в случаите, в които се намирате на карти с ограничено количество минерали и газ. Така например Hel’s Angels представляват няколко Viking-а с 45 процента повече здраве и 40 процента голяма мощност. Срещу съответното количество ресурси, те ще пристигнат моментално на бойното поле, за да ви предоставят услугите си, които, доста често, се оказват решаващи за изхода от конкретно сражение.

Ако пък сте събрали достатъчно пари от изпълнените до момента мисии, защо не отскочите до оръжейната, където може да поръчате ъпгрейди за всички отключени до този момент единици и постройки? Не сте доволни от начина, по който медикът лекува армията ви на бойното поле? Купете му Stabilizer Medpacks за по-бързо възстановяване от раните. Искате повече от един работник на тераните да може да строи дадена сграда? Отделете пари за Advanced Construction. Предпочитате бункерите ви да побират още двама души отгоре и да имат по-голям обхват – няма проблеми! Въобще в оръжейната ще откриете по два ъпгрейда за цялата ви армия – независимо дали става въпрос за сухоземни или въздушни единици, или пък просто за най-обикновени сгради. Това създава едно усещане за прогрес и развитие – Рейнър става все по-мощен и ефективен на бойното поле, подготвя се за финалния конфликт…

Blizzard успяват да надминат себе си дори и в

дизайна на десетките мисии в сингълплейър кампанията

В Wings of Liberty откриваме не един и два запомнящи се момента, като например случая, в който кацате на планета, която всеки момент ще избухне – нейната повърхност се изпепелява поетапно, а на вас не ви остава нищо друго, освен постоянно да местите базата си и да бягате от прииждащата лава. А какво ще кажете за мисията, в която „те” – инфектирани от зергите терани – излизат само през нощта. Тогава трябва да се окупирате в базата си и да се защитавате от постоянно прииждащите вълни. Когато обаче слънцето изгрее – е време за почистване! Не по-малко запомняща е и частта с пресрещането и унищожаването на влакове на Доминиона, сякаш сме попаднали в някакъв сайфай уестърн.

Въобще – Blizzard са се постарали да направят Wings of Liberty колкото се може по-разнообразна. Затова допринасят и няколкото мисии с протосите, които ще трябва да преодолеете, за да разберете каква роля ще изиграе Кериган в бъдещето на човечеството и въобще – на целия свят, който познавате. Тук ще поемете управлението на Зератул, готов на всичко, за да разгадае пророчеството на ксел’нага.

Нещо повече – на няколко места в кампанията ще бъдете изправени пред дилеми, които определят и вида на мисията, която ще трябва да изпълните. Т.напр. в определен момент ще трябва да решите дали да застанете на страната на д-р Ариел Хенсън, която настоява, че може да открие лек срещу група от инфектирани заселници. От друга страна обаче, протосите са убедени, че единственият начин да се справят с проблема, е като „прочистят” цялата колония и избият всичко до крак. В първия случай вашето възнаграждение ще бъде +3 Zerg research точки, а във втория – +3 Protoss research, което ни довежда до още едно ключово нововъведение в сингълплейър кампанията на StarCraft II –

Т.нар. Research точки

които печелите след изпълнението на бонус задачите мисиите и които може да инвестирате в две специални дървета с ъпгрейди, оформени на базата на знанието ви за останалите две раси. За разлика от оръжейната обаче, където може да закупите всички подобрения, стига да имате съответните пари, в лабораторията – четвъртото основно място на „Хиперион” – трябва много внимателно да избирате технологията, която предпочитате да изучите. На всеки пет нива получавате по две възможности – изберете ли едната, можете да кажете сбогом на другата. Дали ще предпочетете рафинериите ви да събират газ без необходимостта от работници или пък основната ви база да обучава по две SCV наведнъж? Дали ще изберете Psi Disrupter – сграда, която забавя прииждащите вълни от зерги – или пък Hive Mind Emulator, която може да поеме контрол над която и да е единица от армията на ксеноморфните създания? Не може да имате и двете – едното за сметка на другото.

Гореспоменатите дилеми, както и спецификата на развитие в двете технологични дървета – Protoss и Zerg – могат само да ви стимулират да изиграете отново сингълплейър кампанията на играта. Най-малкото, за да си вземете всички пропуснати „постижения” и впоследствие да се фукате пред приятелчетата си в новия Battle.net, който е изключително елегантен и добре организиран като интерфейс.

За добро или лошо обаче огромна част от нововъведенията в соловата кампанията отсъстват напълно в мулти режима. Тук няма да откриете наемниците, част от единиците (медици, файърбат и т.н.), почти всички допълнителни ъпгрейди на сградите и единиците, достъпни през оръжейната на „Хиперион” (с  малки изключения като например Stimpack-а на марините), както и Protoss и Zerg дърветата с подобрения от лабораторията.

Въпреки това не е тайна, че именно мултиплейър режимът е моторът

който ще тегли заглавието през бурното море на времето (за пълен списък с единиците и сградите на всяка една от трите раси, кликнете тук). Да, сингълплей кампанията този път е на платинено ниво – супер интерактивна, хитра, зарибяваща, вълнуваща, но има един основен проблем – минава се за 2 дни яко пукане. Залагам печеливш фиш от тотото, че и следващите две кампании – тези на протосите и зергите – ще отнемат не повече от двадесет часа игрално време, за да бъдат преодолени.

Разбира се – винаги може да отделите няколко дни за специалните мисии-предизвикателства, които допълнително да полират бойните ви умения, или да се впуснете срещу компютър в скърмиш, но дори и те едва ли ще приковат вниманието ви твърде дълго време. За сметка на това мултиплейърът… той е безкраен!

Ако все още не сте имали удоволствието да премерите сили с жив опонент в рамките на Battle.net, препоръчвам ви много скоростно да поправите тази грешка. Мултиплейърът на StarCraft II в никакъв случай не отстъпва на мрежовите сблъсъци в StarCraft и StarCraft: Brood War. Напротив, от игрите, които имах удоволствието да направя по време на бетатестовете, както и след премиерата на самата игра, ми се струва, че нововъведенията, които Blizzard са направили по отношение на нови единици, картография и баланс, водят до по-оспорвани и наистина вълнуващи сблъсъци. Въвеждането на определени препятствия по терена, както и на юнити, които могат спокойно да прекосяват почти всякакъв вид терен – като снабдените с джетпакове рийпъри на тераните например – определено не са за подценяване.

Най-изпъкващи промени обаче

са засиленото сухоземно присъствие на тераните – марудерите, торовете и бързите хелиони определено се отразяват върху стратегиите за игра със земляните. Зергите пък от своя страна вече не разчитат толкова на бързи атаки в самото начало. Повечето от добрите зерг-играчи наблягат на светкавично разстилане на няколко бази, натрупване на могъща армия, гарнирано с неспирно тормозене на противника с бързи единици като зерглините, които са идеални за избиване на работници или допълнителни бази. Протосите пък отново са най-скучни. С тях се играе най-лесно, а стиловете, които можете да предпочетете са може би най-много. Разбира се притежават определено гъвкави и силни единици, така че играчите, които използват в дълбочина протоския арсенал, са наистина могъщ противник.

Данните, показани от Blizzard, след края на бетатестовете, посочват, че най-много хора са предпочели да играят с протос. За сметка на това те са регистрирали най-много загуби. След тях по брой игри идват тераните и на последно място децата на Кериган. Тази статистика още веднъж потвърждава и моите наблюдения, натрупани в Battle.net – играчите, които залагат на зергите като раса определено разчупват мачовете с нестандартни подходи и стратегии; тераните също проявяват сериозна доза въображение; докато повечето протоси, срещу които имах удоволствието да се изправя, ми изглеждат малко сковани и плъзгащи се по наклонената плоскост на два или три вече отвърдени билда. Поне за сега.

Със сигурност с всеки изминал ден обаче, сблъсъците ще стават все по-интересни и разнообразни. Включете се и вие – защото чакането определено си заслужаваше!

Автор: Владимир Тодоров