StarCraft II: Heart of the Swarm

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 мар. 2013

Когато изиграх кампанията на тераните в StarCraft II, тайничко се надявах, че Blizzard няма да се замотаят твърде много със следващата част от планираната трилогия. В края на краищата останах доста приятно изненадан от финала и нямах търпение да видя какво ще се случи със Сара Керигън…

Близо 3 години по-късно – почти цяла вечност –

Heart of the Swarm (HotS) е вече факт. Заслужаваше ли си чакането?

Определено. Онези от вас, които са останали доволни от историята в Wings of Liberty (WoL), ще харесат и тази в HotS – за добро или лошо новата кампания, разгръщаща се на фона на двайсетина мисии, е в тона на своя предшественик. Експанжънът започва веднага след събитията в комикса StarCraft II: Kerrigan – Hope and Vengeance # 0, който дебютира една седмица преди HotS. Сара се намира в лаборатория, ръководена от Валериан Менгск. Именно той провежда редица тестове върху някогашната Кралица на остриетата, за да определи до каква степен все още умее да контролира зергите.

Разбира се, Керигън не е забравила нито едно от злодеянията на император Арктурус Менгск и е готова на всичко, за да възстанови влиянието си над зергите и да си отмъсти. Именно тук се появява и Джим Рейнър, който умолява Сара да не се отправя по този път и да не изоставя връзката им. Изведнъж батълкрузъри на Terran Dominion атакуват лабораторията…

Дали Керигън ще поеме по пътя, който Зератул й предлага? Път, по който тя трябва да тръгне, ако иска да промени пророчеството за Оувърмайнда. Ще трябва да разберете сами.

Цялостната презентация на кампанията е уникално добра, като Blizzard за пореден път доказват, че правят едни от най-добрите анимации в индустрията. Дори тези със самия енджин изглеждат не по-малко впечатляващо. Някои са пропити с различни емоции – на гняв, тъга, любов… Други пък изобилстват с напрегнати и зрелищни сражения. Крайният резултат е поразителен и често ще ви оставя без думи.

Какво ново на геймплей фронта?

Формулата „Ако не е счупено, не се опитвай да го променя”, която Blizzard приложи в WoL, важи в пълна сила и за HotS. Мисиите на прилично дългата кампания са добре структурирани и изпълнени с редица предизвикателства, включени са дори битки с босове в стил Diablo.

От механична гледна точка промените не са твърде големи. Някои от тях обаче улесняват значително геймплея. Така например в началото на играта работниците започват автоматично да копаят ресурси, а новопостроените директно се насочват към минералите. Общо взето полезни екстри. Те обаче са налични единствено в кампанията.

Идеята да избирате всички бойни единици с F2, а всички работници, които не вършат работа, с F1, пък определено е добре дошла. Дори е налична в мултиплейър и би трябвало да улесни по-неопитните играчи.

Време е за еволюция

Blizzard са се постарали да ни предоставят доста голяма свобода при кустомизацията на армията на зергите в кампанията. Всяка единица разполага с три ъпгрейди, свързани със скоростта на атаката, бронята или движението. Само един може да е активен, но може да се превключва между тях по желание.

Нещата стават още по-интересни в момента, в който играта ви подкани да изберете една от общо две възможни мутации. Тук връщане назад няма. Да вземем за пример Roach. В единия случай може да изкарва свои мини копия, когато убие враг, а в другия – да забавя единицата, която атакува. Зерглините пък могат да се сдобият с крила. По този начин те ще могат да скачат от и на скали. В случай че решите, че това не ви устройва, винаги може да изберете другия път на еволюция – зерглини, които се излюпват по три наведнъж и за по-кратко време, а не по две от яйце.

Керигън също разполага с набор от различни умения, които може да научавате и ъпгрейдвате с течение на времето. Нейното дърво наподобява системата с таланти в World of Warcraft: Mists of Pandaria – на определено ниво получавате достъп до три, като само едно може да бъде активно. Едни от тях са нападателни или защитни, други пък влияят директно на вашата база. За разлика от WoL обаче, тук изборът ви не е перманентен и между мисиите може да преразпределите точките си както пожелаете.

Що се отнася до промените в мултиплейъра,

те определено вливат доза свежест в иначе позастоялото се в последно време мулти. Далекобойният Tempest, който е подходящ и за тормоз над останалите играчи, и летящият Оракул са отлични попълнения към Stargate-а.

Зергите също са облагодетелствани с различни промени. Летящият Viper и заравящия се обсаден юнит Swarm Host внасят допълнителна динамика в геймплея. С първата единица получавате допълнителни варианти за атака над противника, докато втората ви предоставя по-добър контрол над терена.

Тераните пък са с една идея по-добри в близкия бой. Онези от вас, които все още изпитват носталгия към Firebat-ите, ще останат доволни от факта, че Hellion вече може да се трансформира в по-издръжливия, но по-бавен Hellbat. Т.нар. Widow Mine също ще затормози значително противниците на тераните, най-малкото защото не се самоунищожава, когато се активира.

Старите единици също са претърпели различни модификации. Hydralisk-ът например получава ъпгрейд за скорост, докато при Medivac откриваме доста съмнителното умение за бързина със значително кратък CD. Void Ray-ите пък вече не се чарджват. Те разполагат с активно умение, нанасящо допълнителни щети срещу броня.
Възможността да участваме в мачове с противници със сходно на нашето ниво на опит, без това да се отразява на ранга ни, също е добре дошло особено за онези геймъри, които са позагубили тренинг и се нуждаят от освежаване на уменията си. Ще забележите също така, че след всяка битка (дори и да е загубена), ще получавате опит. С негова помощ ще качвате нива на своя профил и ще отключвате нови портрети и отличителни знаци.

Общо взето – ако възнамерявате да продължите да играете активно на StarCraft II в мултиплейър, няма причина, заради която да не се сдобиете с HotS. За щастие цената, поставена от Blizzard, съответства на експанжън, а не на цяла игра, което допълнително би стимулирало покупката на това заглавие. Единствено се надявам да не се налага да чакаме още три години за Legacy of the Void. Ако е удобно на Blizzard, разбира се…

Автор: Петър Йорданов