facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
StarCraft 2: Legacy of the Void
Ревю | 20.11.2015 | автор: Георги Кацаров


оценка:
Производител:
Blizzard Entertainment
Издател:
Blizzard Entertainment
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Неочаквани обрати в сюжета;

Приемливи системни изисквания;

Spear of Adun допринася за по-разнообразен геймплей в кампанията;

Нов кооперативен режим;

Подобрен баланс;

Нови единици за всяка раса;

минуси

Остаряла графика;

По отношение на арта играта все така изглежда като Sci-Fi WarCraft;

Мултиплеърът си е все така StarCraft 2.0 и не попива от новостите въплатени в геймплея на кампанията;

Краят дойде. Краят тук е нещо доста значимо и за това мисля, че е редно да го изписвам с главна буква в следващите няколко изречения. Това е може би първата Blizzard-ска сага, която получава „Край”. С точка на края. Това е Краят на една сага, започнала още с първия брой на PC Mania в далечната 1998 г. Една сага, за която се чудехме дълги години дали изобщо ще види продължение, или ще увисне все така отворена с края на Brood War. Една въпросителна, която получи своя окончателен отговор преди осем години – StarCraft 2 идва! Край на чакането! А някой спомня ли си разочарованието и обвиненията в алчност, щом научихме, че играта ще бъде разделена на три части, по една за всяка раса? А спомняте ли си как вече на никого не му пукаше, когато се потопихме за първи път в StarCraft 2 и разбрахме, че всеки епизод ще е голям колкото една пълноценна игра? И историята тръгна напред... За да стигне до тук. До Края си. Защото, дами и господа, един 17 годишен цикъл приключи. Със StarCraft 2: Legacy of  the Void Blizzard слагат край на цялата история, започнала още с първия StarCraft. И този край трудно можеше да бъде по-добър!

Най-напред ще започна с това, че за да подкарате Legacy of the Void не се нуждаете от предходните две части на сагата, но ако сте ги пропуснали и искате да разберете от личен опит какво се е случило до тук – единствената ви възможност е като си ги набавите, защото LotV, както не е трудно да се сетите е пряко свързана със събитията от предходните части.

Legacy of the Campaign
Кампанията е разделена на три несъразмерни части – пролог от няколко мисии, който е достъпен напълно безплатно, същинската кампания и кратък епилог също от няколко мисии. Протосите, водени от младия (по техните стандарти) Артанис са достигнали до така мечтаната битка-реванш за освобождаване на родният им свят Айур, когато изневиделица се появява Зератул, който иска от Артанис да прекъсне атаката, защото се задава далеч по-голяма заплаха от неконтролируемите Зерги, останали на повърхността на Айур. Древният, отхвърлен Ксел-Нага – Амон, се завръща за да унищожи целия живот в галактиката и да го създаде наново, по свое усмотрение. Артанис отказва да отклони атаката и вижда единственото спасение в осъществяването на инвазията. Но нещо неочаквано се случва и протосите за пореден път трябва да се спасяват в празнотата на космическия вакуум, но този път на борда на легендарния кораб-ковчег (arkship) „Копието на Адун”, който е лежал неактивен хилядолетия под повърхността на  Айур. Оказва се, че тяхната най-голяма гордост и предимство се оказва и тяхната слабост – Калла, мистичната връзка, която свързва съзнанията и емоциите на всички протоси в едно цяло е обладана от Амон. Единствения начин да се прекрати влиянието му е, като всеки протос отреже собствените си нервни връзки (Nerve chords), чрез които се свързва с Калла. Така Артанис, а и всички останали се оказват изправени не просто пред нова заплаха, а пред края на досегашния им живот, такъв какъвто го познават и сами трябва да го разрушат, ако искат да оцелеят. Този момент е пресъздаден страхотно по време на играта и смея да кажа, че се съпреживява доста емоционално. Това важи за почти всяко едно събитие в играта, а повярвайте ми – Legacy of the Void прелива от такива.  

И така, остатъците от протоската цивилизация, отплават отново сред звездите, в търсене на начин да победят новата опасност в лицето на Amon и армията му от хибриди. На борда на Spear of Adun ви очакват не по-малко изненади отколкото коя да е друга част на кампанията. Доста голяма част от фабулата се разкрива именно по неговите коридори и зали, комуникирайки с различни персонажи, по същия начин, по който го правехме  във Wings of Liberty и Heart of the Swarm. Друг много силен момент в кампанията е развръзката на фабули, заплетени още в първият StarCraft и неговият експанжън Brood War. Очаква ви невероятен обрат, що се касае до зараждането на цивилизацията на Протосите и расата на Зергите. Ще посетите дори самия Улнар – родният свят на Ксел-Нага, в търсене на подкрепа от митичните същества. Изобщо всяка една секунда от историята е подплътена с напрежение, очакване, разкриване на тайни, стари колкото играта.

Самите мисии обаче, като структура търпят някои критики, най-вече поради еднообразност. Почти всяка мисия в играта се свежда до „Унищожи дадено количество обекти за да завършиш мисията”. Тук-таме се прокрадва някоя мисия с тайминг („удръжте фронта еди-колко си време) или комбиниране на двете. Това важи дори за мисиите, в които трябва да се справите само с купчина единици под ваш контрол, които са сведени до минимум. Друг доста слаб момент беше финалната мисия. Може би не е слаба сама по себе си, но след битката между Кериган и Зурван от предната част, тук очаквате нещо не по-малко зрелищно... Е, няма да го получите, ни най-малко. Мисиите имат и силна страна и това е тяхната трудност (ако играете целенасочено на по-ниска трудност – отговорността си е изцяло ваша). Друг готин момент е посещението на локации от първата игра. Помните ли древния храм на Ксел-Нага от последната мисия на протосите в Brood War? Да, същия, който се захранваше от два кристала – Uraj и Khalis. Е, пригответе се да го отбранявате още веднъж, но този път ще трябва да издържите много по-свирепи атаки.

Елемент на разнообразие в геймплея внася и самият Arkship. Подобно на Хиперион на Рейнър и Левиатана на Кериган, в Копието на Адун ще можете да извършвате подобрение на войските си и подсигуряване на предстоящата мисия. Самият кораб е доста просторен и има няколко интерактивни зони:

„Мостик“ (Bridge) - От тук се управлява кораба. Реално обаче от мостика предимно ще избирате мисията, която да поемете посредством устройство, наречено „Celestial Array (Небесен масив).

„Слънчево ядро“ (Solar Core) - Соларното ядро представлява синтетична звезда, която захранва с енергия целия кораб. Въпреки това обаче, главно поради вековете, в които корабът е лежал заровен и неактивен, неговото ядро не може веднага да достигне пълния си капацитет. За това, ще трябва да захранвате ядрото със Соларит - нов ресурс, който ще откривате по време на мисиите си. Натрупването на Соларит ще ви дава възможност да използвате различни допълнителни способности на кораба, разделени в шест колони, както и още три допълнителни бара за Auxiliary Systems. Допълнителните способности можете да използвате по време на мисиите - да създадете пилон на произволно място върху игралното поле (където разбира се може да се строи), да осъществите различни орбитални атаки върху бойното поле или просто да повикате подкрепления. Какви са различните опции можете да научите в съответното каре към статията.

„Военен съвет“ (War Council) - Това е мястото където ще определяте какви единици да използвате в предстоящата мисия. С напредъка ви в играта, всяка една нова единица която се отключва ще се появява тук. Самите единици са групирани по силата си и предназначението си (например пехотна, меле единица) и има три разновидности, които се определят от това от коя разновидност на протосите идва единицата - дали е последовател на Кала, Неразим (Dark Ones), Tal’Darim или Purifier (а това какво е - в съответното каре). Изборът не е окончателен и след всяка мисия можете свободно да промените структурата на единиците, с които искате да воювате. Готиното е, че по време на кампанията ще имате възможност да играете с всички стари познайници – Dragoon, Dark Archon-ите, Corsair-ите, Reaver-ите и разбира се – Arbiter-ите, като всяка една единица се завръща с легендарните си реплики.

Legacy of the Multiplayer

Разбира се, когато става дума за StarCraft едва ли някой играе само заради историята. Основното в StarCraft е мултиплеърът, така че нека видим какво ново ни очаква в него.

Най-напред протосите получават две нови единици – Disruptor и Adept.

Disruptor-a е наземна, механична единица, която се произвежда в Robotics Facility. За да я произведете е необходимо да имате още Robotics Bay. Представлява кълбо, което има опцията да вкарате в енергиен режим и когато наоколо има врагове да избухне, нанасяйки splash damage, излизайки в нормална форма от експлозията.

Adept-а е наземен специалист, с ground only атака, чието най-внушително умение е Psionic Transfer – създава илюзия/холограма на единицата, която можете да движите из картата, но не и да атакаува. След 7 секунди Адептът се телепортира на местоположението на единицата.

Промени са нанесени също така и по Immortal-ите, като тяхната пасивна способност да поемат големи щети е превърната в активна (т.е. активира се и има определен период на действие), така че ако подобрите вашият микроконтрол, можете все още да извлечете големи способности от нея.

Warp Prism-ите също получават нова способност и тя се състои в това да товарят вашите единици от разстояние, като по този начин лесно можете да спасите някоя-друга единица от обречена битка.

Tempest-ите вече могат да атакуват само наземни единици, като в допълнение получават и леко ускорение на скоростта. Oracle и Carrier-ите също получават леки промени, но незначителни.

Тераните получават Cyclone и Liberator.

Cyclone-а е наземна механична единица, която може да атакува както наземни, така и въздушни цели. Интересното при нея е, че може едновременно да се движи и да обстрелва вражески цели. Това обаче става при условие, че сте прихванали желаната цел и, че разстоянието между целта и Циклона по време на престрелката не превишава обсега на единицата. Cyclone се произвежда от Factory.


Liberator-ът е новата въздушна единица на тераните, която идва на мястото на Herc-a (друга планирана нова единица, която отпадна по време на бета тестовете). Тя може да атакува както наземни, така и въздуши цели с малката уговорка – когато избирате да атакува наземни цели, тя влиза в специален режим, държейки под око предварително зададен периметър и бидейки неподвижна мишена. Козметични и по-сериозни промени иначе има по-доста от единиците на терана – ghost, marauder, reaper, siege tank, thor, banshee, medivac dropship, battlecruiser-a, ravena…

Сийджовете вече ще могат да бъдат вдигани във въздуха от Medivac-овете, докато са разположени в Siege mode и пак така разтоварвани.

Thor вече може да се самопоправя чрез нова способност, но докато трае процеса на ремонт единицата е неподвижна и не може да атакува, което може да се окаже нож с две остриета.

Най-ключовата промяна е при Battlecruiser-ите, които сега разполагат с новата опция „Tactical jump”, който им позволява да се телепортират на произволна точка от картата, след четирисекундно зареждане.

Зергите също не са оставени без промяна.

Подобно на другите две раси, те също получават две нови единици, както и промени по вече съществуващи единици. Така например Roach-ите получават възможност за morph и се превръщат в Ravager. Равиджъра е по-скоро артилерийска единица, чиято специална способност Corrosive Bile нанася тежък демидж в малка зона, след кратко зареждане. Способността елиминира дори силовите полета на Sentry-тата.

Другата (не чак толкова) нова единица, за която мнозина от вас ще се зарадват да разберат, че се завръща – Lurker-ът, а с нея се завръщат и доста стари и познати тактики за неговото елиминиране.

Corruptor-ът получава нова специална атака, която нанася тежки щети срещу наземни единици и сгради – Corrosive spray. Да го използвате обаче ще ви коства енергия, а ако сте невнимателни – и живота на единиците ви.

Редица промени са нанесени още и по Infestor-ите, Swarm Host, Nydus Worms.

Новостите обаче не свършват до тук. Ако сте почитатели на сингълплеър мисиите и копнеете да разцъкате с приятели нещо в този стил – имате изцяло нов coop режим. Разбира се, в него няма да преминавате през мисиите с приятел, така че ако сте очаквали точно такъв кооперативен режим – ще трябва да ви разочаровам. По-скоро става дума  за отборна игра, в изпълнение на дадена задача – унищожаване на определено количество врагове, обекти или просто удържане на фронта за определено време. Като цяло нищо, което да не сме виждали в UMS сценариите, правени от фенове.

Е, драги читатели – това е. Краят. Може би за някои недостатъчно тежък или тъжен, за други – не достатъчно щастлив, но пределно ясен и категоричен край на една седемнадесет годишна сага. От Blizzard обаче бяха категорични – макар сюжетната линия на StarCraft да свършва до тук, франчайза със сигурност го очаква дълъг живот.

Пълният материал можете да прочетете в предстоящия брой 137 на нашето е-списание.

  

 
системни изисквания
Windows® XP/Windows Vista® (latest service pack); Processor Intel® Core™ 2 Duo or AMD Athlon™ 64 X2 5600+; Video NVIDIA® GeForce® 7600 GT or ATI™ Radeon™ HD 2600 XT or Intel® HD Graphics 3000 or better; Memory 2 GB RAM
напиши коментар
 

230 мнения
профил »
DarkAvenger89 каза на 20.11.2015, 18:21 ?. :
Редактиран на 20.11.2015, 18:26 ?.

Деба мама му, така се прави ревю за игра.
Абе що ми се струва, че протосите са яко нърфнати, докато зерговете които си бяха имба са още по - ОП ? някой който вече е играл мултито да даде мнение ?

230 мнения
профил »
DarkAvenger89 каза на 21.11.2015, 03:04 ?. :

Сериозно ли бе, цял ден мина и само един шибан коментар за завършека на най-великата поредица евър ?! You guys make me sad

65 мнения
профил »
Pandar3n каза на 21.11.2015, 08:16 ?. :

Не знам как да започна писанието за играта...

StarCraft е абсолютна класика откъдето и да погледнем. Цикълът започнат през 1996 и завършен преди 10 дни винаги ще се помни и по мое скромно мнение, това е най-добрата стретегия в реално време, която някога ще играем. Независимо дали искаш да релаксираш с мисии, да изпълняваш играта като хардкор играч или си професионален геймър, StarCraft поредицата може да ти предложи абсолютно всичко, че и отгоре.

Като цяло завършека е приличен - техническото изпълнение е добро, изживяването, което StarCraft дава като игра винаги е качествено и в крайна сметка останах доволен от емоцийте, които преживях докато завършвах поредицата. Ще изброя и ще кажа няколко думи за нещата, които ми харесаха и след това ще обърна внимание на един аспект, който собственоръчно направи Legacy of the Void най-слабата част от трилогията на втората игра. Абсолютно субективно мнение по играта е, моля да не се взема особено сериозно.

Добрите аспекти:

1. Фантазията с която е изградена расата Протос.

Брилятно. Абсолютно брилятно. Копието на Адун е може би най-добре пипнатият кораб до този момент макар и Левиатана от втората поредица да не му отстъпва. Всичко вътре в него е обяснено до най-малкия детайл, а сцените, изходните статични точки докато сменяш "стаите", визуалните ефекти са на топ ниво. Просто нямаше нито едно нещо за което да се хвана и да хленча - страхотно изпълнение.

Единственото нещо, което сякаш не се връзваше бе факта, че Копието на Адун се води "архаичен" кораб. При положение, че се справяше блестящо срещу настояща напаст (макар и не технологично напреднала) Копието мачкаше наляво и надясно и бе подобрявано по невероятни начини. За финал, гледката от палубата на Копието са страхотни независимо дали бяха кът-сцени или статичната изходна камера преди избора на мисия.

2. Колко небалансирани са всички бонуси, които играча получава по време на кампанията.

Никога не съм се забавлявал толкова много, докато избирам бонуси. В Heart of the Swarm подобренията бяха доста силни, но тук имах чувството, че Близард на моменти искаха да се гавриш с опонента си. Три типа единици със страхотни бонуси във всеки един момент, а дори не включваме бонусите, които дава Копието на Адун (въздушна подкрепа под формата на артилериен обстрел, забавяне на времето, константно повдигане на supply limit и т.н.). Въпреки това нямаше аспект, който беше счупен до степен в която минаваш мисия само чрез него.

Любимият ми ъпгрейд бяха безсмъртните Dark Templars - когато останат на 1 hp се завръщат в базата и отново са готови за битка. How broken is that?

3. Главните менюта, избора на раса при мултиплейър и разнообразни графични коментари.

Графиката за игра, която може да носи до 400+ единици на екрана си изглежда доста добре по мое мнение и не разбирам защо е определена като "стара" и сложена в графа минус. Тук явно играе субективния фактор и от двете страни - fair game. Едно от най-готините неща като хлапе беше да кликна на StarCraft и да видя моделите на Terran Marine, Zerg Hydralisk и Protoss Zealot в менюто за избора на кампании. Точно заради тази причина се размазах като масло в тиган, когато кликнах на Multiplayer и за всяка от расите имаш Terran Marine, Zerg Hydra и Zealot, които изглеждат по-живи и заплашителни от всякога. Супер дребен детайл, но моментално събуди фена в мен.

Интерактивните менюта ми харесаха макар да не добавят нищо съществено - просто е добро попадение. Кът-сцените с игралният "двигател" са добре пипнати, както и тези направени като cinematics. Имам също така и чувството, че за пръв път Близард вкарваха толкова много кът-сцени от всякакво естество в игра - хареса ми! Вероятно греша и Диабло също е имало голям брой, но за мое съжаление все още не съм играл третата част.

4. Esports частта е изгладена.

Най-накрая StarCraft 2 се превърна в това, което трябваше да бъде още през 2010 откъм състезателен мултиплейър. По-добре късно отколкото никога? Няма да изпадам в подробности тук, но промените са окейи смятам, че ще допринесат положително към професионалнта сцена макар самата игра да се намери в доста кофти положение.

Дотук обаче бях с позитивите. Имам 2 негатива на които ще посветя следващите редове. Ще започна с малкия, а за големия ще оставя цял втори коментар като цяло.

Негатив 1: Силно подчертани са "обучителните" елементи на играта, както и в предходната част - Heart of the Swarm.

Като почитател на StarCraft не ми харесва факта, че на моменти съм "воден за носа" от инструкции, лесни задачи, комплексни нива, които се опростяват чрез кът-сцена и т.н. Мястото на тези неща са в обучителните мисии, които или трябва елегантно да преливат в кампания или да са отделени като собствена група от задачи. Heart of the Swarm и Legacy of the Void имаха много ясно подчертани tutorial моменти отвъд първите 3 мисии, което направо ми лазеше по нервите. Лично бих очаквал това в Wings of Liberty понеже е първа част, но не и в останалите две. Дребен кусур и определено не е болка за умиране, но дори и на Hard някои мисии бяха просто досадни, отколкото предизвикателни.

И сега... Отварям портите на омразата и нека сценаристите на шибаната трета част да си затворят очите...

242 мнения
профил »
DA_ROK каза на 21.11.2015, 11:53 ?. :

"най-великата поредица евър"

След C&C :D

65 мнения
профил »
Pandar3n каза на 21.11.2015, 09:16 ?. :

Коментарът съдържа информация относно кампанията. Ако не сте я изиграли, препоръчвам да го направите преди да прочетете по-натаък.

Най-големият проблем на третата част беше изключително слабо разказаната история и плитките герои. В сравнение с предните 2 кампании тук сценаристите се изложиха много и буквално Епилог мисийте скалъпиха поредицата точно на финала.

Ще бъда кратък понеже написах роман, отворих играта, за да видя имена на герои, които бяха забравил и играта заби. Карма...

1. Ужасяващо слаб сюжет спрямо оригиналните игри и предните 2 инстанции на StarCraft 2.

Централният сюжет бе адски муден и главната история бе разказана в отделни моменти. Мисийте в храма уж имаха за цел да разкрият мистерията на двете раси чиято съдба е да станат в едно и да завършат цикъла. На практика обаче получихме две слаби кът-сцени в които нищо не бе разкрито. Целта зад тази храмна поредица от мисии бе да се даде повече информация за Зел'Нага като раса, мотивите им и ролята която игрят в настоящият цикъл. В действителност Рохана преразказва всичко, което ви е нужно (И В ПЪТИ ПО-ЯСНО ОТКОЛКОТО КЪТ-СЦЕНИТЕ) в разговор след краят им.

За всичките си 19 мисии Legacy of the Void не може да ви грабне като индивидуална кампания - изпълнена с клишета, плитки, недоразвити и на моменти инфантилни персионажи, загатвания за дълбочина, които ви разочароват с малоумен диалог и какво ли още не. Присъдата ми по тази точка е - ако искате да знаете повече (донякъде, понеже повечето неща са изсмукани от пръстите) за Протоса като раса играйте кампанията. Ако искате да разберете как завърша StarCraft фанчайза, изиграйте епилога.

2. Най-ужасно развитите герои в игра, която винаги е имала атрактивни и интересни централни прота/антагонисти.

*Артанис - толкова много потенциал и толкова слабо представяне. Артанис е най-младият лидер в историята на своета раса. Той е несигурен и се страхуа от "тежестта на короната" - все пак е неопитен, а времената в които царува са изпълнение със страх, смърт и разрушение. Какво очакваме да видим? Млад лидер, който чрез много "сиви" избори и деяния ще изгради себе си като личност и във финалните мисии ще поведе едина смела и войнствена раса към победата. Вместо това получаваме един наивен, "черно-бял" в начина си на мислене и на моменти инфантилен в представите си за Галактиката Артанис, който не се променя от първата до 19тата мисия, че дори и отвъд.

Има наченки на дълбочина при разговорите му с Рохана на борда на Копието но в крайна сметка те нямат нищо общо с централното действие в играта.

Всички останали персионажи са съдени на принципа "ако нямаше [име на героят] щеше ли това да забележимо или да попречи на действието по някакъв начин"?

Краткият отговор е да. Това важи за повечето персионажи от расата Протос на борда на кораба.

*Воразун - сложена като token woman leader в тази игра, нейната история е да опонира на заръките на Зератул (пояснение: той убива майката на Воразун в оригиналната игра). Върпосната лидерка на тъмните тамплиери буквално сменя черното с бяло и е единственият персионаж, който ако бъде премахнат няма да липсва по абсолютно никакъв начин на сюжета. В първите 5-6 мисии казва, че мрази Зератул заради деянията му и след тях казва, че е окей с тях. Go figure.

*Рохана - единственият реален платоничен опонент на Артанис, но като цяло изпълението е слабо. Мотивът за миналото, настоящето и бъдещето е добре развит, но като цяло не предоставя самостоятелна нишка, която играча би следил с интерес.

*Karax - механикът, който по някаква причина бе вторият централен персионаж в кампанията. Тук Близард бяха решили, че трябва да имаме an underdog story и играхме няколко мисии в които Керакс, макар да е "прост механик" (не мога да преведа phase smith извинявам се) успява да преодолее всички трудности и бе издигнат в ранк Templar. Загуба на време, загуба на нерви, излишна сюжетна нишка и буквално урок, че "ХЕЙ, МОЖЕШ ДА СИ ВСИЧКО КОЕТО МЕЧТАЕШ ДА БЪДЕШ"!. Връзка с централният сюжет - не. Обогатявали останалите персионажи - не. Трябва ли да ни пука за механика - не. В конфликт ли е този мини-сюжет с изградената представа за Протос от оригиналната игра - абсолютно. Просто мама-мия каква помия!

*Аларак - сюжетната анти-теза на Артанис откъм начин на действие, философия, поведение и лидерски качества. Близард искат да изградят контраст между двамата, където човек с мозък се надява да види как доста често сме поставяни в "сива зона" и как живота никога не е черен или бял. Еми, заеби това. Аларак е сто процентов нагъл, самовлюбен и типизиран "лошко", а Артанис до края си остава идеалистичен, наивен и смел до смях "добряга". Сълзи през смях.

*Киборг Феникс - без коментар.

Като отделна точка държа да отбележа, че когато започнат всички кът сцени с тези герои те не изглеждат като последната надежда на живота във Вселената, а като нещо взето от The Office: Korpulu Edition.

Интересно наблюдение което направих бе колко много вдъхновение се е черпило от Knights of the Old Republic. Фабриката на киборгите е своеобразен StarForge, Аларак визуално дори напомня на Darth Malak, повечето персионажи от групата имат почти директен еквивалент откъм поведение с персионажи от KOTOR. Дали е случайност или не не мога да определя.

3. Диалогът е смехотворен.

Диалогът е смехотворен, няма какво повече да се каже, а и това вече стана достатъчно дълго.

В крайна сметка не смятам, че Legacy of the Void е лоша игра. Просто имах адски високи очаквания откъм сюжета, защото бе 50% от мотивацията ми да закупя играта. Останах разочарован от кампанията, но епилога бе достатъчен да лимитира разочарованието до хейтърски пост. Ако трябва да дам оценка на Legacy of the Void бих се спрял на 3.5 / 5, а на трилогията като цяло 4.0/5, което изобщо не е лоша оценка.

Надявам се да съм запълнил дневната доза хейт. Адиос.

949 мнения
профил »
Serious Sam каза на 21.11.2015, 12:24 ?. :

Имаш ЛС.

149 мнения
профил »
нелегален каза на 07.12.2015, 06:57 ?. :

Не съм съгласен с почти никоя от критиките ти. Ако LotV за теб е била плитка, то WoL и HotS за теб трябва да са били направо вдлъбнати.
Кажи ми ЕДИН запомнящ се момент и персонаж от предните две игри (изключвам главните герои), който да не е Абатур и да не е финалното филмче от HotS?
Аз се накефих максимално на историята, персонажите, диалозите и т.н. и смятам че Артанис определено преживя израстване като лидер. И това го казвам като човек, който напоследък е Близърд хейтър, и който не можа да понесе провала на историята на Диабло 3.

65 мнения
профил »
Pandar3n каза на 10.12.2015, 03:44 ?. :

1. Когато не си съгласен е хубаво да подплатиш контрата с аргументи.
2. Единствното с което ще се съглася е че историята на втората трилогия е сравнително по-слаба.

ОБАЧЕ...

Контрукцията, еволюцията, диалога и начина на представяне на главните и второстепенни герои в WoL и HotS е в пъти по-добър от LotV. В първата част имаш второстепенни герои в които намираш смисъл:

* Мат Хорнър(чест; лидерски качества), Тайкъс Финдли(бандит, "сивата зона") и Рори Суан(грубата изобретателност), които представляват съставните части от характера на Джим.
* "Сивите" избори между Нова / Тош и д-р Хансън / Селендис които обрисуват "твоят" Джим Рейнър спрямо посоченото.

Това са все второстепенни герои които са вкарани по-достатъчно добър начин в сюжетната линия и допринасят към нея макар и с доза клишираност (която в никакъв случай не разваля преживяването).

За мен, след като изиграх всичките 5 игри от поредицата, централният персионаж е Сара Кериган. Метаморфозата й от "изгубен войник без кауза в армията на Менгск" до последната надежда на целият живот във Вселената е направен добре. Можеше да е МНОГО по-добре, но в никакъв случай изпълнението не е лошо.

В Heart of the Swarm имаш по-малко запомнящи се второстепенни персионажи спрямо WoL просто защото не са нужни - играеш с героиня чиито мотиви, спомени, минало и настояще са обгърнати в най-много мистерия. Да, определено ако притежаваш грам мисъл разбираш накъде отиват нещата, но е важно това да бъде разгърнато по интересен начин, който те кара да отлагаш 30 минути след 30 минути или да си казваш "абе айде още една то и без това 6 часа сън са достатъчни".

А изобщо не искам да започвам как най-силните моменти в целият сюжет са точно в този експанжън:

1. Кериган за пръв път показва слабост след като чудовищно помита всички и всичко години наред.
2. Сцената когато тя опира пистолета на Джим до челото си и го моли да натисне спусъка ако сметне за добре е култова.
3. Падането на Августград заедно с убийството на Менгск.

Ако тези три момента не са ти направили впечатление върви на преглед.

Като допълнителна точка казвам, че второстепенните герои и диалога в HotS също не бе на ниво, но пък всички те бяха много интересни и винаги можеш да си изградиш мнение. Аз бях във вечна параноя че Загара ще ми забие нож в гърба, Абатур си беше най-психопатното същество някога и т.н. Няма никакво място за сравнение между WoL / HotS и LotV поне откъм диалог и сюжет.

Не виждам какво развитие си видял спрямо Артанис, но няма да повтарям това което написах горе. Абсолютно ясно е че имаме различни разбирание и явно търсим/виждаме различни неща в играта. За мен това не беше достоен трети експанжън, а енциклопедично допълнение за фенове на расата Протос, което съдържа и края на историята. Нито повече, нито по-малко.

149 мнения
профил »
нелегален каза на 10.12.2015, 10:44 ?. :

да, вече споменах че падането на Августград е сред яките моменти. Там с Кериган и Уорфийлд как ги спасява в последния момент също е яко.


264 мнения
профил »
A Predator каза на 22.11.2015, 23:24 ?. :

Това не е ревю а преразказ на информация която се знае от beta-та.
Единственото нещо което попада в графата на "ревю" е шапката и плюсовете и минусите, които както винаги са смешни, без каквито и да е било аргументи и тези.
Докато не се научите как се прави едно ревю, едно изявление което да служи и да се ползва от сериозни и компетентни хора в сферата като пример и източник, няма да ви вземат на сериозно.

Pandar3n показва доста точно, че коментара му е информация и собствено мнение Поклон и палец нагоре за такива хора които намират време да се изказват по разбираем начин.
- И нашия веднага му писал. (предполагам да го ползва като драскач)

Смешни сте PCmania сменете дизайна и логото за хиляди левове, оправете си кореспонденцията с главния и тогава бъдете с претенции за някаква медия, до тогава ще сте си един прост форум.

949 мнения
профил »
Serious Sam каза на 23.11.2015, 10:45 ?. :

Рег - май 2015.

Ясно.

1616 мнения
профил »
nightwarrior каза на 23.11.2015, 14:00 ?. :

То, че е ясно, ясно е, аз обаче имам едно официално предложение, освен игра на годината да има и награда "Банан на годината" и да се състезават хората нагушили най-много банове през последната календарна година, вярно, малко трудно е да се преброят, но конкуренцията между тумбака, играчкин, ротенчо и токси ще бъде свирепа.

264 мнения
профил »
A Predator каза на 23.11.2015, 18:18 ?. :
Редактиран на 23.11.2015, 18:29 ?.

Какво е общото между един рег. и ясните факти?
Явно щом се оплакваш от толкова много банове проблема е в твоя телевизор.

Остаряла ви е графиката... не ви ли е срам да пишете такива неща точно вие.
От долни по-долни, поне служите за доказателство, че няма дъно.
Значи имаш време да се правиш на интересен в коментарите, но нямаш време да напишеш едни две последователни по смисъл изречения под вида на статия.

Аз не съм написал коментара да се заяждам, а да ви помогна, за да вземете решения и да промените това което правите, защото е ясно, че е грешно и остаряло, но вие хора сте загубена кауза и няма да си направите дори труда да отговорите сериозно, а ще се заяждате - децката градина.

някой беше написал:
"тия toxi и igra4 са ви бръкнали в здравете"
сигурно всяка вечер ги сънувате не съм видял и един нормален отговор който да не е обида или закачка, отговор който да разрешава проблеми, а не да отваря. Разпределяте се на някакви комуни, igra4-и, токсични, и т.н. целите да се надскочите, а отстрани изглеждате едни и същи, не искам да давам конкретно мнение за отделни потребители, защото ще ме прехвърлите и мен към групите. Просто искам като влизам в сайта да има прилично написани новини и дизайна да е оправен, и съм сигурен, че не съм единствения. Но явно да се правиш на голям администратор в коментарите е по-лесно отколкото да свършиш истинска работа.

949 мнения
профил »
Serious Sam каза на 23.11.2015, 18:44 ?. :

Аз ако не съм играл играта, ти не си чел статията. И ако някой ден седнеш да пишеш ревю на игра трябва да имаш в предвид, че не можеш да спойлваш на читателите ключовите моменти в сюжета и. Pandar3n е напълно свободен да го направи, защото е читател и не мога да му забраня - не зависи съществуването на сайта от неговите спойлери. А що се касае до плюсовете и минусите и свързаността им със статията - още в първите мисии - почистете от зергска инфестация зареждащите енергийни полета. По-нататък - за да свалите защитата на кораба на Purifier-ите трябва да унищожите еди-колко си инфестнати от зергите ключалки. След това - при храма на Ксел' Нага на Шакурас - част от мисията - унищожете трите силови стабилизатора, финалната мисия - унищожете блоковете, които зареждат щита на Амон... Да не изреждам и други мисии все във същия дух.

Друго, което може би си пропуснал - препратките към карета, които обаче не съществуват в настоящия материал, както и надписа в дъното на статията, което би трябвало да те наведе на мисълта, че статията тук е орязана.

1616 мнения
профил »
nightwarrior каза на 24.11.2015, 02:53 ?. :

Харесва ми как се правиш на ударен. Не, не са ни бръкнали в здравето, дори напротив, доста се забавлявам на техен гръб, впрочем и на твоя.

"не съм видял и един нормален отговор който да не е обида или закачка"

Явно освен статиите, не четеш и отговори/коментари. Гледай малко по-внимателно!
Както писах неведнъж на някои потребители тук, ако се държи нормално човек, отсреща ще получи нормално. Я се замисли защо някои събират банове все едно са колекционери, а други нямат проблеми :)

264 мнения
профил »
A Predator каза на 30.11.2015, 16:05 ?. :

nightwarrior как може да се забавляваш с такива неща?
Има още много да се учиш преди да показваш кое е правилно и кое не.
И съм на мнение, че човек има по-важни неща от които да се интересува вместо да следи кой колко пъти са му трили профила, Всеки с интересите си. :)

Благодаря на Serious Sam за отговора който е написан без заяждане. Мисля, че така трябваше да започне дискусията.
Но все пак продължавам да съм на мнение, че това не е истинско ревю/критика на играта, а едно резюме което се намира на задната страна на кутията на играта.


1616 мнения
профил »
nightwarrior каза на 24.11.2015, 02:52 ?. :
Редактиран на 24.11.2015, 02:55 ?.

Едно време загубих доста часове по първия и brood war-a, ама... така и не съм играл нищо от двойката. Гледал съм мачове(заради доброто старо време), сторито ми е любопитно, но самата игра... сякаш не искам да си го причиня пак :D

80 мнения
профил »
jenssnn каза на 25.11.2015, 16:32 ?. :

Ама си личи кога автора е играл и има реална преценка на нещата и кога е некво подобие на ревю. Ей такиа само занапред !

169 мнения
профил »
Corvo каза на 26.11.2015, 15:39 ?. :
Редактиран на 26.11.2015, 15:44 ?.

Да си кажа мнението от кампанията на LOTV.
Краят беше клише, но ми хареса. Мисля, че всички очакваха точно такъв край след 17 години StarCraft. Голям минус е, че нямаше Epic CGI Cinematic за финал, което е запазена марка на Blizzard. Фейл.
Иначе кампанията на самите протосите беше скучновата, а сторито все едно е писано от 10-годишен. Плоски реплики, едноизмерни герои и твърде малко запомнящи се моменти. Добавени са ненужни герои и подсюжети, вместо да доразвият старите такива. (Например в „In Utter Darkness на WOL се появяват няколко протоски героя, които така и не виждаме повече. И къде е Калдалис от трейлърите??) За пореден път ще си запълваме времето с глупостите на Талдаримите и Мобиус, докато стигнем до дългоочаквания епичен Епилог, за който всички чакаме от 10 години.
Но дори и историята не успява да ни разтърси, напротив - тя наподобява бледо копие на Mass Effect 3: Leviathan. Който го е играл, ще ме разбере какво имам предвид. Явно двата франчайза са се слели в един, защото сега Артанис има Mass Relay на гърба си (сарказъм). Амон е въжможно най-тъпият, най-скучният, най-клишираният и най-лошо написаният герой в цялата сага на SC. Историята, която разказваше BroodWar – предателство, интриги и политика, сега е облечена с плот брони, плот предмети и Deus Ex Machina похвати, което говори за ниското ниво на писане в Blizzard.
Музиката в HoS беше крачка назад. но този път отново е на ниво! Епична и протоска! Даже са вплетени и музикални мотиви, познати ни от стария Старец .
Иначе мисиите като геймплей са супер интересни. Те даже са по-интересни от сторито. Да, както виждате, аз съм един от малкото хора, които играят SC, заради сторито, не за мултито, ladder-ите и турнирите. Мултито със сигурност е ок, просто мен не ме интересува.
LOTV е ОК игра, но не е велика игра. Може би грешката беше, че се опитаха да ни цакат 3 пъти с една и съща игра, вместо да пуснат едно пълно и мощно заглавие, което да бележи 2010г. като една от култовите години на гейминга. (А с WOW май цакат геймърите 7 пъти, но тук ще замълча, понеже WOW не играя и не разбирам.) Откакто Activision Blizzard се обединиха в икономическа група, сякаш творчеството на последните нещо загуби предишния си блясък. Поне най-сетне видяхме края на една епична и дълга сага. Сега ако излезне и HL3, ще можем да си умрем спокойно.

Сега видях, че Пандата е написал прекрасно ревю, по-интересно и от горното, за което му благодаря! Четох го с кеф.

1 мнения
профил »
nerazbirasht каза на 26.12.2015, 21:30 ?. :

Първо Честита Коледа на всички.

От доста отдавна се каня да пиша специално в тази тема,защото играта е наистина много специална за мене,имам предвид цялата поредица Starcraft.

Предварително може би трябва да се извиня че нямам дар слово и незнам,дали ще мога да предам точно това което мисля.

Част от думите ми разкриват сюжета на играта та който иска да не чете.

Относно последния експанжън че е добър добър е,но е най слабата част от поредицата наистина,и героите някак не мога да ги запомня.Дори главния герой Артанис,ми някак си не ми е на място,на неговото място трябваше да е Зератул.В тази поредица има 3ма основни героя,или ако щете и стълба покрай които се развиваше действието и за протосите това е Зератул.Та това със смъртта му беше малкия шок който преживях,големия настъпи по време на Епилога.Аз лично очаквах Кериган да стане отново човек,а тя стана някакво полу божество,в смисъл ОК нека да си е богиня,но поне да и бяха върнали първоначалния човешкия образ.Просто цялата шибана история и борба в Starcraft 2 беше тя да стане човек отново, и да са заедно с Рейнър.

Тук Пандериана е много прав че всичко около цялата поредица се върти около нея.И наистина съм съгласен с него че най-силните моменти са именно в нейната кампания.

1.Когато разбира че Джим е заловен и екзекутиран.

2.Когато проявява милост и пуска ранените да излетят.

3.Сцената когато освобождава Рейнър.

Всичко това обаче го осъзнах едва след въпросния епилог.Който ми държа влага буквално един месец.И всеки ден се питах какво точно се случи накрая.Как или въобще ще продължи историята,и явно ненормалния не съм само аз,защото много хора се пробват да разберат събитията след епилога.Та в този един месец изгледах всичките Behind the scenes и всичките синематици по няколко пъти и четох официалните форуми относно историята на играта.И не,не ми казвайте че това е края на историята,самия факт че мисиите с Нова ще се развиват след епилога говори достатъчно че има мегдан за още истории,и искрено се надявам че,Джим и особено Кериган са част от тях.

И докато Starcraft 1 съм го играл повече мултиплейър,пак и толкова ми е бил акъла(все пак го започнах на 16 години).То във втората част наблегнах повече на историята(между другото никога реално не съм изигравал кампаниите на SC 1).
Още се сещам в какъв екстаз изпаднах гледайки трейлъра Ghost of the Past,и как там Валериан казваше на Джим,че може да спасят Кериган.Всъщност като разнообразие WoL беше и най-интересната от 3те части,HoTS хм нямам как да ви излъжа ми беше интересна най-вече заради Кериган.

Та адмирации за Blizzard,които свършиха чудесна работа през тези 16 години.
Starcraft ми беше първата сериозна игра и с този епилог който не ми е по вкуса,ми се струва че ще е последната,освен ако ... няма SC 3 със същите герои.Рядко в живота ми съм играл игри в които ти е пукало за главния герой те даже се броят на пръстите на едната ми ръка:Starcraft,Metal Gear Solid 3,God of War и може би последния Tomb Raider.Всичко останало за съжаленеи което излиза на гейм пазара е ден до пладне.

Единственото което ме притеснява относно е историята е голямата чистка.Blizzard буквално сринаха основите на играта,имам предвид трите основи Рейнър,Кериган и Зератул,те просто бяха извадени от играта(надявам се да греша поне за първите двама).За сметка на новата мома Нова,която просто си е направена по американския вкус(русокоса).Учудващо и двете с Кериган имат зелени очи ама явно Chris Mеtzen има фетиш към зелените очи.

Ами друго за сега не мога да се сетя,а съм сигурен че има още доста какво да се каже по темата.Надеждата умира последна ще продължа да си чакам още 12 години,евентуално за SC 3.
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
StarCraft 2: Legacy of the Void

новини:
StarCraft II вече получи заключителната част в трилогията си, но Blizzard все още не е приключила.
Psionic Warfare: Total Destruction представлява мод, който превръща традиционното заглавие в арена шутър от първо лице.
Професионални играчи са уличени в уреждане на игри в периода януари и юни тази година, като най-често са губили умишлено.
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28