by TerwellЕто го и него – Епизод 9, “Възходът на Скайуокър”, третият филм от вселената на Междузвездни войни на Дисни. Вълнуващата развръзка на сагата за Рей и Кайло Рен, в него научаваме кой е най-големият, най-страшният и най-ужасяващият злодей в цялата история на Междузвездни войни. Не, това не е Джар Джар Бинкс, нито генерал Грийвъс, нито дори самият Дарт Вейдър. Най-отчайващият, най-злокобният злодей се оказва – и това може би ще ви изненада, но – най-гротескният противник на всички времена е бил… режисьорът Райън Джонсън и неговата огромна, глупава, топчеста глава.
Специални благодарности на Форум Филм България за предварителната прожекция.
Джонсън режисира един от най-ужасните филми въобще и подчертано най-слабото Star Wars заглавие, “Последните джедаи”, с което си спечели вечната омраза на много зрители, включително вашият любезен ревюиращ. Сега на режисьорския стол се завръща Джей Джей Ейбрамс – който режисира и първия филм от новата трилогия и който преди това ми беше познат само като този, който обича да прекалява с ефекта lens flare във всичките си филми.
Отсега ще кажа, че това ревю ще е пълно със спойлери,
или казано по нашенски – детайли за сюжета на филма. Няма как да обсъдим основните теми в него, без да споменем какво всъщност се случва на екрана. Така че, ако не искате да знаете нищо относно историята – какво правите тук? Ходете да го гледате и се върнете обратно, за да си приказваме за него. Така че, смятайте се за предупредени – оттук нататък ще има спойлери. Съгласни? Окей, започваме.
Ако трябва да опиша филма с една дума, тя ще е “много”. Във “Възходът на Скайуокър” се случват страшно много неща – различни сюжети ни се показват и биват разрешени за минути, а фабулата продължава да галопира напред. Джей Джей Ейбрамс със сигурност иска да се върне към своята визия за историята, но едвам му стига времето да я разкаже. Началните кадри на филма според мен са послание в тази връзка от Джей Джей към Дисни – “мръсни гадове, вие ми взехте трилогията, сега аз ще ви източа бюджета за специални ефекти! Никакво преизползване на декори или 3D модели!” Една от първите сцени е преследване из хиперпространството, в която виждаме най-различни фонове – от скалисти астероиди до град с огромни кули-небостъргачи и поне аз искрено се забавлявах с нея, защото показа колко шарен е светът на Междузвездни войни. Филмът, то се подразбира, е феноменален от визуална гледна точка.
Най-важното, което трябва да знаем е,
че император Палпатин се е завърнал – да, архизлодеят от двете предходни трилогии е жив. Това не е спойлер – споменава се буквално в пълзящия текст веднага след заглавието на филма, а първата сцена е в неговото леговище. Палпатин не е оцелял експлозията на втората Звезда на смъртта, а се е клонирал, или нещо такова. Практически с едно махване на ръката той създава от нищото два милиона трилиона звездни разрушители – не преувеличавам ни най-малко. Тоест, основната заплаха във филма е една от най-старите – и най-мразени – конструкции в разказвачеството – “един магьосник го направи”. След точно шестнадесет часа тази мега флотилия ще нападне галактиката и естествено трябва да бъде спряна.
Скоро се срещаме и с други познати герои – Джей Джей не е пропуснал практически никого. Дейзи Ридли в ролята на Рей все още изглежда като напрегнато парче шунка; Адам Драйвър като Кайло Рен продължава да дразни, отчасти с комично големия си нос, но и с цялостното си излъчване и за щастие прекарва половината филм зад каска; Лея Органа все още е ръководен кадър в Съпротивата – а Кари Фишър е мъртва, хора – Кари Фишър е мъртва от почти три години! Това обаче не е спряло продуцентите да я използват като CGI кукла. Били Дий Уилямс се завръща в ролята на Ландо Калризиан; дори Харисън Форд се е върнал за една последна заплата от Дисни – а неговият персонаж е мъртъв от два филма насам, имайте предвид.
Джей Джей прави очевиден реверанс към феновете,
които доскоро бяха публично оплювани като “токсични” от практически всеки участник в проекта Междузвездни войни. Сега, сценаристите са направили поне базов опит да отговорят на някои критики. Основната фенска критика беше, че Рей е Мери Сю – архетип за персонаж-жена, която е нереалистично добра във всичко, което прави и знае и може всичко необходимо към момента, в който й е необходимо. Не, работата не опира до сексизъм, Дейзи Ридли, просто тези персонажи са изначално подривни за разказването на една добра история. Сега, Рей тренира в първата си сцена и дори няколко пъти бива улучена от спаринг дроида – солидна разлика с персонажа Рей от предишните филми, когато тя без усилие се дуелираше с многократно превъзхождащи я противници, въпреки че за пръв път хващаше лазерен меч. После По Дамерън (Оскар Айзък) директно й казва да не се занимава с глупости като трениране, но както и да е. Империята пък – пардон, Първия ред – вече не е просто директна пародия на нацисти в космоса и е станала доста по-мултиетническа. Не се набива на очи и стандартната за Холивуд в последно време social justice проповед, а аз имам изострен радар за такава, така че можете да ми вярвате.
Изхвърлено е почти всичко, което тъпата, балонеста глава на Райън Джонсън вкара в поредицата – не се споменава нито дума за планетата-казино, всички са забравили адмирал “Джендър стъдис”, а най-категорично и подчертано като нагорещен до ядрото на чернобилски реактор картоф е изхвърлена любовната драма между Фин и Роуз. Целият персонаж на Роуз (Кели Мари Тран) е понижен до четвърторазряден помощник, а единственото, което получава тя от Фин (Джон Бойега) е – не се шегувам – потупване по рамото. Ауч, Джей Джей, ауч. Спокойно, Фин се сдобива с друг любовен интерес малко по-късно – жена, която като него е бивш щурмовак от Първия ред (хей, какви са шансовете), която настоятелно желае да го придружава във всякакви опасни задачи, въпреки, че го познава от пет минути и която подчертано е, ами, ъъъ… от същия етнос като него. Не казвам нищо – само подчертавам, че това е съзнателно решение на сценаристите. Виждаме и завръщането на някои от оригиналните идеи на Джей Джей, като например Рицарите на Рен, но те са по-скоро разочароващи и приличат на банда глухонеми, нарамили разнообразни земеделски сечива.
Разни неща все още се случват, защото трябва да се случат,
за да продължи сюжетът напред, запознаваме се с нови и нови персонажи, но хайде сега, да не очакваме чудеса. Ако трябва да опиша филма с една дума, тя ще е “foreshadowing”, или предвещаване (да, знам, че вече казах че едната дума с която ще опиша филма е “много”, но понеже е много, не мога да се огранича до една дума). Много от нещата, които ще се случат, са подсказани по-рано чрез други сцени. Например, скоро след началото Рей, По и Фин се оказват в средата на някакъв джулай морнинг на прасета-извънземни и едно дете-прасе-извънземно пита Рей как й е фамилията. Хмм, чудя се дали това няма да се окаже важно малко по-нататък в историята? Малко по-късно на същата планета Рей среща ранена извънземна змия и вместо да я разреже с меча си, тя я излекува чрез Силата. Много любопитно дали тези лечебни умения няма да са от съществено значение съвсем, съвсем скоро?
Както и да е, Рей намира каквото й трябва на планетата, но Чубака е отвлечен; тя мисли, че го е убила, но не е; отиват да го спасят, но трябва да изтрият паметта на C-3PO, обаче трябва и да си върнат древен ситски кинжал, но за целта трябва да спечелят помощта на Зори, стара приятелка на По от времето, когато той е бил контрабандист на подправки (да не се оказахме във вселената на Дюн без да разбера?). Не избързвам много – сюжетът препуска като експресния влак София – Бургас и няма никакво време за разсейване. През цялото време Рей и Кайло водят телепатични разговори, чрез които ни става ясно, че Силата вече може да прави някои много странни неща, които не можеше преди. Въпреки, че в предишните филми фенове се оплакваха от това, явно вече е канон, че чрез Силата можеш да се дуелираш с някой, намиращ се на огромно разстояние, все едно седи до теб, предмети могат да се телепортират, а отдавна умрели хора могат да взаимодействат с физически обекти – да, Марк Хамил се завръща за една последна сцена като призрака на Люк Скайуокър, за да връчи на Рей светлинния меч на Лея – явно и тя е станала джедай по някое време. Хамил между другото изглежда много по-щастлив, отколкото когато беше под диктата на смотаната, динеста глава на Райън Джонсън.
Нашата група бунтовници отпрашва към Ендор,
където да намери навигационен уред в останките на Звездата на смъртта. Чакайте, чакайте, чакайте малко. Звездата на смъртта се взриви, пичове. Не падна от орбита, не се разби в планета, а експлодира на милиарди малки парченца. Но явно не – значителни части от нея са достатъчно здрави, за да се разходи Рей в тях, да научи мрачна истина за себе си и за да води двубой с Кайло Рен. В този двубой тя замалко да изгуби, но майката на Кайло Рен му казва телепатично, че не бива да удря момичета и вместо това той бива намушкан смъртоносно. Разбира се, не смъртоносно смъртоносно, защото Рей го излекува и си тръгва. Това го кара да осъзнае, че пътят по който върви е грешен и да се поправи – не знам дали това е валидна арка на този персонаж, но ето на.
Бързо става ясно, че за да бъде спряна ситската флотилия, бунтовниците трябва да отидат до планетата на ситите, където се крие Палпатин. Тук си проличава един от най-големите грехове на Джей Джей Ейбрамс – въпреки, че е маргинално по-добър режисьор от абсурдната, глобусна глава на Райън Джонсън, той просто не може да спре да краде. В “Силата се пробужда” той крадеше с пълни шепи от Епизод 4 “Нова надежда”, само че всичко беше по-голямо – Първият ред беше Империята, но по-зла, базата Старкилър беше Звездата на смъртта, но по-голяма. Е, тези заемки са като невинно поглеждане през рамо в тетрадката на съседа по чин в сравнение с разграбването, на което сме свидетели тук. Цялата, и имам предвид напълно цялата последна част на филма е взета практически едно към едно, сцена по сцена, от финала на “Завръщането на джедаите”.
Кажете ми дали това ви звучи познато – Избраният (в случая – Избраната) влиза в тронната зала на Злодея, докато навън бунтовниците се мъчат да изключат нещо си, за да отслабят Унищожителното оръжие. Избраният се съпротивлява срещу Злодея, но вижда през прозореца безсмислената саможертва на съюзниците си. Злодеят настоява Избраният да го “удари с цялата си сила” и да “се отдаде на омразата”. Точно когато положението е най-отчаяно, изведнъж се появява Ландо Калризиан с подкрепления – но в типично Джей Джей стил, с много подкрепления. “О, вие имате два милиона трилиона звездни разрушители? Е, аз водя със себе си четири билиона зилиона кораби, какво ще правите сега?!?” Съюзническите кораби са толкова много, че със сигурност в Industrial Light and Magic са изпушили няколко процесора, докато са ги рендерирали. Всичко е копирано до най-малкия детайл, като изключим отсъствието на втори злодей по примера на Дарт Вейдър.
Мрачната истина е, че Рей е…
барабани, моля… внучка на Палпатин! В нея живеят всички джедаи, а в него – всички сити. Не става ясно как по-точно работи цялото нещо, но няма време за мислене, защото е време за последния двубой! Няма да ви разказвам самия финал, от една страна за да не ви спойлвам на сто процента, а от друга защото още не съумявам да го анализирам. Без съмнение ще гледаме часове видео на други, доста по-аналитични от мен хора, които ще се произнесат относно този финал. Добрите побеждават, разбира се. Чубака получава медал. Ландо забива новата приятелка на Фин – не е готино, човече, не спазваш бро-кодекса. Не се забелязва и очевиден cliffhanger, или намек за продължение.
И това е то – третата трилогия от сагата за Междузвездни войни приключи. Тя донесе огромни парични печалби на Дисни, но получи и някои от най-ниските оценки от феновете в историята на поредицата. Тя представи вселената на джедаите и ситите на ново поколение зрители, но отбеляза и забележим спад в техния интерес към Star Wars продуктите на Дисни, като увеселителни паркове, играчки и т.н. Със сигурност е рано да се направи какъвто и да е извод за цялостната серия. Конкретно за “Възходът на Скайуокър” мога да кажа, че ако не друго, то поне не ме вбеси, по начина, по който “Последните джедаи” вбеси целия интернет. Това е ниска летва за епична поредица като Star Wars, но поне става ясно, че не всичко е загубено – един по-добър сюжет е възможен, в един по-добър свят.