facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Star Wars: Force Commander
Ревю | 19.05.2000 | автор: Момчил Милев


оценка:
Производител:
Lucas Arts
Издател:
LucasАrts
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »

Винаги съм смятал, че търговската марка Star Wars е стопроцентова гаранция за невиждан пазарен успех на всеки продукт. Милионите фенове на "Междузвездни войни" са готови да дават мило и драго, само и само да се сдобият с поредната залъгалка, която да задоволи тяхната страст към популярната фантастична сага.

За жалост обаче може би няма да излаза съвсем прав. Напоследък LucasArts упорито се опитва да ме опровергае, въпреки че до известна степен и самият аз спадам към групата на индивидите, които са деформирани от Star Wars-лудостта. Все по-често геймърската фирма на Джордж Лукас пуска на пазар игри на тема "Междузвездни войни", чиито качества с чиста съвест могат да бъдат поставени под сериозно съмнение. Заглавията, които бяха създадени на базата на Star Wars: Episode I, не само няма да се впишат със златни букви в геймърските хроники, но вероятно до няколко месеца ще потънат в забвение.

Затова наистина се зарадвах, че LucasArts са изработили нова игра по класическата първа трилогия на 'Междузвездни войни". С нескрито нетърпение очаквах да я изпробвам, тъй като Force Commander е първата стратегия в реално време от серията Star Wars. Освен това излизането й се забави повече от година над планираните срокове и това още повече изостри моето любопитство.

В интерес на истината обаче впечатленията ми от тази игра са доста противоречиви. От една страна, това е може би една от първите напълно триизмерни стратегии в реално време, където обектите и бойните единици са моделирани от полигони, но въпреки това не са твърде безформени и ръбести. От друга страна обаче, тази игра надали ще бъде възприета с отворени обятия от масовия геймър. Проблемът не е толкова във външния вид на играта и принципите на геймплейя, а по-скоро в управлението. Има само една дума, която идеално ще пасне на интерфейса на Force Commander и тя е "УЖАСЕН".

Force Commander е живото доказателство как твърде усложнени и нелогични принципи на управление могат почти да разбият на пух и прах един потенциален геймърски мегахит. Проблемът е, че играчът трябва да използва половината клавиатура, само за да движи камерата около своята войска. Всъщност намирането на сравнително добра гледна точка може да се окаже истинска главоблъсканица. Докато разберете откъде стрелят по вашите войниците и докато успеете да завъртите камерата в правилната посока, половината ви армия ще се е преселила в отвъдното. Просто в стратегиите в реално време събитията се развиват твърде бързо и невъзможността за светкавично ориентиране в ситуацията е меко казано непростима. Така че докато играете на Force Commadner неведнъж ще ви се наложи да викате на помощ "Силата" и да споменавате женската част от семействата на програмистите, изработили интерфейса.

Ако се абстарахираме от гореспоменатия недъг и успеем да се преборим с гадния интерфейс обаче, играта си oстaва доста добро попадение. Force Commander ще ви позволи да се впуснете във всичките сухопътни битки, които сте гледали във филмите от серията "Междузвездни войни". Дори курсът на обучение, който би трябвало да ви помогне да свикнете с гнусния интерфейс, е оформен като завръзка и ви хвърля в центъра на събитията от Star Wars: Episode 4 - "Нови надежди".

Започвате играта като млад имперски офицер, който се учи как се юркат щурмоваци из пясъците на пустинната планета Татуин. Докато демонстрирате на вашите тъпоумни кашици кой командва парада внезапно получавате заповед, че някъде близо до вас е паднала капсула с два дроида на борда. Заповедите на главното командване са да заловите роботите, заедно с поверителната информация, която притежават, и да ги предадете на Лорд Вейдър. След няколко битки със скитащи банди от "пясъчни хора" успявате да намерите въпросния спасителен кораб. За жалост обаче някой друг вече е успял да се докопа до дроидите. Оказва се, че това са местните вехтошари и търговци на механизми "втора ръка", известни още като "джаваси". Те дори вече са успели да продадат роботите. За награда разбивате тяхната подвижна база и отивате да търсите кой е мистериозният купувач. Следите ви отвеждат в къщата на някой си Обиуан Кеноби. Той обаче успява да се измъкне от планетата заедно с двата дроида. Помага му собственикът на контрабандистки кораб със странното име "Хилядолетния Сокол"...

Всичко това ви звучи познато, нали?  Всъщност това е само началото. Оттук нататък започва вашата кариера като полеви офицер. Ще трябва да направлявате в битката армия от щурмоваци, бронирани машини, четирикраки ходещи канонерки AT-AT или пък техните по-малки двукраки събратя AT-PT и AT-ST. В битката ще се включат и различни летящи бойни единици като TIE-изтребители, TIE-бомбардировачи, бунтовнически спидери, Y-wing-ове и какво ли още не. В процеса на военните действия всяка бойна единица трупа опит и става все по-силна. Така че имате изгода да се грижите добре за своите най-добри войнци и да си създадете елитен наказателен отряд.

За жалост създателите на Force Commander не са положили достатъчно усилия да разработят качествен алгоритъм за придвижване на частите. Често явление е половината от вашата войска да заоре в някой хълм и да не може да помръдне, докато другата половина препуска в някаква незнайна за вас посока. Обикновено докато се опитвате да помогнете на вашите бойни части и полагате неимоверни усилия да ги вкарате в правия път, останалата част от войската ви се хвърля в някоя безсмислено, кръвопролитно сражение, геройски загива и ви принуждава да рестартирате мисията. Освен всичко друго е и доста трудно да движите в една и съща група различни видове военни единици като например ходещи бойни машини и спидери...

Доста любопитна е обаче системата за събиране на ресурси. По този показател Force Commander доста се различва от другите стратегии в реално време. В случая няма да ви се наложи да строите работници и да копаете минерали. Вашите ресурси са така наречените командни точки (command points). Получавате ги, когато демонстрирате лоялност към своите командири и изпълнявате техните мисии. Казано на прост език, получавате пари като ликвидирате маскимален брой противникови части. Доста точки получавате и когато завземете някое от наличните вражески ресурсни депа, които са разхвърляни тук-таме из картата.

В началото на мисията трябва да си направите команден център, чрез който да викате подкрепления от флагманските кораби, обикалящи в орбита около планетата. Всички бойни единици и сгради пристигат със совалки от космоса и, разбира се, ще ви струват доста командни точки. Това е доста добро хрумване, тъй като можете изведнъж да стоварвате сериозни подкрепления от бойни части във част на бойното поле, в случай че събитията започнат да отиват на зле. Това е полезна функция, тъй като доста от вашите единици се двъжат твърде бавно и вероятно ще ви сксъат нервите, преди да стигнат своето местоназначение... Така че ще се наложи да избиете доста врагове, преди да можете да си поръчате например огромните крачещи бойни машини AT-AT, които, както сигурно си спомняте добре, направиха на пух и прах бунтовническата база на ледената планета Хот в "Империята отвръща на удара".

Всъщност ще се сражавате както от страната на Империята, така и на Бунтовническия съюз. Не се наемам да разсъждавам върху това коя от двете фракци е по-силна, защото са твърде различни. Имперските сили определено притежават по-мощни оръжия. От своя страна бунтовниците са по-добре защитени и могат да действат изненадващо и безшумно. Всъщност тяхното основно оръжие е превзимането на вражески сгради и бойни части. При подобен тип операции бунтовническите инфилтратори с лекота се справят с охраняващите щурмоваци. По този начин имперските лазерни кули или непобедими крачещи AT-AT изведнъж могат да се обърнат срещу своите доскорошни господари.

Всъщност възможността пехотата да превзема цели сгради и военни машини до известна степен разваля баланса на играта. Вместо да фокусира вниманието си върху битката, геймърът трябва да внимава дали вражески войски не се прокрадват към неговата база. Колкото и концентриран обаче да е играчът, вероятността да изпусне нещата от контрол е повече от голяма. Единственият сигурен начин за защита е навсякъде да се поставят охраняващи пехотинци. Това обаче често превръща играта в едно малко мъчение...

Трябва да имате предвид обаче, че системата с командните също до известна степен разрушава баланса на играта. Когато едната страна започне да понася сериозни поражения, противникът стремително натрупва командни точки и става все по-силен. На практика това означава, че най-добрата тактика за победа е използването на популярният метод "ръш" или казано с други думи - светкавична атака с всички налични сили. Така в повечето случаи губещият няма почти никакъв шанс да се изправи на крака. Но от друга страна и в реалните войни обикновено е така, нали...?

Има и още едно доста странно хрумване във Force Commander. Става дума за това, че класическият саундтрак на Star Wars е сериозно модифициран. Някой безумец е решил да си прави авангардни експерименти с музиката на играта и в крайна сметка е створил една голяма боза с лимонада. Въпросният индивид вероятно е решил, че познатият на всички ни звук от "Междузвездни войни" трябва да придобие малко по-съвременно звучене. В крайна сметка оригиналните парчета от филма са мискирани с електронна музика, която дори малко напомня Фетбой Слим.
Като поклоник на клубния саунд въпросната идея ми се струва доста любопитна, но само в сферата на експериментите. От друга страна обаче, фенът на Star Was в мен определено негодува. Трудно бих могъл да си представя как напушени тийнейджъри танцуват в Индиго на фона на Имперския марш например. :-))) Слава Богу, музиката може и да се изключва, а в пиратското копие на играта дори е изрязана... :-)

За разлика от музиката, специалните ефекти стопроцентово пресъздават атмосферата на Star Wars. Оръжията на всяка бойна единица издават свой собствен звук, който се покрива едно към едно с първоизточника си от филмите на Джордж Лукас. Главните действащи лица в играта пък са озвучени с гласовете на първокласни холивудски актьори...

Всъщност не мога още да кажа дали появата на тази стратегия ме радва или ме натъжава. При създаването на Force Commander фирмата LucasArts допусна една фатална грешка - заряза старата графична система в стил Starcraft и Command&Conquer, загуби си ума по новата триизмерна лудост и пренаписа цялата игра с басолютно нов енджин. По този начин геймърската компания на Лукас забави излизането на тази стратегия с повече от година, излишно изостри апетита на геймърите и накрая си направи харакири с един в общи линии не особено впечатляващ, а на моменти дори дразнещ, продукт. Ако не бяха тръгнали да преработват играта и бяха я пуснали преди година в стария двуизмерен вид, хората от LucasArts вероятно щяха да се радват на небивал успех. Те сигурно щяха да притиснат в ъгъла Starcraft, а Command&Conquer 2: Tiberian Sun вероятно изобщо нямаше да види.

Сега обаче създателите на Force Commander могат само да надяват, че "Силата" ще им помогне да си изплатят инвестираните средства. Ако обаче продължават да правят такива недоработени игри, "Силата" със сигурност скоро ще им обърне гръб окончателно... И все пак може би си заслужава да опитате Force Commander, дори и само за да изгледате 5-минутното интро и флмчетата между мисиите. Все пак нека не збравяме, че и това е Star Wars ... :-) 

 
системни изисквания
Pentium 266 MHz, 64 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28