Star Trek: New World

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 23 авг. 2000

Фенове на сериала “Star Trek”,

искрено се надявам да не сте твърде много, за да не ме линчувате като прочетете оценката ми за поредната игра, ползваща популярността на филма и разчитаща, за съжаление, изцяло и само на това. Но да не започвам директно с критиките, а да се опитам максимално обективно да ви представя новото отроче на небезизвестната фирма за разпространение на игри “Interplay”.

Поредният Star Trek е игра, коренно различна от своите предшественици, ползващи за основа небезизвестния американски сериал. В тази игра няма да водите космически битки или да стоите зад командния пулт на своя космически кораб. Нито пък, стиснали верния джойстик, ще избивате вражеските летящи обекти. В Star Trek New Worlds ще поемате командването на наземна база, ще събирате ресурси, ще изследвате ландшафта и ще решавате по военен или мирен път всички възникнали разногласия със своите съседи.

ИСТОРИЯТА

Всичко започва, когато Romulan Empire решават да проведат военен експеримент в Неутралната зона, но нещата се объркват и вследствие на това възниква Аномалията Tabula Rasa (изкривяване на пространството и възникването на ново). То е запълнено с нови звездни системи, в които има два типа планети – годни за живеене или богати на залежи от дилитриеви кристали. И двата типа планети са ценни за участващите в играта фракции – United Federation of Planets, Klingon Empire и Romulan Empire, които веднага се спускат да ги изследват и колонизират.

За тези събития ви информира едно не особено впечатляващо интро, което ще разочарова Star Trek маниаците, видели интрото на Star Trek Armada.

В този момент от играта се намесвате вие, поемайки една от фракциите. Трябва умело да ръководите икономиката (бързо да събирате ресурси) и чрез военната мощ, с която разполагате, бързо да достигнете до заветната цел – контрол над новопоявилите се планети.

Изборът на страна определя и нивото на кампанията. Степените на трудност са: Klingon Empire – най-малка трудност, United Federation of Planets – средно ниво и Romulan Empire най-високо ниво на трудност.
Разликата между трите воюващи фракции не се изразява в някакви съществени различия между единиците или сградите им. Те са почти еднакви и се различават главно на външен вид. Военните машини също много слабо се отличават по бойните си характеристики.

Основната разлика е начинът на игра. С Klingon Empire тактиката ви се свежда до използване на груба сила за решаване на всеки един от възникналите проблеми, докато United Federation of Planets има за цел не да унищожи, а да изследва и разбере расата, населяваща планетите в сектора на Аномалията. Romulan Empire пък се интересуват преди всичко от собствените си изгоди и съпоставят цената на взаимодействието с печалбите от завладяването.

Планетите в Аномалията са населени от taubat /тауботите/, които се появяват заедно с възникването на новите звездни системи. Всяка една от страните има определени взаимоотношения с тях и е пристигнала в системата с различни намерения към местното население. В процеса на играта ще се разкрият някои тайни, свързани с миналото на тауботите, но няма да развалям удоволствието ви да ги откриете сами. Тауботите не са силен противник, но се движат бързо, на големи групи, а и стрелят с добре, така че могат да ви създадат проблеми.

Създателите на играта обещават, че ще имате срещи и с други участници в конфликта, като орионски пирати (раса, наречена Metar), но аз лично не можах да ги видя, тъй като не ми издържаха нервите да доиграя играта докрай.

ГЕЙМПЛЕЙ

Начинът на игра не се различава особено от начините, познати ни от другите РТС. Управлението се извършва изцяло с мишка като можете да си помагате и с така наречените горещи клавиши. Интерфейсът не е особено подробен, но все пак дава някаква /макар и неясна/ информация и е поместен в три панела, които могат да бъдат нагласени във fade mode, т.е. да станат прозрачни. С помощта на основния панел можете да градите постройки, транспортни и бойни единици, както и да ъпгрейдвате отделните сгради.

В началото на мисията стартирате с построен колониален център /Colony hub/, след което трябва да изградите работилница /Construction yard/ и всички останали сгради.

За разлика от повечето стратегии в реално време в STNW няма да ви се наложи да строите хиляди казарми и сгради. Достъп до новите единици от по-горен клас се получава след ъпгрейд директно на основните сгради на вашата колония.

Ресурсите, необходими ви за строеж и производство, са шест, но всяка мина добива в различни количества от всички тях в зависимост от терена, на който сте я построили. Това в голяма степен улеснява играча, но от друга страна му пречи в опитите му да си набави даден ресурс по-бързо от друг – процесът изцяло е в ръцете на компютъра.

Бойните единици не се отличават с многообразие и се свеждат до два-три вида танкове и артилерия. Както вече споменах различават се, само когато са специални. При битките (изключение правят тези с тауботите) основно влияние оказва числеността на войската ви.

Интересно решение са намиращите се под ваш контрол офицери-специалисти. Можете да ги разпределяте в различни сгради или превозни средства, за да изпълнят дадена мисия. Идеята е те да ви помагат в развитието, ако ги използвате правилно. Не можах да усетя много осезаемо тяхната помощ, но идеята ми изглежда свежа.

Струва си да се отбележи, че графиката на играта си заслужава. Терените изглеждат доста добре и са изцяло 3D, но оказват слабо влияние на бойните действия – основно като прегради за причакване на врага в засада, което все пак е нещо, но далеч не изчерпва възможностите на 3D-то. Добро впечатление прави голямата гъвкавост на zoom-а, което се вижда и от скриншотовете, които съм направил. Поради тази причина обаче, вашите бойни единици страдат от липса на детайлност.

Добре анимирани са строежите на отделните постройки. Можете да видите как се поставя всеки къс от тях. Камерата има три режима на позициониране включително и напълно свободен /управляван изцяло от вас/ и би могла да угоди на всеки вкус. Ефектите на взривовете са наистина добри, но не са особено многообразни. Звуците в играта са на задоволително ниво, а музиката се справя успешно със задачата си.
Какво толкова се оплакваш от играта в началото на статията тогава, биха могли да попитат някои от вас.

СЛАБОСТИТЕ

Като основна слабост ще изтъкна липсата на всякаква атмосфера. Играта няма с какво да те грабне, освен ако не си заклет фен на сериала и да я играеш само заради това.

Автор: Иван Атанасов