facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Star Trek: Armada
Ревю | 20.05.2000 | автор: Боян Спасов


оценка:
Производител:
Activision
Издател:
Activision
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC

Cмело да отива там, където никой никога не стъпвал... — тези думи звучаха в началото на всеки епизод от едноименния телевизионен сериал Star Trek. Тъжно е, но май игрите по тази сага вместо да се придържат към този помпозен девиз, предпочитат тихо и кротко да вървят по утъпканите пътеки. Armada не е никакво изключение от това правило — в нея не може да откриете почти нищо ново. А иначе играта си е съвсем прилична триизмерна реалновремева стратегия, при това според мен доста по-добра от конкурентното заглавие Force Commander (признавам това въпреки страстта си към Star Wars).

Но нека започна първо с лошите новини. Когато пуснах за пръв път играта, доста се стреснах от очебийните прилики с небезизвестната StarCraft. Да си го кажем направо — Activision са крали и плагиатствали на едро от хита на Blizzard Entertaiment, като започнем още от стартовия екран на играта и минем през целия интерфейс, та дори и най-дребните негови елементи — например разположението на бутоните за управление и индикаторите за ресурси. Това показва чисто и просто, че авторите на Armada дори не са имали претенциите да изфабрикуват нещо свежо, а по-скоро са заложили на популярността на жанра като цяло. Е, вярно, че вместо трите раси на StarCraft, тук има четири (доста по-безинтересни според мен) и че графиката не е реализирана със спрайтове, а с 3D-машина, но и това не е нещо невиждано за 2000 година.

Като изключим нескопосно претупаните cut-сцени между нивата, графиката е доста добра. Триизмерните модели на корабите изглеждат впечатляващо, а движенията и маневрите им са винаги плавни и изящни. И
битките изглеждат

много красиво

характерните за Star Trek фазери и протонни торпеда могат да бъдат сравнени единствено с китайски фойерверки. Повечето космически игри, независимо дали са екшъни, симулатори или стратегии, изглеждат постно и статично, защото естествено дълбокият космос си е доста студено и безжизнено място. Но не и в Armada — художниците така са нашарили игровото пространство с планети, звезди, астероидни полета и ярки мъглявини, че чак свят може да ви се завие. Не мога да гарантирам, че този карнавал ще се понрави на всеки вкус, но поне аз останах много доволен, съпоставяйки го с графиката на другите космически игри.

Сюжетът на играта не се покрива изцяло със замисъла на телевизионната поредица. Докато във филма героите се опитваха по всякакъв начин да избягват военните конфликти, да се съобразяват с тъпите Директиви на пацифистичната Федерация и да залагат на дипломатическия хъс вместо на грубата сила, то тук нещата сякаш са прекалено милитаристични.
Всъщност точно това и трябва да се очаква от една военна стратегия, но феновете на сериала могат да останат разочаровани. Историята звучи приблизително така: Малко след края на Войната на Доминиума корабът Ентърпрайз се сблъсква с пратеник от бъдещето, носещ предупреждения за скорошен апокалипсис. Кошмарните нашественици Борг отново се завръщат и ако не бъдат спрени от някакво чудо, скоро ще асимилират всички разумни раси. По онова време капитан на Ентърпрайз е легендарният Пикард, който не вярва в чудеса, но пък не се съмнява в способностите на своя екипаж. В същото време войнствената империя на Клингъните е пред поредната криза, а Ромуланите тайно започват преговори с непознати извънземни. Голямото меле се заформя...
Четирите кампании са предвидени за последователно изиграване в следния ред — Федерацията, Клингъните, Ромуланите и накрая Борг. Това са общо 20 нива, след които се отваря и допълнителна, финална мисия. Но кампаниите съвсем не са толкова внушителни, колкото например тези от StarCraft или C&C. Всъщност

играта е дразнещо лесна

например първата кампания се изиграва за около час и половина, а и по-нататък трудността не нараства значително. Друг момент, който заслужава да бъде критикуван, е малкият брой на различните бойни единици — всяка раса разполага с около 5-6. Корабите на четирите раси изглеждат доста различно, но на практика са почти еквивалентни по сила, като се абстрахираме от уникалните им специални възможности. Например Борговете могат да асимилират противниковия екипаж, корабите на Ромуланите могат да стават невидими, Вулканите имат на разположение най-разрушителните оръжия, а Федерацията разполага с възможност за поставяне на минни полета, специални щитове и други стратегически приспособления. Все пак разнообразието съвсем не е достатъчно и има опасност играта бързо да ви доскучае.

По време на игра можете свободно да променяте гледната точка, да наблюдавате екшъна отблизо или да отдалечите камерата за по-мащабен поглед върху събитията. И след като авторите са създали толкова добра 3D-машина възниква логичният въпрос — защо тогава играта се играе само в една равнина? Та нали все пак се намираме в космоса, а не на повърхността на планета. Аз успях да се сетя само за един отговор — просто на Activision хич не им се е искало да рискуват с нещо ново и нестандартно. Жалко, защото иначе можеше да се получи много по-добра игра.

Самият геймплей също ви е до болка познат — строите база (тук нещата са опростени максимално), започвате да събирате ресурси, конструирате флот и взривявате вражеската армада на съставните й атоми. Е, има едно-две нововъведения, колкото за фасон — например метеорите създават подвижни препятствия, а шарените небули влияят по определен начин на корабите, преминаващи през тях (блокират оръжията, забавят движението и т.н.). Основният ресурс се нарича “дилитиум” и се добива чрез миньорска дейност, също както златото в Warcraft или газът Веспен в StarCraft. Вторият ресурс е екипажът за вашите кораби, като броят на космическите ви станции определя скоростта, с която се появяват потенциалните новобранци. Космическите кораби и структури губят екипаж при вражески атаки, като това става особено бързо след изчерпване на щитовете. С намаляване на екипажа намалява и боеспособността ви, а когато той се изчерпи напълно, съответният кораб е унищожен. Можете чрез телепортация на екипаж да завладявате както изоставени, така и функциониращи вражески кораби и структури. За да предотвратят създаването на колосални армади, авторите са въвели бариера, представляваща максималния брой офицери (или съответните за другите раси кадри). Естествено големите кораби изискват повече офицери и в крайна сметка този елемент се оказва съответен на депата с провизии от StarCraft например.

В играта има и някои доста неприятни бъгове, като например почти задължителното блокиране при натискане на клавиша ESC (дори в readme-файла предупреждават — НЕ ГО ПРАВЕТЕ!). Явно авторите са гонили краен срок и са попретупали нещата, но това не е фатално — очаквайте patch в най-скоро време. А иначе Armada е приятна, макар и доста лесна реалновремева стратегия, без много нови идеи. Със сигурност няма да стане хит, но това не означава, че не си струва да я изпробвате. 

 
системни изисквания
Pentium 200 or equivalent, 32 MB of memory
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28