Stalin vs. Martians

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Винаги ми е бил любопитен синдромът, при който някакви очевадно неталантливи хора се напъват да направят нещо. В момента, в който не им се получи, започват да обвиняват света, че не ги разбира. Или пък да се оправдават как са истински ъндърграунд творци, които прогнилата от мейнстрийма и поп-култура сцена не може да преглътне. Истината обаче е, че когато си некадърен, си некадърен и ей-богу, генетиката още не го лекува. Тъжното е, че повечето подобни индивиди започват да прибягват до различни психотропни вещества в отчаяно търсене на вдъхновение, пропускайки още един важен факт. Гъбеното трипче отприщва в талантливия човек гениалността, докато в посредствения – диарични спазми и кафеви купчинки.

Epic fail, момчета… epic fail

Идеята, залегнала в напушените мозъчета на момчетата от Black Wing, е да създадат игра, гъбаркаща се с всички стратегии на тема Втората световна война. Убаво… арно дето се вика, но Stalin vs. Martians е всичко друго, но не и иронично забавния продукт, който би трябвало да бъде. Когато клоунът изсипе на главата си кофа с пъстърва, той е смешен, не просто защото се прави на идиот, а защото поне десетина пъти е тренирал това действие. С други думи – и зад най-голямата идиотщина е хубаво да има поне зрънце здрав разум, а такова просто няма.

Дори да приемем, че идеята на играта е да бъде майтап с всички WW2 стратегии и да игнорираме жалките напъни на екипа да е забавен, то Stalin vs. Martians е плачевна. Семпло копийце на Blitzkrieg серията (тоест – тактическа стратегия без събиране на ресурси и със сравнително лимитиран взвод единици), но без гейммеханиките й, правещи я брутално добра игра. Просто група танкове срещу марсианците с дълбочина на геймплея, колкото езерце от сълзите на програмистите, докато са го уволнявали. Когато гръмнеш някоя от многоцветните напасти, пада монетка я с бонусче, я с паричка. Паричките пък са за призоваване на подкрепления.

Като замисъл е чудесно, но истината е, че първият танк е единствената ти функционална единица, а всички други са разхищение на време и средства. Същото важи и за специалните умения. Независимо дали ще е руският химн или някакъв пошъл опит за биологично оръжие – ефикасността им е нулева. С изключение на гигантския танцуващ Сталин, което е толкова тъпа гавра с историята на руснаците, че нямаше как да не се отбележи.

Гейм “дизайн”

Оки, играта си има и няколко позитивни страни. На базата на лоудинг екраните й могат да се направят поне десетина мемета и демотивейшънъл постери. Самите марсианци приличат на кондоми от серията “Три аромата и цвята за нейно удоволствие”. Вместо военна техника пък имат огромни гъсеници, някакви странни балони с три очички, гъбки (тук буквално си бетонирах подозренията за трипчетата на дизайнерите им в работно време) с метъл наклонности и слонове. Гигантски, виолетови слонове!!! Какво марсианско има в неправилно оцветените добичета, така и не разбрах.

Когато пък се осъзнах, че марсианците стрелят със звука Pew-Pew (Lazorzz), буквално се срутих от стола. Да употребяваш старо меме си е fail, но когато се опиташ да изградиш игра около него… то тогава става не просто Epic, а Gargantuan Fail (The Harpooons, man them!). Изобщо няма да коментирам левъл дизайна, в който са набутани хипи символи (имало е и марихуанчици в екипа), градински гноми и репликите на войниците…

Всъщност не, последните ще ги спомена. Защото когато чуваш по няколко пъти на клик “Аз съм Иван, харесвам те”, започваш да се замисляш дали цялата тази пъстроцветна блудкавина на екрана ти всъщност не е прикрита хомосексуална пропаганда.

Техническо

Играта е зле от всякъде, още от самото начало ще се сблъскаш с бъгав флаш инсталатор, невъзможност за промяна на резолюцията, енджин на около 8 години, но тежащ колкото този на Fallout 3 (без видима причина защо) и безумен сет лист от песнички с midi качество на звука. След първата кът сцена (6-та мисия) с танцуващите гъби и слонове на фона на траш метъл, реших, че съм си нанесъл предоволно количество brain damage и реших да не се жертвам още 6 мисии да видя аоутрото. Ако ни изпратиш клип с последната мисия, ще получиш лично от мен 6 pack бири и безплатни консултации с психолог.

Автор: Георги Панайотов