by PC Mania
Първият Spy Hunter беше солидна игричка, макар и не сред най-любимите ми. Скалата също не е сред любимите ми актьори, но не мога да му го отрека – човекът има излъчване. Когато Midway обадиха, че новото издание на Spy Hunter ще носи етикета „featuring The Rock”, аз просто опитах повдигна вежда точно като гореспоменатия бивш кечист. Мамка му, и тоя път не се получи! Но хората от Midway явно нямаха намерение да спират дотук, защото по-нататък в прескомюникето се споменаваше за мисии без превозно средство, за стелт и ръкопашни битки. Я гледай ти, си рекох, от това може да излезе нещо.
И ето ви я сега, съвсем новата, още миришеща на винил Spy Hunter: Nowhere to Run. В основата на всичко отново е превозното средство чудо, наречено Interceptor. Да го наречеш просто кола, ще бъде наистина сериозна обида, защото това нещо се превръща още във воден спидер и в мотор. Иха-а-а, звучи като купон, нали?! И в първата игра до голяма степен беше, независимо че управлението определено не беше измежду най-добрите в жанра. Огромният проблем е, че в новата игра грижите с контрола са станали още по-големи, до степен, която буквално прави наземните мисии неиграеми. Освен ако не сте от онези брейндед фенове на кеча, които могат да изтърпят всичко, стига в него да е замесен Скалата.
За да съм справедлив, трябва да призная, че при „водните” участъци почти се получава нещо като купон, просто защото управлението е несравнимо по-добро. Уви, този блед проблясък угасва твърде бързо поради липсата на каквото и да е сериозно разнообразие в геймплея и замисъла на нивата и мисиите.
Хората, които следят сериозно тоя бизнес, трябваше да са си извадили нужните поуки от безнадеждните опити на Reflections и Atari да направят ей-тъй, като на шега, и няколко „пешеходни” мисийки в изтерзания към днешна дата до смърт Driver. Оказа се, че това да управляваш „двукрако” вместо автомобил, хич не било проста работа. Оказа се още, че драйвинг игрите и екшъните от трето лице нямат нищо, ама нищо общо и ако ще ги обединяваш в една игра, по-добре е да разбираш от правенето и на двете. Midway явно са пропуснали тази простичка истина, защото мисиите без превозно средство в Spy Hunter: Nowhere to Run са пълна трагедия.
Ще дам само един пример, просто да не бъда голословен. Можете ли да си представите нещо по-дразнещо от това да се опитваш да докопаш някакъв предмет от жизнена необходимост за изпълнението на мисията, но да не можеш да го сториш, просто защото не се наместил, до милиметъра, в „правилната” позиция. Добре де, че това са издънки от зората на игрите с гледна точка от трето лице! Може ли, човек да се излага така аматьорски в края на 2006-та година и в зората на супер-конзолите от ново поколение, когато хората в тоя занаят се скъсват да говорят за „ново ниво на интеракция”?! Явно може.
Какво да кажа за графиката, освен че и тя е в духа на целия останал пълнеж – колкото да не е без хич. За някакъв запомнящ се графичен стил и дума не може да става. По-скоро става въпрос за изпълнение от сорта на „има модели, има текстури, има анимации, управлява се – сигурно е игра”. Не че са точно лоши – просто трудно ще ги отличите от тези на още други стотина заглавия от средна ръка. Не знам само кой ще е по-луд в случая – този, който пуска нещо подобно на пазара, или онези, които ще си го купят.
Автор: Ивелин Иванов