Spore

Когато преди няколко години Уил Райт за първи път оповести новината, че неговата компания Maxis работи върху нещо ново и революционно, цялата гейминг общественост затаи дъх в очакване. Впоследствие стана ясно, че той и неговите колеги имат прекрасни идеи за създаване на еволюционен симулатор. Авторите дори споделиха, че вече са изградили много от компонентите, но още не им е ясно как да ги превърнат в компютърна игра. Малко по-късно всички геймъри вече знаеха, че към края на 2008 на бял свят ще се появи не какво да е, а Spore – игра, в която цялото съдържание и целият геймплей ще бъдат генерирани от играчите. Ето че този заветен момент настъпи. Целият шум приключи (или тепърва започва?) и дойде време за равносметка. Дали Spore е революция в гейминга? Дали, подобно на Diablo, Black and White, Dune 2 и още един куп игри, новото творение от бащата на The Sims ще успее да промени посоката на развитието на гейминга? Аз лично смятам, че отговорът на този въпрос е “не”. А защо, ще се опитам да разкажа надълго и нашироко по-надолу.

Самотният живот на спората

Още в самото начало искам да ви кажа, че според авторите жанрът на играта е “Massive Single-Player Online Game”. “Е такова животно нема!”, възкликнах аз, когато чух това твърдение. Впоследствие бързо се убедих в правотата му. Зад това словосъчетание се крие фактът, че през цялото време, докато играете Spore, ще се натъквате на същества, растения, релеф, сгради, превозни средства и т.н., създадени от други играчи. Когато обаче се опитате да взаимодействате с тях по какъвто и да било начин, те се превръща в NPC (non-playable character) и PC-то ви поема контрола над тях. Все едно че през цялото време си взаимодействате с компютърно управлявани ботове, създадени от играчите. Защо това е така, ще стане въпрос по-късно, когато стигнем до цялостната гейм-концепция на чичко Уил Райт.

Идеята

Казано накратко, в Spore започвате играта просто като една… спора, а след няколко часа пред компютъра от вас се очаква да се впуснете в междузвездни пътешествия. Между тези два момента стоят цели 5 фази с 5 различни стилове геймплей, които проследяват развитието на създадената от вас форма наживот.

Клетъчната фаза (Cell Stage) започва с разбиването на странен метеор в избраната от вас планета в някоя галактика. Небесният камък е своеобразен животоносител – благодарение на подходящите органични компоненти на планетата и тези на парчето космическа скала, се ражда вашата спора. Така вие се оказвате заключени в първичната супа, заобиколени от дузина други малки гадинки. Всички те, както и вие разбира се, се борят за оцеляване.

Още от този етап започвате да се натъквате на “клетки”, създадени от други играчи, като основният елемент в тази фаза е хранителният ви режим. Обикаляйки из супата, ще трябва да избирате дали да се храните с растителни култури или с животинки. Диетата ви зависи и от това каква “уста” изберете да сложите на вашето същество. Любителите на разнообразната храна например могат да създадат всеядна клетка, като поставят два вида хранителни отверстия на избраника си.

С прогреса си в тази фаза ще получавате все повече и повече части за тялото на своето същество, като крайната цел разбира се е получаването на крайници. С тях клетката ви ще може да излезе на сушата и по този начин да премине в следващата фаза – creature stage. Най-важния елемент в този етап на играта е да успеете да създадете индивид, който да оцелява успешно в конкурентна среда. Тук вече получавате няколко способности, като скачане, промъкване, реене и т.н., като в зависимост от частите на тялото, които поставите, вашият избраник ще се развива по различен начин.

В тази фаза трябва да поддържате и отношения с други същества, като вие избирате дали да ги унищожавате или да влизате в контакт с тях. Социалната част се изчерпва с няколко репертоара, които можете да развивате, сред които пеене, танцуване, позиране и т.н. Колко сте добри в това зависи от вашите крака, уста, украса и т.н.. Когато искате да се сприятелите с даден вид, трябва просто да отидете при него и да следвате това, което той прави в три поредни опита – например пеене, танцуване, пеене. Ако уменията ви са добре развити, бързо ще се разберете с другите видове. Ако пък не са – по-лесно ще е направо да ги отнесете с груба сила. На този етап всичко, което срещнете по пътя си – от същества до растения, ще е създадено от други играчи. Не забравяте обаче, че когато общувате с други творения, те не се контролират от живи хора, а от компютъра.

От индивидуализъм към общество

В хода на еволюцията си от спора към разумно същество, чийто мозък расте постоянно, в един момент вашето творение преминава в племенната фаза. Тук вие започвате да контролирате малка общност от вашите гадинки (като не трябва да забравям да ви кажа, че оттук нататък вече няма да можете да пипате външния вид на любимеца си), като ултимативната цел е да отнесете другите племена от вашата планета. Реализацията на този етап е много елементарна, като геймплея напомня на опростена реалновремева стратегия. Отново можете да избирате културна доминация (като тук общувате с другите племена с маракаси, барабани и други музикални инструменти!?) или военна такава. В зависимост от решенията си в края на тази фаза ще бъдете категоризиран или като социален, или като военен водач.

Последващата цивилизационна фаза не се различава особено от племенната с изключение на мащабите. В нея, вместо да водите военни действия с индивиди, ще можете да го правите с моторизирани наземни, въздушни или морски бойни единици, изградени изцяло от вас. Освен това тук е моментът, в който ще трябва да създадете външния вид на сградите си – вашият уникален дизайн! Краят на тази част от играта е и началото на безкрайния геймплей, а именно космическата фаза, където без проблем можете да напускате планетата си и да правите, каквото си поискате в необятния безкрай.

Редакторите

Както вече стана ясно, в Spore има няколко редактора – за клетки, същества, сгради и превозни средства. Във всеки един от тях разполагате с елементи, който може да комбинирате както си пожелаете, за да получите желания резултат. Уил Райт и неговите хора обещаваха, че едва ли не вариантите ще се безкрайни и че разнообразието ще е голямо, но истината е друга. Всичките редактори са ограничени и броя възможни комбинации от детайли не само че е краен, но и се изчерпва бързо. Освен това, говорейки за сгради, трябва да спомена, че в Spore има само 4 вида постройки – базата ви, къща, увеселителен център и завод. Това са и четирите елемента, с които ще трябва да балансирате икономиката на всеки град, което според мен е не само опростено, но дори елементарно.

Реакторът за животни също се изчерпва бързо, като вариантите нито са много, нито позволяват безкрайно разнообразие. Поне в този компонент чичко Уил се е изхвърлил с обещанията.

Вече съм в космоса. И какво от това?

Когато напуснете планетата си, изведнъж откривате, че изобщо не сте сами. На околните небесни тела е пълно с живот, а някои галактически империи са недружелюбни и искат да ви изнесат по най-бързия начин. Военните конфликти са може би най-безсмисления елемент в Spore, като аз лично не виждам никакъв смисъл от него. Ако някоя нация нападне планетата ви във ваше отсъствие, отбранителните ви кули например няма да отвръщат на огъня, докато не се появите лично… Логично, а? Но дори и да не се върнете на планетата си, за да помагате, няма да се случи абсолютно нищо. Единствено приходите ви ще намалят малко, но веднага след като оправите баланса (състоящ се от трите гореспоменати сгради), икономиката ви ще се върне в нормата.

Приятното на космическата фаза е, че можете да се впуснете в изследване на галактиката. Аз бих го нарекъл дори безцелно изучаване, защото единственото, което постигате по този начин, е собствено удоволствие, някой и друг медал за “Галактически пътник” и т.н.. Срещайки други нации (управлявани от компютъра, разбира се), можете или да пробвате дипломация с тях или да влезете във военен конфликт. Както вече стана ясно, от второто полза няма, затова за вас е по-добре да отваряте търговски пътища и да правите съюзи със съседите си. Уил Райт и компания казват в един глас във взетите от тях интервюта, че именно космическата фаза е причината играта да е “Massive Single-Player Online Game”. Те разсъждават, че ако някой дойде и отнесе вашата планета, това няма да е честно спрямо вас и вашите пари, инвестирани в играта, и затова е по-добре съдържанието да се контролира от РС. Добре де, но как други MMO-та с подобна концепция се справят с този проблем? Едно решение е вашия homeworld да е невидим за други играчи, защото освен собствената си планета, можете да колонизирате и безкраен брой други светове. Защо те да не могат да бъдат превземани? Друга интересна идея за въвеждане на онлайн съдържание е да се създадат космически станции, на които играчите да могат да влизат в интеракции – детмачове, кооперативни игри, че дори и просто чат. Защо Уили и неговите хора от Maxis са решили да си улеснят живота, не ми е съвсем ясно.

Техническата страна

Графиката на Spore e без забележки. Всичко е изпипано като хората, и вместо да наемат един куп дизайнери, Maxis просто са оставили това в ръцете на потребителите. За тази си концепция те получават отличен 6, като това си остава и единствената революционна част на играта – съдържание, генерирано от играчите. Музиката, по моему, е адски неприятна. Интересно е обаче как се генерира. Фоновият саунд ще се променя в зависимост от частите на тялото на съществото ви (в creature stage). Ако наблягате на агресивния външен вид, ще чувате по-бързи и напрегнати мелодии, а ако направите гадината си много шарена, ще чувате веселяшки ритми. Истината обаче е, че резултатът не е съвсем “музикален”, а по-скоро може да се окачестви като фонови звуци. Трябва да си призная, че изключих музиката след няколко часа игра, а ми се искаше да направя това и със звуковите ефекти. Съществата квичат като на заколение и при най-малката интеракция с тях, други извънземни творения грухтя и издават отвратителни шумове, а по време на космическа битка е по-добре да си намерите звукоизолиращи слушалки, защото бръмченето и бученето са почти непоносими.

В заключение

Spore спокойно може да бъде разглеждана или като една голяма игра, или като пет по-малки, като във втория случай тя по-скоро не си струва времето. Всеки един от петте компонента вече е реализиран в други заглавия и то много по-добре. Дори бих се изхвърлил малко: ако не броим тераформирането, космическият стадии е по-слаб дори и от един Master of Orion от средата на 90-те!

Ако питате мен обаче, по-добре да разглеждаме Spore като една голяма комплексна игра, в която основният акцент пада върху съдържанието, генерирано от играчите. Представете си я като огромен пясъчник, в който всеки прави каквото си поиска, а резултатът е самият свят. Той не се определя от гейм дизайнерите или концептуалните артисти, а от самите играчи. Основният недостатък обаче е странната интеграция на мрежовата игра (Spore сама се свързва със сървъра и сваля информацията за всички създадени същества и сгради досега, като ги поставя по произволен начин по околните планети). Лично аз силно се надявам от Maxis да помислят малко по този въпрос и в един следващ пач да ни зарадват с истински мултиплейър. Защото малко или много големият пясъчник, създаден от тях, все още си остава изцяло индивидуално преживяване.

Автор: Орлин Широв