by PC Mania
Амбициозен хърватски симулатор с привкус на топла лимонада
Космосът – безгранично пространство, изпълнено с надежда за ново начало. Неизвестно, красиво и опасно. Единственото място, все още непокварено изцяло от консуматорската и просташка природа на човечеството, място, вдъхновило създаването на едни от най-добрите игри въобще. Все така примамливо и днес, когато масата от хората предпочитат да се превъплъщават в рицари с блестящи брони и магьосници с дълги жезли (кой си помисли това?!), а не в пилоти на високотехнологични кораби, кръстосващи галактиката.
Космосът вдъхнови и едно малко хърватско студио, което реши да се пробва в жанр, отдавна доминиран от няколко заглавия и малко или много позабравен през последните няколко години. За съжаление на стабилната група от любители на сай-фай приключенията, които тайничко се надяваха на нещо ново и качествено, Spaceforce се загуби някъде измежду първоначалната и доста амбициозна идея за създаването на жив, динамичен космически свят и опитът от страна на Provox Games да я реализират.
Опит за летене
Първият недостатък, с който играчите ще се сблъскат още в самото начало, е липсата на какъвто и да било смислен туториъл с изключение на шепа безполезни съобщения, изпратени ви от изкуствения интелект на кораба. Spaceforce ви запраща директно в космоса, без каквито и да било предварителни подробни наставления за интерфейса, управлението или мисиите. X3: Reunion в това отношение бе почти перфектна, макар и натъпкана с бъгове до козирката при първоначалното си излизане.
В Spaceforce обаче ще се наложи сами да разгадаете как точно действа цялостната механика на играта, което вероятно ще отблъсне по-нетърпеливите от вас. Точно поради тази причина, а вероятно и защото изкуственият интелект е твърде небалансиран, ще срещнете проблеми още при първата мисия в кампанията, чиято битка се наложи да преиграя няколко пъти, преди да изляза победител. Това определено не е нормално начало за която и да е игра.
Типичен пример за крещящата нужда от туториъл е и фактът, че веднъж щом героят ви качи ниво, трудно може да разберете какво трябва да правите след това. Точки ли да разпределяте, някакъв бонус ли получавате, корабът ли ви става по-добър? Пълна мистерия. Това се отнася и за всеки един аспект от геймплея на Spaceforce – професия, търговия, дипломация, ъпгрейди. Явно мотото на играта е „Оправяйте се сами”.
Свободни като птички
Както във всеки себеуважаващ се космически симулатор, и тук можете или да се пуснете по нишката на основната история, или да започнете да изследвате космоса така, както вие намерите за добре, и да изпълнявате някоя от двете хиляди второстепенни мисии, разпръснати навсякъде и обикновено свързани с унищожаването на кораб, група от кораби или някоя постройка. Вероятно ще се наложи да изберете второто.
От една страна, кампанията предлага един изключително банален сюжет, предаден посредством едни от най-дебилните диалози, които някога сте виждали в компютърна игра. А от друга – нивото на трудност скача чудовищно високо от мисия на мисия и щете-не щете, ще се наложи да се занимавате със странични задачи междувременно, докато натрупате повечко опит, в противен случай се превърнете в рееща из пространството отломка.
Междузвездни войни
Битките, естествено, заемат основно място в геймплея на Spaceforce. Съответно корабът ви ще бъде в центъра на вниманието – ъпгрейди, поправки или дори неговата пълна подмяна, стига да имате достатъчно кредити. Както вече стана дума, почти всички мисии са свързани с размяна на лазерни изстрели, което означава, че ще се наложи да свикнете с всички тънкости на управлението на вашия кораб, за да може да се противопоставите максимално ефективно на противниците си.
Ако не разполагате с джойстик, комбинацията от мишка и клавиатура също върши добра работа. Но ако все пак имате проблеми и умирате повече, отколкото бихте искали, винаги бихте могли да прибегнете до услугите на наемници, които, срещу съответното заплащане, ще се наемат да ви пазят гърба.
Радва окото, но дразни ухото
Най-голямото преимущество на Spaceforce спрямо конкурентите в жанра, които и без това не са кой знае колко много, е нейната графика. Не че X3: Reunion или Darkstar One не изглеждат добре. Просто Spaceforce изглежда още по-добре. Космосът е всичко друго, но не и едно празно пространство – все ще се намери красива планета, която да съзерцавате отдалече, странна аномалия, която да се развихри в пространството, или гигантска станция, която да се рее грациозно в далечината.
В звуково отношение обаче играта успява единствено да ви дразни. Дори се справя с тази задача повече от успешно, особено що се отнася до писъците и бръщолевенията на противниците ви, които просто нямат край. И един кораб да е останал, ще продължавате да чувате „Прикривай ме, прикривай ме!”, което няма как да не ви съсипе нервната система след няколко часа игра. Добавете към тях и изключително нескопосано озвучените диалози, пълни със странни интонации, и картинката ще стане пълна.
С други думи
Основният проблем на Spaceforce е, че е един незавършен продукт. Общо взето като всяка друга игра, пусната от JoWooD. Дали няколко пача ще закърпят положението? Едва ли – проблемите са толкова много, че по-скоро се съмнявам. По-вероятно е да се наложи да почакаме появата на експанжън, който да приведе нещата във вид, както в случая с The Guild 2, или пък дори на втора част, която вероятно Provox Games разработват в момента. Така или иначе фактите са на лице – JoWooD омазаха нещата за пореден път.
Автор: Владимир Тодоров