Sonic Unleashed

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2008

Принципно в идеята за вдъхване на нов живот в една или друга гейминг класика няма нищо лошо. Вижте какво се случи на Prince of Persia, да речем! Всъщност примерът със Super Mario е доста по-удачен. Защото на времето те двамата със Sonic кажи речи деляха трона на най-популярни конзолни персонажи. Mario си е все още там. Виж Sonic… при него нещата стоят малко по-иначе. И не, че синият свръхзвуков таралеж е погрознял и се е сбръчкал с годините. Просто трите измерения продължават да са му твърде непривични.

Първото издание на Sonic за конзолите от ново поколение, кръстено просто Sonic The Hedgehog, беше абсолютно недоразумение. Легендарният някога Sonic Team очевидно го беше закъсал за 3D идеи до степен на пълна безпомощност. Всъщност им липсваше само една идея, най-важната – как, по дяволите, да пренесат оригиналната 2D геймплей концепция в света на трите измерения.

Новото издание, Sonic Unleashed, всъщност се справя не зле именно по тази линия. Като изключим някои поносими проблеми с камерата, дизайна на нивата и управлението, първата една трета от играта, кръстена Daytime, всъщност е доста забавна. Авторите са успели да докарат доста прилично усещането за движение с мълниеносна скорост из тримерен свят с всичките (е, почти всичките) екстри, които предлагаше класическият 16-битов Sonic. Имам чувството обаче, че някъде на средата на работния цикъл Sonic Team са се тупнали по челото – ей, ама ние май ще трябва да се сбъркаме от работа, за да избачкаме достатъчно 3D, с което да напълним нивата на тая игра! Което си е така, така си е. Движението с подобна скорост си има и един мъничък недостатък – Sonic покрива огромни пространства за нула време. И ако в 2D, при смехотворните резолюции от едно време, това си беше бял кахър, то за една игра от ново поколение ситуацията е коренно различна.

Така-а, какво да направим? А, сетихме се! Ще разделим играта на три части, като тичане с газ до ламарината ще има само в първата част. Така ще намалим значително досадното бачкане по тия гигантски нива. Супер! … Добре де, ама какво ще прави Sonic в другите две части? О, това е лесно – ще го направим екшън герой. Да, малко е тъпо точно сладур като него да раздава нон-стоп шамари… Ами дайте тогава да го преобразим в нещо. Какво ще кажете за… върколак? Всъщност не върколак (“werewolf” – бел. авт.), а “werehog” („таралежолак”, еха! – бел. същия). Освен това ще кръстим тази част на играта “Nighttime” – така де, нали върколаците излизат нощно време. ОК, значи е решено.

Тук идва ред и на моя милост, автора на това ревю, да се включи. Момчета, вие луди ли сте?! Какво общо има гореописаната глупост с добрия стар Sonic? Той да не е Дейвид Хазелхоф, дето на времето се опита да направи и без друго тъпия до болка Baywatch още по-тъп, като се преквалифицира от спасител в детектив по паранормалните явления? Види се, че трябва да сте били доста отчаяни. И в случай, че се чудите – НЕ, на нас старите фенове на поредицата това НИКАК не ни се харесва!

Моля ви, не ме карайте дори да споменавам последната трета част от Sonic Unleashed, озаглавена “Adventure”. Вместо „приключение”, тя би трябвало да бъде кръстена „ску-ууу-ка”, или просто „безумие”.

Да видим сега – дали ви препоръчвам да си купите тази игра… Ами да, защо не. Стига да нямате нищо против да се сдобиете с 2-3 часа що годе сносен геймплей на цената на пълна игра, която би трябвало да ви предложи (поне) три пъти повече.

Автор: Ивелин Иванов