Sly Raccoon

Накратко:

Sly Raccoon (или “Sly Cooper and the Thievius Raccoonus”, както първоначално беше обявено заглавието) е чистокръвен jump ‘n’ run, който без да преоткрива жанра, определено е събрал най-доброто от него. В центъра на събитията е майсторът крадец Слай, произхождащ от древен род на потомствени крадци. Съдейки по презимето, Слай би трябвало да е… миеща се мечка. Слава богу, както фигурата, така и движенията му в играта напомнят по-скоро за ултраенергичен макак, отколкото за трътлест, ленив бозайник от споменатия по-горе вид. И тъй, с помощта на своите приятели Бентли (костенурка-технически гений) и Мъри (хипопотам, шофьор и досадник), Слай трябва да си възвърне семейната реликва – библията на крадците, кръстена “Thievius Raccoonus”, където е събрано вековното познание на неговия именит род. Книгата е изтръгната от ръцете на баща му от петима злодеи, всеки от които е отнесъл по едно парче от нея в своето свърталище в забутано кътче на света. И тъй като родовата традиция на Слай гласи, че “добрият крадец краде само от престъпници, а не от обикновени, беззащитни хора”, пред нашия герой се открива перфектната възможност с един удар да възвърне честта на рода си и да докаже, че е достоен негов наследник.

Графика : ) : )

Както неведнъж съм споменавал напоследък на страниците на списанието, графичната “cell shading” техника в момента определено е “специалитетът на деня”. Покрай това ревютата на конзолни игри напоследък гъмжат от определения като “раздвижен комикс” или “интерактивен 3D анимационен филм”. При едни игри това е донякъде заслужен комплимент, при други – не съвсем. В Sly Raccoon това е самата истина. За съжаление, както при повечето конзолни игри, скрийншотовете определено не са показател за истинската графична стойност на едно заглавие. Не знам какво повече да кажа – просто изгледайте видеоклипа, включен на дисковете на списанието.

Трудност : ) : )

Едва ли е нужно да го казвам, но най-добрата игра не е най-трудната игра. Точно както най-лесната също не е най-добрата. Най-добрата е онази, която успява да поддържа у геймъра усещането, че непрекъснато се движи по ръба на предизвикателството, без обаче това да го довежда до прединфарктни състояния. Sly Raccoon се справя перфектно с тази задача. Нивата са осеяни с рисковани скокове, захващания, промъквания по ръба и какви ли не други “каскади”. Въпреки това от самото начало до края ще ви съпътства приятното усещане, че владеете ситуацията, без от това да страда предизвикателството в играта.

Дизайн на нивата : )

Някакъв “колега” някъде си беше написал, че в Sly Raccoon няма нито една оригинална идея. Явно някои хора не могат да направят разлика между “оригиналност” и “оригиналничене”. Истината е, че всеки от елементите на тази игра е изпипан с професионализъм, за който далеч по-амбициозни проекти могат само да мечтаят. И това безспорно важи и за замисъла на нивата. Един от основните проблеми на повечето jump ‘n’ run заглавия от ново поколение е липсата на баланс в съотношението между ограниченията и свободата на движение. Sly Raccoon се правя просто блестящо с това предизвикателство.

Автор: Ивелин Иванов