Simon The Sorcerer 3D

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

След като през 1993 и 1995 година излязоха първите две много сполучливи части на Simon The Sorcerer, съвсем уместно е да се зададе въпросът – е, добре де, защо чак сега излиза третата? Ще се опитам отчасти да дам отговор. Самата игра е готова още през 2000 година, но за наше съжаление по това време разработчиците й не са успели да намерят разпространител. И как очаквате нещо, направено преди толкова много време, да може да се конкурира успешно със сегашните хитове.

В случай че не си спомняте, ето и накратко историята на тийнейджъра. Неговият живот коренно се променя, след като случайно намира загадъчна магическа книга. Тя го пренася във вълшебен свят, където на неговите плещи ляга спасяването на магьосника Калипсо от ръцете на лошия Сордрид. След като Саймън успява да се справи с проблема и унищожава злия маг, той си отива у дома. Съвсем скоро обаче Рунт, слугата на Сордрид, подмамва нашия герой отново да се завърне в магическия свят, за да може господарят му да бъде съживен. И накрая се оказва, че Саймън е прецакан, а в тялото му успява да влезе не кой да е, а духът на Сордид. Оттук започва и третата част на приключението, в което магьосникът-тийнейджър отново ще се опитва да спасява света от главния злодей.    
Тъй като Саймън вече е в напълно триизмерен свят,

управлението е претърпяло доста изменения

Главният герой се ръководи подобно на госпожица Крофт от Tomb Raider и поради тази причина можете да бъдете сигурни, че камерата ще ви изнервя през по-голямата част от времето. Той дори може да клекне и да започне да пълзи, промъква се през малки коридори, успява да стигне до труднодостъпни места и забелязва неща, които иначе могат да му/ви убегнат. Имате и възможност от време на време да гледате през очите на самия маг, като това ще ви бъде от полза при решаването на някои от пъзелите.   

Хуморът от първите две части се е съхранил, като през годините май е станал доста по-саркастичен. Саймън обича да иронизира хората, има се за невероятен красавец и неговата мечта е да попадне сред племе от амазонки в някоя отдалечена дъждовна гора. Светът, в който героят се мотае, е станал досадно голям и ако искате да стигнете от едно ключово място до друго, ще ви се наложи да търчите доста дълго време. За да си спестите обаче този досаден момент, използвайте английските телефонни кабинки. Те телепортират магьосника там, където си пожелае. Що се отнася до пъзелите, с които ще си имате работа, някои от тях не са задължителни, а при други имате възможност да избирате измежду два начина за тяхното решение.

Графиката е най-голямото разочарование

Наистина е много грозно да гледате как говорещият не престава да си отваря и затваря устата, дори и след като е свършил да приказва. Героите и повечето неща в играта имат за основа триъгълници или други подобни геометрични фигури. Например ръцете на хората представляват квадрат, върху който не много старателно са нарисувани нещо като пръсти и кокалчета. Светът пък е грозен и беден на детайли.

Моето лично мнение е, че ако тази игра беше излязла когато трябваше, т.е. преди около две години, и ако не беше 3D, тя може би щеше да се хареса на много повече хора и щеше да е доста конкурентноспособна. Въпреки лошата графика обаче прекараните часове пред монитора си заслужават.

Автор: Асен Георгиев