Silent Hunter III

Съществуват три основни начина, по които можете да се доближите до ужаса, на който е бил подложен екипажът на една подводница, забита преди шестдесет и няколко години в средата на Атлантика. Вариант номер едно: намерете филма Das Boot, затворете се в килера и гледайте.

Вариант номер две: разходете се до Германия и влезте в няколкото оцелели Uboot-ове, които са запазени като музейни експонати. И вариант номер три: седнете пред щайгата си и инсталирайте Silent Hunter III, най-добрата за момента PC подводничарска игра. Въпросната прясна геймка на европеидите от Ubisoft може и да не ви даде най-добрата представа за истинския клаустрофобичен кошмар на подводната война, но определено би ви заковала пред екрана, мишката и клавиатурата за неопределено дълъг период от време.

Das Game

По същността си настоящото произведение е симулатор някъде в долната граница на свръхреалистичността. Играчът влиза в ролята на капитана на немска подводница, дава команди на екипажа, действа директно с някои от системите на кораба и всичко това на фона на прилежно моделирани машинарии и вълнички.

Като всяка уважаваща се игра от типа, Silent Hunter III притежава и няколко различни управляеми плавателни съдове, големи кампании, самостоятелни изпълнения и добър мултиплейър. Комбинацията от всички тези компоненти дава изключително качествено разнообразие от преживявания за периода, в които персоната Х би играл(а) на този симулатор. За пример: мисиите в кампаниите и отделните задачки се различават по своята продължителност. В единичните операции играчът попада директно в центъра на събитията, където обикновено кипи от пуцане и лоши индианци. При сценарийните пък всичко отнема часове, като започва и приключва с връщане в родното пристанище. Точно както са го правили капитаните на легендарните немски подводници през Втората световна…

Самите баталии също варират значително по отношение на своята сложност и продължителност. В някои случаи играчът може да попадне в ситуация, където трябва да излезе на повърхността и да надупчи всичко в околията с бордовия си топ. В други се налага доста по-тягостно промъкване, торпилиране и много, ама много, здрави маневри плюс екип за поправка на течове и напукани корпуси.

Джиткане

Управлението на поверената ви подводница е интуитивно, но и изключително комплексно като обем. Командите, които могат да се издават, са най-различни и разделени в съответните си тематични групички.

В долната част на екрана присъстват личицата на корабните офицери – всеки от който отговаря за определена част от Uboot-а. При кликането върху тях се отварят няколко иконки, които отговарят на командите, които могат да им се зададат. Тази система е наистина любопитна, но за съжаление можа да ви изгуби бая ценни секунди по време на някоя битка. Хубавото в случая е, че Silent Hunter III все пак бъка от шорткъти за отделните задания. Количеството им е плашещо голямо, но ако се свикне с тях, джиткането става далеч по-ефективно и вманиачаващо.

Другата забавна част от управлението в симулатора е свързана с оръжията. Наша милост може да контролира директно всичко по торпедата, оръдието и флака. От друга страна обаче, може и да остави пуцането в ръцете на екипажа (щайгата). От трета, може да комбинира двете възможности, за да получи една много приятна за смилане геймплей-кашичка.

Още един оригинален и малко страничен момент в тази част от играта е добре подчертаната система за развитие на наличните моряци. Това придава в някаква степен ролево усещане за геймплея. Всеки тип в подводницата си има морал, равнище на опит и индикатор за умората. С течение на времето членовете на екипажа могат да си се развиват като получават награди и трупа знания в своята си област. За разлика от други геймки, където подобни чудеса са нещо като допълнителен бонус, в настоящия симулатор следенето на екипажа е от изключителна важност. Номерът е в това, че ако Ханс или Юрген имат ниска квалификация или просто се изморят, директната им ефективност пада, което на своя страна може да доведе до спиране на работата в съответния отсек на подлодката. Тъй че играчът, ако не иска да му спрат двигателите или да му секнат торпедата по време на битка, трябва да дава почивки и да комбинира наличните човешки ресурси по възможно най-ефективен начин.

Еволюция

Най-големият скок в Епизод 3 спрямо предните версии е графиката на играта. Новите картинки на Silent Hunter са най-върховото, което можете да октриете в една съвременна морска симулация. Част от вътрешността на подводницата е изцяло в 3D, екипажът е много добре моделиран, менютата са доизпипани, а светът извън корпуса на лодката е повече от красив. Симулаторът притежава една от най-хубавите водни повърхности, излизали до момента. Вълничките са просто прекрасни, а отблясъците от слънцето са си истинско чудо. Специално внимание е отделено на времевите ефекти и осветлението в различните части на деня. Подобно е положението и при корабите и външния вид на подводницата. Детайлите са много и оставят бая приятни усещания.

За съжаление този плюс отсъства при озвучаването. Писуканията и ефектите са приятни, но музиката и гласовете са като за отбиване на номера. В нормални ситуации репликите на подчинените са бая дървени, а в по-кризисни моменти са почти долнопробни. Емоцията, която изразяват в най-напечените моменти, е нещо като сутрешно раздразнение след тежък запой.

Другият “минус” на Silent Hunter III е свързан с “драконовските” й хардуерни нужди, които се открояват най-вече при графични изстъпления с надуване на детайлите на макс. Качеството на картината е неоспоримо, но изисква поддръжка на някои от новите елементи на DirectX 9, което означава, че ако не сте си купили ново видео в последната година (или старото ви е струвало колкото Лада в добро състояние) може и да имате проблеми с подкарването на симулацията.

E, въпреки всичко това отново бих повторил, че Silent Hunter III е най-доброто подводничарско произведение в настоящето. Играта предлага доста възможности и разнообразие в джиткането. Обемът й е голям и има няколко хубави шукаритета, скрити на заден план. Ако си падате по подобни игрици, то тази би била най-доброто в колекцията ви поне за няколко месеца напред.

Автор: Сергей Ганчев