Silent Hill 4: The Room

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 окт. 2004

Правенето на нетипични, понякога откровено шантави игри отдавна е запазена марка на японските гейм дивелъпъри. Японският пазар явно не само позволява, но и насърчава реализирането на подобни идеи, до които европейците и американците в занаята не смеят дори да се докоснат.
Огромна част от очарованието на предишните Silent Hill игри се дължеше на тоталното (понякога) незачитане на “златните” правила за правене на успешна игра. Всяка от игрите в поредицата предлагаше тотално различен ритъм на действието, стряскаща визия, новаторски подход в развитието на сюжета и (не на последно място) главни герои в пълно противоречие с изтъркания суперменско-героичен стереотип.

Silent Hill 4 принципно отговаря на кое от по-горните описания.
Естествено, отново не е загърбена и друга запазена марка на поредицата – няколкото различни финала. Играта, за пореден път, въвежда нов герой в поредицата – с нищо не отличаващия се от масата, около 30-годишен мъж Хенри Таунзенд. Хенри си живее необезпокояван своя скучен живот, докато една сутрин не се оказва, че е затворник в собствения си апартамент. Вратата на апартамента е залостена здраво отвътре с низ от вериги. Леко притеснително, а? Какво да кажем тогава за изписания върху нея с кръв надпис – “Не излизай навън”? За да придобие цялата ситуация още по-кошмарен привкус, Хари може да вижда през прозореца на апартамента си, през шпионката на вратата, или дори през дупка в стената, как животът наоколо продължава нормалния си ход. Никой обаче не чува виковете му и очевидно никой не забелязва неговото отсъствие. В същото време Хари е измъчван от зловещи кошмари, като границата между тях и “реалността” започва да се размива все повече. Единственият изход очевидно е да се промъкне през тайнствената дупка, която изведнъж е изникнала на стената на банята му. Оказва се обаче, че това не е точно “изход” от ситуацията…

Ш-шш, не казвайте на никого, но със Silent Hill 4 Konami явно са искали да се преборят за по-масова аудитория. Като цяло геймплеят е доста по-екшън ориентиран, интерфейсът също е оптимизиран в посока масовизация, управлението е значително “по-отзивчиво” и прочее. Казано по-просто – The Room се играе далеч по-удобно и по-лесно от кой да е друг Silent Hill. Това принципно би трябвало да е положителна стъпка. Поне за мен обаче всичко това е повлякло след себе си и един доста нежелателен “страничен ефект” – играта е изгубила голяма доза от онова, което я правеше наистина уникална.

Резултатът е нещо, което мога да определя само като “един приличен Resident Evil с малко по-нетипична история и визия”. Жалко, защото поне на мен ми се играеше именно Silent Hill.

Автор: Ивелин Иванов