facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Silent Hill 2
Ревю | 17.01.2003 | автор: Момчил Милев


оценка:
Производител:
Konami
Издател:
Konami
Жанр:
Сървайвъл хорър
Платформа:
PC
сайт на играта »

Презрението към конзолните игри е нещо като официална идеология на всеки уважаващ себе си PC-геймър. С ръка на сърцето си признавам, че и аз не съм чужд на подобен род радикални обобщения. Сблъсквайки се с PC-версията на survival horror-a Silent Hill 2 обаче бях принуден да призная, че може би не съм бил напълно прав, оплювайки дървената графика и елементарния геймплей на разните му там PlayStation-и. За жалост малко са PC-заглавията, които предлагат такава уникална, почти кинематографична атмосфера и толкова прецизен графичен дизайн на персонажите. Silent Hill 2 е нагледно доказателство за това, че не платформата е важна, а по-скоро умственият багаж на хората, който правят дадената игра. Ако бъда напълно честен - въпреки тотално конзолния си екшън/адвенчър привкус, играта наистина успя да ме грабне.

Втората част на Silent Hill кажи-речи няма нищо общо с първата. Главният герой в нея се казва Джеймс Съндърланд. Внезапно той получава писмо от своята съпруга, която е... починала преди три години. "В моите неспокойни сънища виждам този град... Сайлънт Хил. Обеща някой ден отново да ме заведеш там. Обаче никога не го направи. Е, сега съм там, сама... На нашето 'специално място'... В очакване да дойдеш...". Върху загадъчния плик се чете само една единствена дума - Мери.

Надявайки се дълбоко в себе си, че съпругата му наистина може да е жива, Джеймс се отправя към Сайлънт Хил. Но вместо Мери там го посреща един безлюден град-призрак, обвит в почти непрогледна мъгла. "Безлюден" ли казах? Всъщност това е само привидно. Още на входа на Сайлънт Хил ще се сблъскате със странна жена на име Анджела, която е тръгнала да търси гроба на своята майка и го предупреждава, че

"нещо не е наред с този град"

В следващите няколко минути сами ще имате възможност да се убедите, че това наистина е така. Усещането за несигурност и заплаха е пропило всеки квадратен инч от обвития в лепкава облачност Сайлънт Хил. Всичко изглежда така, сякаш целокупното население на града панически се е изнесло в неизвестна посока, оставяйки след себе си безпорядък и разруха. Тук-там се виждат размазани кървави дири. Като че ли някой е влачил по земята разчленен труп... А какви ли са тези странни шумове, който отекват в гъстата мъгла?

Малко по-късно вероятно ще ви се прииска изобщо да не сте си задавали този въпрос. Джеймс ще бъде принуден да се изправи лице в лице с най-странните и психарски чудовища, които някога съм виждал в компютърна игра. Тя сякаш са родени от болното подсъзнание на Чичко Фройд или някое друго светило на психоанализата. Представете си например женско тяло, което обаче е без глава, а вместо ръце има още един чифт крака с отрязани стъпала. Или пък мъжки торс, който от кръста нагоре представлява странна човекоподобна "подутина", която бълва отровни нечистотии срещу нашия герой.

Надявам се, че вече сте добили ясна представа за уникалната психиделична атмосфера на Silent Hill 2. Някои я сравняват с усещането да гледаш филм на Дейвид Линч (спомнете си "Туин Пийкс"), макар че според мен наличието на толкова много кръв прави чувството доста по-различно.

Героите, с които ще се сблъскате в хода на действието, също са доста "странни птици". Например, както си бродите из населените със зомбита сгради, изведнъж ще се натъкнете странен шишкав младеж, който кротко повръща в тоалетната и изобщо не се интересува, че наоколо бродят чудовища. Въпросният тип се казва Еди и въобще не знае как е попаднал в Сайлънт Хил. В безлюдния град ще откриете и фатална блондинка на име Мария, която изглежда досущ като вашата покойна съпруга Мери, но се облича в доста по-екстравагантни одежди. Натъквате се и на малко русо момиченце, което също не се притеснява от присъствието на тумбите изчадия, но за сметка на това постоянно бяга от вас и ви погажда най-различни номера.

Тук е мястото да спомена, че нещото, с което играта ме грабна от самото начало, е

уникалният дизайн на героите

- както положителните, така и техните врагове. Най-красноречивият пример за това е русата Мария. Направо онемях, докато й се любувах. Облечената в червено блондинка, която носи предизвикателно къса пола, дълбоко деколте, показва разголен пъп и има татуирана пеперуда от дясната му страна, вероятно е едно от нещата, заради които толкова много харесах Silent Hill 2. Нейните движения са перфектно анимирани, наподобяват поведението на истинска жена, а походката й излъчва критична доза сексапил. Безспорно е, че гейм-дизайнерите от Konami са вложили невероятно много хъс и въображение, докато са създавали нейния виртуален образ.

Като геймплей Silent Hill 2 следва каноните на класическия хорър-адвенчър. В основната сюжетна линия играете с Джеймс, а в допълнителния подсценарий - с Мери. По време на битките ще можете да размахвате дъска с пирони, ръждясала тръба или сатър, както и да стреляте с пистолет, револвер, ловна пушка или карабина. Гледната точка е от "трето лице", а камерата не е фиксирана, както при third person екшъните, и се сменя в зависимост от движенията на героя. Това трябва да ви наведе на мисълта, че битките не са особено интензивни и не изискват бързите рефлекси на закоравял куейкаджия. Нека не забравяме, че оригиналният Silent Hill 2 е PlayStation-ско заглавие, предназначено за управление с джойпад (презрително наричан от един приятел "конзолната кифла"), а той е доста неудобен за триизмерни пукотевици. В общият случай PC-геймърът ще бъде принуден да разчита единствено на своята клавиатура.

Но в крайна сметка битките със зомбита са не повече от 50% от геймплея на Silent Hill 2. Доста по-важни са пъзелите и логическите задачи, с които ще трябва да се справяте, бродейки из злокобния град. Главоблъсканиците са малко странни, но не са чак толкова трудни, стига да имате що-годе добри познания по английски език. Въпреки че първоначално създава илюзия за нелинейност (разполагате карта на Сайлънт Хил, където са обозначени ключовите места), действието в общи линии се развива по една сюжетна линия и не ви дава много възможности да кривнете от правия път. В крайна сметка обаче това не е чак такава изненада, защото Silent Hill 2 явно е мислен почти като интерактивен филм.

И все пак някои детайли в поведението ви може да се окажат ключови накрая на играта. Silent Hill 2 може да завърши по няколко различни начина. Твърди се, че вариантите са пет и всички са адски абсурдни. Ако питате мен, на финала ченето ви задължително ще удари пода. :) 

 
системни изисквания
PII 350 MHz, 64 MB RAM
напиши коментар
 

6 мнения
профил »
SaRuMaN каза на 11.07.2012, 00:33 ?. :

Вечна класика!

48 мнения
профил »
Neurodrive каза на 09.09.2012, 00:40 ?. :

Най-добрата!

3 мнения
профил »
James Sunderland каза на 26.04.2014, 21:56 ?. :

Най - великата игра с мое участие!
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Silent Hill 2

Ревю:
Часовете прекарани в трескаво напрежение и търсене на истината ще ви възмездят многократно за лекото финално разочарование.

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Dead Space 2 101
Dead Space 3 80
Alan Wake 73
Metro: Last Light 61
Alien: Isolation - ВИДЕО РЕВЮ 50
Metro 2033 44
Dying Light 33
Don't Starve 32
Resident Evil 5 31
The Walking Dead: Survival Instinct 29