Shift 2: Unleashed

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 09 апр. 2011

В последно време цялата гейм индустрия е залята от стремеж към реализъм. Издатели и разработчици полагат неимоверни усилия, за да направят виртуалните ни изживявания все по-близки до реалността. Понякога това е добре, друг път не чак толкова. Вземете например Kinect – вместо да управлявате любимата си конзола спокойно разположени на дивана, трябва непрекъснато да ръкомахате във въздуха като епилептик, който инцидентно е пипнал оголен кабел.

Или пък Shift 2: Unleashed

Вместо да летите безгрижно с над 200 километра по всяка една повърхност и да решавате всичките си проблеми с натискането единствено на клавиша R, сега трябва да мислите за спирачен път, влизане в завоя и контакт с останалите коли. Точно това обаче е идеята на Electronic Arts  и Slightly Mad Studios, които са поели на кръстоносен поход, за да наложат новата си игра като върха в автомобилните симулации.

За да сме честни към издателите, трябва да отбележим, че те се опитват да се дистанцират от традиционните характеристики на поредицата Need for Speed, така че сред геймърите да не се породи погрешно чувство за носталгия към отминалите времена. Докато предната игра все пак се казваше NFS: Shift, тази вече пропуска трите заветни буквички и се нарича само Shift 2: Unleashed. Това отразява намерението на ЕА да превърне Shift в самостоятелна поредица, развиваща се паралелно с Need for Speed.

И все пак сравненията са неизбежни

Доста  трудно може да се скъса толкова бързо с име като Need for Speed. Каквото и да предложат момчетата от Slightly Mad Studios със сигурност ще има недоволни, които ще видят в новата игра още една крачка в погрешната посока. Защото ако оригиналната Shift не ви допадаше, то едва ли ще обикнете и нейното продължение, което упорито върви към пълна симулация, дори когато това се превръща в пагубна самоцел.

Макар да имаше претенции за реализъм, NFS: Shift бе в пъти по-аркадна от утвърдените имена като Forza Motorsport 3 или новата Gran Tursimo 5. Този път поне на теория Shift 2: Unleashed се опитва да бъде много по-реалистично изглеждаща и държаща се, като се започне от новата камера, та се стигне до поведението на колите. Както преди, играта започва с тестова обиколка, която ще покаже възможностите ви към момента и ще ви предложи оптималните настройки на автомобила и общата трудност. Няма нищо лошо в това да изберете пълната асистенция на компютъра и постепенно, когато започнете да се чувствате по-сигурни, да изключите онези помощни средства, без които можете.

Рейсър от първо лице

Най-важната характеристика на играта в нейния стремеж към реализъм е т.нар Driver’s View изглед, позициониран директно над каската на водача. За повечето геймъри, които са свикнали да управляват самата кола, а не шофьора, това може да се стори доста чуждо. Истината е, че когато свикнете, новата перспектива се оказва уникална. Усещането безспорно е като че ли сте в кабината на автомобила, а не се реете над него като невидим дух. За да бъдете адекватни на пътя, този път ще ви се наложи да правите различни маневри дори само с очите си като например да „откраднете” бърз поглед в огледалото за задно виждане. За максимално добро управление както на изгледа, така и на играта изобщо обаче се препоръчва волан или ХВОХ360-съвместим контролер. Причината отчасти е поведението на самите коли – то все още се колебае между аркадно и симулационно и на моменти изглежда, сякаш автомобилите изобщо не се движат по пистата, а се носят над нея или пък се плъзгат нереалистично.

Усещането отново се подсилва от моментното разтърсване, което настъпва при сблъсък. Визията ви се замъглява, виртуалният пулс затуптява и гледката през предното стъкло се слива в една непрогледна мъгла. Това може би е най-безболезненият начин да изпитате усещането от челен удар  и колкото и да дразни, изглежда наистина реалистично. Особено впечатляващи са нощните състезания, при които видимостта не е повече от три-четири метра и трябва да се напрягате, за да може да видите накъде се извива следващият завой. Катастрофа в такава обстановка действа наистина плашещо.

Няма съмнение, че пренасянето на играча непосредствено в епицентъра на събитията е издържано от естетическа гледна точка. Въпросът е дали това реално помага на геймплея. Преценете сами – един автомобилен състезател притежава години практика, натрупан опит и безспорното предимство да вижда непосредственото си обкръжение със собствените си очи на собствената му глава, която може да движи когато си поиска и накъдето си поиска. Вие, от друга страна, сте принудени да търпите изкуствените ограничения както от таблото, така и от каската, и да се задоволите с двуизмерната визия на екрана. С други думи, между виртуалната ви глава и вашите реални рефлекси има известно разминаване, което всъщност не само, че не помага на геймплея, а дори пречи.

Говорейки за сблъсъци, един голям минус на играта е липсата на бутон, с който да върнете времето назад, за да се предпазите от прибързана маневра или агресивна атака. Както реалистичната  Forza 3, така и малко по-аркадната DiRT 2 имат подобна функция и е жалко, че тук тя отсъства. Стремежът към автентично поведение на пистата е нормален, но нищо не пречеше да се внедри и подобна опция, която да ви спести нерви при не една и две обиколки. Не трябва да се прекалява, може би 4-5 от т.нар. flashbacks на състезания щяха да са достатъчни, да не говорим, че решението дали да ги използвате или не принадлежи изцяло на вас. Но не би. Агресивното AI на останалите състезатели често води до сблъсъци, в резултат на които и двете коли могат да излязат извън пистата. За противника това е нищо; за вас практически означава край на състезанието.

Накъдето ви отведе пътя

Shift 2: Unleashed все още отстъпва по бройка на колите в сравнение с последното Gran Turismo или предстоящата Forza 4, но с повече от 140 коли от над 30 производителя нейният гараж със сигурност е най-големият в историята на Need for Speed. Или не, почакайте… нали това всъщност не е NFS игра… Не знам, обърках се.

Ако продължим сравненията с хитовете на симулационния рейсинг като Forza 3 (а очевидно точно това е и желанието на ЕА), трябва да отбележим, че Shift 2 има доста по-разнообразни състезания в каталога си. В играта на Turn 10 практически всичко се свежда до познатото „Бъди пръв след Х обиколки”, което неминуемо писва след време. Въпреки отсъствието на прави писти, тук все още може да се забавлявате с дрифтинг, елиминации и т.нар. hot lap. Всички те са разхвърляни на над 40 писти, някои от които реално съществуващи (като Сузука и Донингтън), а други – измислени (като състезания в Маями).

Както и в NFS: Shift, така и тук прогресът ви се измерва с качването на нива посредством натрупването на ХР точки. В това отношение играта е доста щедра, като ви възнаграждава за всяко едно правилно действие, което предприемате. Движение по идеалната лента, правилно взимане на завоите, притискане на противника, дори обикновено изпреварване – всичко това ви дава точки, които да прибавите към сметката си. В допълнение състезанията имат допълнителни задачи, като това да бъдете водачи в продължение на една обиколка, и те отново ви дават ХР.

Така натрупаните точки се използват за подобрения и ъпгрейди, но не очаквайте нищо, което да напомня на старите NFS игри. Сърцевината на Shift 2: Unleashed си остава представянето на пистата. За щастие ХР може да се пренася и в онлайн режима, който е добре развит. Благодарение на новата Autolog функция, която видяхме най-напред в Hot Pursuit миналата есен, може да координирате онлайн представянето си, да общувате с приятели и като цяло да се забавлявате активно.

На финалната права

Най-големият проблем на Shift 2: Unleashed лежи извън състезателното трасе. Той е свързан с нейната идентичност и с това какво всъщност се стремят да направят създателите и издателите на играта. Дали това изобщо е Need for Speed игра? Опитват ли се авторите да запазят нещо от старите характеристики на поредицата или са твърдо решени да скъсат с всичко, което е формирало NFS като автомобилна игра? Не постъпиха ли лекомислено като се отказаха от уникалното наследство на поредицата, за да хвърлят всички сили в сляпа надпревара с установени лидери като Forza Gran Turismo? И няма ли да бъде по-добре, ако създадат свой собствен уникален подход към рейсинг жанра, вместо да копират установени вече параметри?

Това са въпроси, на които за момента едва ли може да бъде даден ясен отговор. Знае се само, че EA има големи амбиции за Shift и ако успее да ги осъществи, може и да превърне новата поредица в лидер сред симулационните рейсъри. Но каква ли ще бъде цената, която ще трябва да плати…

Автор: Иво Цеков