Sherlock Holmes versus Arsene Lupin

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Очите на Холмс се плъзнаха по хартията, почти украсена от изтънчения почерк:

„…Никой изключителен творец не желае да създава творбите си за нецивилизована публика, неспособна да оцени истинската стойност на неговите изключителни умения и талант…” Дали писмото е истинско? Арсен Люпен ли е авторът му в действителност? Почти легендарният крадец, способен да изиграе всекиго… Предизвикателството бавно напусна хартиения лист и пропълзя право в ума на Холмс, после го сграбчи за гръкляна и постепенно започна да затяга хватката си:

– Мисля, че трябва да обърнем внимание на писмото, Уотсън…

Новата игра от поредицата за Шерлок Холмс е вече факт. Четвъртата част обаче ни предлага нещо наистина различно откъм история, тъй като среща двама известни герои в единствена по рода си до момента битка на умовете.

Арсен Люпен – крадецът-джентълмен

създаден от френския писател Морис Лебланк, отправя своето предизвикателство към Скотланд Ярд и Шерлок Холмс. Неговата цел е просто да си устрои малко празненство на егото, показвайки на опонентите си, че дори подхвърляйки им частици от своя план, давайки им преднина, той ще е способен да унижи цяла Англия, като за пет дни открадне пет емблематични предмета. Холмс не би могъл да подмине подобен случай… Разбира се, трябва да защити Англия от този позор… А може би сам най-после е открил подходящата публика за своето собствено представление – противник, който да оцени неговия талант.

Играта ви позволява да проследите надхитряването между двамата гении, като поемате ролята на Холмс. Започвате приключението, като решавате гатанки, поставени от опонента ви. Така той бавно ви води в националната галерия, Британския музей, Лондонската кула и Бъкингамския дворец. Там са разположени и целите му. Добро попадение на авторите е, че редом с тях има много други различни

произведения на изкуството

които в играта са представени достоверно. Ако и вие като мен имате известни влечения в тази насока, ще ви допадне фактът, че Холмс може да коментира отделните произведения и на практика имате нещо като гид, посещавайки съответните места.

Действието се развива през XIX век (очевидно в Англия :-)) и атмосферата в играта е добре пресъздадена. Малките детайли допълват картината – например фактът, че звукът на изтънчени цигулки леко и ненатрапчиво придава още малко достоверност на епохата. Същевременно самата декорация на помещенията (по-голямата част от играта се развива в различни затворени пространства) е родила интериор с нужното внимание към детайла…

Въпреки многото приятни моменти обаче, цялостното ми мнение съвпада с това на повечето геймкритици, което в случая драстично се разминава с оценката на другите играчи, които охотно дават почти пълен брой точки на заглавието.

Като цяло играта не е дотолкова различна от другите куестове и историята, макар добра като хрумка, не е твърде интригуващо развита. В самото начало не успява да ви завладее истински с нещо особено неразгадаемо. Не че не е добра – историята е една от най-силните страни на геймплея, просто не е изключителна, а очакванията за игра, срещаща персонажи от такъв ранг, би следвало да са високи.

Интерфейсът също не е сред любимите ми моменти в Sherlock Holmes versus Arsene Lupin. Управлявате героя, с когото играете (като той се променя – най-често е Холмс или Уотсън, а понякога за кратко и други персонажи), чрез клавиатурата. Гледната ви точка е от първо лице, като имате триизмерна среда, в която да щъкате. Същевременно имате и мишка, с която посочвате конкретните предмети и действията, с които искате да взаимодействате. Тук е редно да отбележа, че това не само е леко неудобно и нетипично за жанра, но и предизвиква друг странно противоречив момент. При доближаване на курсора до дадено място, където има предмети, с които можете да взаимодействате, те автоматично светват с иконки, показващи това. Не ми хареса, твърде очевидно е. Противоречието в случая обаче идва от друг неприятен факт. Повечето играчи, превъртели приключението (аз чистосърдечно си признавам, все още не съм сред тях), споделят, че не са успели да се справят без walkthrough, защото играта ги тласка в луд pixel-hunt. Наличието на тези две противоположни негативни за мен крайности (крещящи индикатори над всички предмети и въпреки това нервопогубващ pixel-hunt) не успява да им помогне да се неутрализират една друга. В случая двата минуса не правят плюс…

Гатанки

Геймплеят от своя страна е приятен, но също попада в рамките на стандартното. Малко разнообразие внасят пъзелите, разпръснати през определен период от време, в които се тества доколко наистина сте наясно какво правите, а не просто прогресирате с цъкане на посоки. Налага ви се да отговаряте на конкретни въпроси, свързани с разследването, като не избирате между готови отговори, а трябва да наберете текста на клавиатурата. Изисква се по една-две думи, като играта е толерантна към различни варианти. Например в даден момент трябва да напишете „Ship” или „Boat”, като и двете вършат работа. Готиното в случая е, че по този начин наистина добивате усещането, че решавате загадката сами, а не разчитате на индикаторите, които отдалеч ви посрещат при среща с предмет, податлив на взаимодействие.

За финал мога да добавя само, че играта наистина е харесвана от повечето куестаджии, но не успя да събуди възторг у мен. Изненадващо е според мен, че дори и толкова близо до посредствеността, тя печели толкова овации. Ако геймърите са толкова жадни за игри от този жанр, бих предположила, че са изпробвали повечето такива и именно затова четвъртата част в поредицата за именития Шерлок Холмс не би била в състояние да им предложи нещо ново. И все пак всяка оценка е субективна. Може би това приключение ще успее да ви завладее. Както не можа да направи с мен.

Автор: Лили Стоилова