facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Shellshock: Nam ’67
Ревю | 12.10.2004 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Guerrila
Издател:
Eidos Interactive
Жанр:
Шутър
Платформа:
PC
сайт на играта »

Мога да ви разказвам за конфликта във Виетнам с часове. Но преди да се отплесна в нищене на геймплея на ShellShock, искам да обърна внимание на нещо. Темата “Виетнам” беше почти табу поне до последната година и половина в гейминдустрията, че и в киното до известна степен. Да, наистина има адски много филми за това как мощните янки вършеят “чарлита” и сипят на нещастните им глави напалм. И именно на фона на светлинките от масовото пържене се развява “Тhe stars&stripes” – ерго американския флаг.

С изключение на “Апокалипсис сега”, разбира се. Идеята ми е, че през ’67 е нямало Man of Valor, Янки дудъл се е пеел чат-пат от някой прекалено пиян солджър, та и това не се е случвало кой знае колко често – защото хипирокът е завладявал бавно света. Войната е страшна, когато е безсмислена и единственото героично нещо в нея може да бъде приключването й. Точно войната такава, каквато е била – с всичкия й “shit” и “bitchy” номера, с наркотиците, упадъка, погрома и кървищата ще ни представи творението на Guerrila.

Автентичност

Shellshock: Nam ’67 може спокойно да поеме приза за най-добре исторически издържана игра по темата за Виетнам. Да, и в други геймзаглавия сме виждали добре пресъздадени исторически местности или тук-таме се е мяркала по някоя известна военна личност, но малко или много мисиите, които сме предприемали, са фикция, измислена от сценаристите на играта.

В Nam’67 първото нещо, което стряска, е интрото – не знаех, че американците са посмели да извадят подобни кадри от архивите си! Следващите няколко минути тотално изтриват и последната капка съмнение, че ще предвождате поредния героичен командос. В играта е така добре втъкано чувството за самоирония, че направо ви идва да нагушкате създателите. Какво повече мога да кажа, освен че докато избирате героя си, до него се върти черепче, а на каската му е написано “Meat puppet” – сладко.

Озовавате се направо в джунглата – кратък тренировъчен курс как да се крием, стреляме и т.н. И ето че идва първата битка. Виетнамци, естествено, но и виетнамки. За първи път в игра по темата ми се наложи да вдигна оръжие срещу жена и да я застрелям. Шок, но и логично – виетнамките не са си седели по домовете, да чакат янките да ги “ощастливят”, пияни с кока-кола, или застрелят за фън – нали?

Няколко мисии по-нататък, започвайки да свиквам с нахъсаните да набият малко патрони в тялото ми азиатки, последва вторият шок. Малко селце, виетнамски цивилни (общо дали 2 000 000 жертви, btw), близко оризище... Взводът се разпръсква да търси скрито оръжие и събира селяните в центъра, на колене, с ръце зад врата. Случаен куршум и една жена пада. Докато се обърна, пичът с тежката картечница е покосил едната редица. Пътьом пленен виетнамец е разстрелян, човек от взвода не издържа на опънатите си нерви и пръсва слепоочията на друг военнопленник...
Толкова за достойнството, героичността и доблестта на американския солджър.

Boom-Boom

Мисията свършва – прибираме се в базовия лагер. От тонколоните на радиото дъни рок – прекалено е рано за черно и R’n’B. От време на време водещият прасва по някоя и друга простотия, за да разведри обстановката – без особен успех. И така, с какво се занимават войниците, докато не воюват? Минавам набързо през стрелбището – можете да изпитате новите си оръжия тук или да изберете кое да замъкнете в следващата мисия. Дърдорите с останалите от тима ви или с някой случаен минувач. Вдясно от Хюито случайно се натъквате на Мама Сан – няма си червен фенер, но от репликата й “Без парички, парички – няма Бум-Бум, красавецо” се досещате за какво става дума. Ей, не ме гледайте толкова пуритански – всеки трябва да изпуска напрежението в Нам по някакъв начин. При контрабанджията, освен порно картички (които по всяко време можете да разгледате от основното меню) и наркотици, можете да си купите и различни кефски оръжия, като ракетен пистолет, например. За първи път всичко в една игра за Виетнам е толкова натуралистично и нецензурирано, приближавайки се максимално близо към реалността на този конфликт.

Арсеналът

в играта е повече от богат и може успешно да се конкурира с този на всички останали сингълплей игри по темата, че дори и с BF: Vietnam. Можете да мъкнете едно тежко оръжие, две леки и няколко типа гранати. Единствената забележка по отношение на иначе перфектната в този аспект игра идва именно тук. Американските оръжия са дразнещо по-точни и по-функционални от руските. Отново за близки двубои “Калашников” е най-добър, за масовки използвате Ручной Пулемет Драгунова (РПД) или M60. Приятна изненада ми предложи огнеметът – наистина адски здраво оръжие – уви, не много далекобойно, но всява страшна паника в затворени пространства. Тръпката на играта е в ситуациите, в които ще можете да го прилагате.

В тази игра ще видите всичко – клаустрофобичните тунели и дивата джунгла. Ще се промъквате тихо и сам през шубраците с нож в ръка или нарамили тежката картечница, ще се впускате в широкомащабни сблъсъци, докато над главите ви прелитат самолети F-4, сипещи напалм.
Ще щурмувате и ще отбранявате крепости (едни от най-добрите мисии в играта) и ще унищожавате специфични цели, опитвайки се да се останете скрит от очите на врага. През цялото време пред очите ви ще бъдат болката и унищожението – не само на вашите приятели, но и на враговете.

ИИ

Постоянно сте заобиколен от чувство за хаос и несигурност. В тревите са скрити фини корди, които при една неправилна стъпка взривяват гранати. Дървени капани са готови да полетят, за да превърнат гръдния ви кош в цедка, а всяка по-гъста туфичка може да крие гибел под формата на яма с остри колове. Във Виетнам американският войник може би за първи път наистина се е сблъскал с джунглата и партизанската война – две неща, за които не е бил трениран, и двете оказали се смъртоносни.

Друг шок е, че когато сте гръмнали гореспомената девойка от женското опълчение и не сте го направили с милостив изстрел в главата, тя няма да се строполи на земята веднага. Ще се влачи, ще се опита да докопа оръжие, стига да има сили. Ако няма, просто ще агонизира и то достатъчно дълго, за да заглуши с виковете си заобикалящата ви пукотевица. Ще ви накара да се почувствате виновен, честно. Мамка му, досега съвестта ми рядко се е обаждала при смъртта на някой игрови персонаж.

Бавно ще растете в кариерата и първоначалната ви роля на кашик ще е заменена от тази на боец от специалните служби. Това означава още по-дълбоко потапяне в мръсотията, малко по-стелт и по-трудни мисии и естествено повече “П&П” (Пу*ки и Пиячка). Новият статус, освен във вдигането на сексaпила ви в очите на местните медицински сестри, се отразява на почти всеки аспект от играта.

В тревата тихо е,в душата буря е!

Графичният енджин на играта е доста добър, силно напомня на този на Manhunt – с целенасочен “зърнест” ефект на изображението по екрана, все едно гледате филм от тази епоха.

Най-голям плюс играта получава за пресъздаването на околната среда – адски реалистична растителност, оказваща влияние не само на козметиката й, но и на геймплея – докато сте прикрити в тревата и не се движите, вразите няма да ви засичат веднага. Саундът също играе доста важна роля по време на стелт-мисиите – ако застреляте някой с “шумно” оръжие, другарчето му ще започне да пръска хаотични откоси по мястото, откъдето е чул звука, дори и вече да сте се махнали оттам.

В почти всеки един аспект заглавието удря по един шамар на US-достойнството и осквернява светия за янките мит за безкористните солджъри. Дори само заради факта, че някой се е осмелил да направи подобно заглавие, си заслужава да погледнете ShellShock: Nam ’67. 

 
системни изисквания
Pentium 1 GHz, 256 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Duke Nukem Forever 280
Crysis 2 200
Call of Duty: Modern Warfare 2 139
Battlefield 3 133
Call of Duty: Modern Warfare 3 121
RAGE 98
Call of Duty: Black Ops: сингъл и кооп 74
Crysis 3 74
Call of Duty: Ghosts 70
Bulletstorm 69