Shadow Force: Razor Unit

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 апр. 2002

Спомням си, че когато преди 3 години излезе Tzar, румънското списание “Level” спомена в статията си за него и един любопитен факт – вече е създадена и румънска фирма за разработка на игри и първият им проект се казва Shadow Force: Razor Unit. В продължение на три броя колегите, съвместно с директора на проекта  Кристиан Раду, разглеждаха стъпка по стъпка създаването на този 3D shooter. Имах щастието да бъда там и по-късно да видя за какво става дума от първа ръка.

Ето че сега – 3 години по-късно – първата румънска игра е факт.
Първоначално замислена като Unreal-клонинг (вижте интрото на Fun Labs), тя извървя дългият си път, за да стигне до сегашния си вариант – тактически shooter. Малко или много екипът бе повлиян от една игра, изместила задълго “нереалните” идеи от сърцата на геймърите – Counter-Strike.

На пръв поглед всеки би скочил и би казал: ха, плагиати – това е копие на Delta Force и CS. Да, но на пръв поглед. Shadow Force: Razor Unit определено прилича на тези две игри, но само донякъде. По-правилното определение е, че е взела най-добрите черти в тях, за да ги комбинира в нещо наистина интересно. Още с влизането в главното меню ще забележите една малка, но изключителна приятна подробност – курсорът ви представлява лазерен прицел, чийто червен лъч потрепва напълно реалистично. Насочваме се към Tutorial-a. Там ни чака подробното запознаване с някои от основните оръжия, системата на движение и възможните критични ситуации, които могат да възникнат по време на мисия. Следва кампанията. Тя се състои от около 20 мисии, свързани в нелинеен сюжет. В кратце: вие сте член на елитния отряд Shadow Force, който трябва да се бори с тероризма. Правителството ви спонсорира, но заради по-“твърдите” методи на работа, то ще отрича всякаква връзка с вас, в случай че някой боец бъде заловен.

С мирис на барут…

И така – кой е най-важния елемент в един екшън ? Оръжията, разбира се. А те са много. По време на мисия командосът ви е екипиран с едно основно пушкало, пистолет, нож, гранати и лазерен мерник. Оръжията са разделени на четири категории – submachine guns, shotguns, автоматични карабини и тежък арсенал. Всяко пушкало, с някои изключения, има три режима на стрелба – единичен, къси откоси (по три патрона) и автоматичен огън.

В първата категория попадат Uzi-то и MP-5. Израелският картечен пистолет е доста по-скорострелен от MP-5-тата, но дава невероятен откат и разсейка при продължително използване. Това обаче се компенсира с високата му поразяваща сила. Второто оръжие е екипирано със заглушител и може да стреля в трите режима. По-слабо е от Uzi-то, но може би само оборудваните с оптичен мерник оръжия са по-точни от него.
А и в някои мисии тишината ще е по-добър съюзник от грубата сила.
Във втората категория влиза само едно оръжие – това е M870 Mk.5 Entry Shotgun. То има два режима на стрелба. Първият е идеален за близък бой – при него сачмите на патрона се разпръскват в широк радиус. Вторият превръща оръжието в нещо като арбалет, изстрелвайки ги в една точка. Това прави “помпата” ефективно оръжие и за бой на средни дистанции.
Третата категория е най-многочислена. В нея влизат M4, AK-47 и XM36. Първата карабина е гордостта на американската военна индустрия – добра пробивна сила, висока скорост на стрелба и слаб откат. Има възможност да й се прикачи фенерче. Перфектна е за бой на къси, средни и дори големи дистанции. По ударна мощ отстъпва само на добрия, стар “Калашников”. АK-47 е по-бавен от USA-еквивалента си и “рита” здраво. Също така не може да стреля на откоси, но е и единственото оръжие от тази категория, което убива с един изстрел. XM36 е екипиран с оптически мерник и комбинира скорострелността на карабините с прецизността на снайперите.

Снайперът в играта е само един – M25 и неговата употреба, разбира се, е една – да се отстраняват противниците на големи дистанции. Както и в CS, ако не сте на режим “оптически мерник”, няма да виждате познатото хиксче в центъра на екрана.

В някои от мисиите ще се изправяте срещу танкове, бронетранспортьори, картечни гнезда и дори изтребители. За да се справите с тях, на помощ идват един гранатомет и един ракетомет. При стрелба имайте предвид, че гранатите летят параболично и не се взривяват при съприкосновение с целта. С малко тренировки обаче няма да имате проблем да изтребвате цели групи от противници по този начин. Ракетометът си е ракетомет – безсмислено е да се използва срещу жива сила, но е единственият начин да спрете танк.
 
Трудно е да бъдеш Бог…

В началото казах, че играта прилича и на CS, и на Delta Force. От CS е взета динамиката на оръжията и тяхното поведение по време на стрелба. От DF е заимствана атмосферата и системата за отчитане на щетите по време на бой -“one shot – one kill”. А тя е доста реалистична. Няма правило, което да определя точно с колко куршума трябва да бъде убит всеки противник. Също така има и голямо значение къде точно сте го уцелили. Ако е в ръката – ще изпусне оръжието си, ако е в крака – ще започне да куца. А изстрел в главата си е изстрел в главата, дори и в Танзания.
Същото важи и за вас – ще куцате, ще притичвате да си приберете изтървания автомат, а ако кръвта ви е на червено (тоест вашият човек е почти в предсмъртна агония), от време на време буквално ще ви разтрисат болезнени спазми.

Идва ред и на черните точки. Shadow Force е нещо доста интересно – притежава всички елементи, за да стане хит – изпипани са някои много дребни, но важни детайли, но в същото време са оставени някои безумни бъгове. На моменти изкуственият интелект е гений, на моменти – кръгъл идиот. В някои ситуации противниците ви дебнат, правят засади и ви изненадват в гръб, хващат гранатите и ги хвърлят обратно. В други обаче те стоят тъпо, докато обезвреждате приятелчетата им или препускат по една и съща линия, застиват за около секунда в една точка и после започват да тичат обратно.

Графиката е приятна и реалистична, но стилно и педантично издържана в около петдесетина разцветки на кафявото. Освен това навсякъде се стеле мъгла – дори и в зданията, което може да ви докара усещането, че сте с перде на очите или сънувате. За финал оставям най-голямата гавра – звукът е просто перфектен, но само ако звуковата ви карта е с марка Aueral или Creative. В противен случай ще се насладите не само на него, но и на системни crash-ове и сини екрани през около 5 мин. При положение, че играта няма опция за save по време на мисиите, това може да ви вгорчи живота. Първият пач, излязъл до момента, не оправя този бъг, но въпреки това играта заслужава да се изгейми. Затова си я вземете и изчакайте появата на втора кръпка. Или пък просто изберете No-Sound опцията в менюто с настройки.

Автор: Георги Панайотов