facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Severance: Blade of Darkness
Ревю | 17.03.2001 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Rebel Act Studios
Издател:
Codemasters
Жанр:
Екшън от трето лице
Платформа:
PC
сайт на играта »

Господ създаде Хаоса. Раздели творението си на две - Светлина и Мрак. Вдъхна им живот и ги дари с разум. Така се родиха Духа на светлината и Принца на Мрака. Но принцът желаеше повече, той искаше да управлява. Тайно научи езика на сътворението и създаде ново същество. То растеше силно и непокорно. Един ден то се обърна срещу създателя си. Направи си войска от демони и чудовища и така постави началото на борбата за надмощие между Доброто и Злото. Тъмните сили отслабнаха под напористите нападения на Създателя и Принца на светлината. Битката беше спечелена! Творението на Тъмния принц беше сразено...

Създателят обаче чувстваше тежестта на годините като камък на шията си. Той имаше нужда да се възстанови и се оттегли в дълбините на Вселената, за да си почине. Не след дълго балансът на силите беше нарушен отново. Битката беше подновена от неговите чеда. Принца на Злото се възползваше от алчността на хората и ги печелеше на своя страна. Яна - една от по-младите дъщери на Създателя - изпадна в ярост заради безскрупулните постъпки на човеците. Тя направи древна магия, с която прогони боговете от земята, за да спре всичко това. Хората трябваше да се спасят сами. Но Яна не бе оставила смъртните на произвола на съдбата. Тя избра герой, който да им показва правия път в битката срещу злото. Той ги поведе към победата със своя Свещен меч в ръка. И Злото бе победено за пореден път. Но боецът бе смъртно ранен и загина. Приятелите му го погребаха в храма на Яна заедно с неговото могъщо оръжие...

Сега всичко това е в далечното минало. Но Злото се пробужда отново. Създанията от дълбините на Ада отново сеят ужас и разруха сред хората.  Мракът се завръща и краят може би е близо. Единственото, което може да спаси Земята от разрушение, е нов герой, който да владее магията на Свещения меч.

Това всъщност беше едва предисторията на Severance: Blade of Darkness. Е, няма да спечели награда за оригинален сценарий, но пък е доста подробна и детайлна. Новата игра на култовата фирма Codemasters излиза в три разноезични варианта с три различни имена.
Латиноамериканската модификация, чието лого според мен е най-яко, се нарича Blade: The Edge of Darkness (но за жалостн няма нищо общо с култовия вампирски екшън Blade :-)). Американската и европейската версия на играта се наричат съответно Severance: Blade of Darkness и само Blade of Darkness. Абе малко объркващо и безсмислено, ама айде, от мен да мине... :-)

Както забелязахте, от самото начало създателите ви запознават подробно с героите и предшествениците им до девето коляно. Тук всъщност започва и истинската игра, която, като се абстрахираме от историята, си е направо шедьовър в областта на триизмерните екшъни.

Имате правото да избирате измежду

четири главни действащи лица

които да управлявате. Всеки от тях започва приключението на различно място, има своя отделна история и характерни особености. Това са рицарят Саргон, джуджето Нагфлар, амазонката Зуу и варваринът Тукарам.
Саргон е най-добре балансираният герой - той не се изморява бързо, еднакво добре се отбранява и напада. В началните етапи на играта си служи главно с основни оръжия и защитни средства, като щит и меч. Препоръчвам ви да започнете с него. Той не е надарен с безкрайна физическа сила, но разполага със сносно количество издържливост (stamina), поради което може да прави красиви и разнообразни комбинации от удари по време на битките.

Нагфлар е дребен на ръст, но пращи от сила. Като достоен представител на джуджетата той се справя перфектно с всяко брадвоподобно нещо, което му попадне. Това го поставя в позицията може би на най-големия здравеняк в групата. За сметка на това той е доста тромав и се уморява много бързо. Ако веднъж си го обикнете обаче, едва ли ще го зарежете лесно. Той става направо непобедим, когато държи в ръце подходящото средство за млатене. В по-големите нива на трудност бруталността му е изключително полезна. Пропуснете ли целта обаче, доста лесно ще се озовете проснат в локва кръв. Поради своята изключителна тромавост, той става много лесна мишена, ако не нанесе точен удар.

Идва ред и на единствената мадама, която можете да управлявате. Зуу, разбира се, е сексапилна, дългокрака и русокоса (!)... Странно наистина - поне аз си представях, че амазонките са само брюнетки. Но това не е болка за умиране. Зуу не е за пренебрегване, въпреки че е по-слабичка в ръцете. Тя е най-гъвкавият и бърз персонаж - много полезно качество, когато ви атакаува многочислен враг. Предпочита да се бие с пика или да пронизва опонентите си със стрели. Между другото, говорейки за стрелите, можете да си ги събирате и да ги ползвате по няколко пъти, ако не дай си боже някой не ви надупчи през това време.

Тукарам е добре балансиран герой, който представлява достойно голяма маса мускули, но въпреки това е и достатъчно бърз. Коли противниците си най-вече с хладни оръжия, които се държат с две ръце. Това прави атаката му по-силна в сравнение с удадрите на рицаря. Бързината на Тукарам все пак не може да се сравнява с рефлексите на Зуу.

След като направите трудния избор, можете да продължите смело напред към тренировъчното ниво или да се гмурнете директно в същността на играта.

Тук следва още една приятна изненада! За разлика от повечето продукти в екшън-жанра напоследък Severance: Blade of Darkness обединява в едно

добра солова игра и обещаващ multiplayer

За singleplayer-а могат да се кажат много суперлативи. Играта не е нещо, което изигравате веднъж и после се чудите защо сте си дали парите. Самото наличие на четирима герои не е голяма новост. Дори фактът, че са адски разнообразни и с различна история, не е кой знае колко гениален.
Истинската красота идва от това, че геймплеят пресъздава перфектно средновековен бой с противници, чиито способности са завидни. Е, разбира се, има и по-тъпички, но това е само първоначална заблуда. Ще си имате работа с разнообразни гадини, които не просто притежават вашите умения, но дори доста бързо могат да ви гътнат, ако не се съсредоточите във всеки двубой.

Освен това противниците ви могат да използват елексири по време на битка. Щях да се изям, когато един хубостник, който беше останал на шамар живот, погълна нещо от една бутилка и с нови сили продължи да ме налага. Ако се разконцентрирате, нещата просто стават фатални.

Можете да се биете както с оръжие, така и с голи ръце. Разполагате с арсенал от пики, мечове, брадви, по-малки брадвички и брадвенца и, разбира се, лък. По подобие на Rune и тук би трябвало да можете да грабнете някоя глава или крайник, с които да млатите врага. За жалост аз чак сега осъзнавам, че не съм се възползвала от тази възможност.

По време на битките можате да замеряте врага с различни ръбести и режещи предмети. В случая прецизността отново е важна. Трябва да отмерите разстоянието и силата на хвърлянето. Размерът и тежестта на предмета също са от значение. Веднъж се прецаках доста гадно, когато не прецених нещата като хората и метнах меча си по един пазач. Той се обърна заради шума, видя колко съм беззащитна и нагло ме съсече. Хубаво е, че има реализъм и не можете да убиете въоръжен до зъби гадник с само с голи юмруци, но това мръсно прецакване едва ли скоро ще го забравя :-).

Бързам да подчертая, че при бой имате голямо разнообразие от нападателни и защитни техники, които могат да се комбинират. Всъщност точно те правят играта забележителна. Затова всеки двубой си е почти уникален! Говорейки толкова много за боя, не мога да не спомена, че имате избор на два режима - автоматичен, при който концентрирате вниманието си само върху един опонент или ръчен. В повечето случаи първият вариант на бой ви улеснява, но понякога е много неприятно, ако избраният от вас враг се отдалечи. Бягащата гадина е недосегаема, а някое негово приятелче ви млати безнаказано отстрани... Екшънът е подкрепен и с доста RPG-елементи. По време на игра героят ви става по-могъщ като прескочи  определено ниво на натрупан опит. За да минете такова ниво по-бързо, трябва да подхождате с финес и търпение към битките. Колкото повече разнообразие има в убийството на даден враг, толкова по-тлъсто е възнаградено. Под показателя за живот имате индикатор, който ви показва колко остава до следващото ниво. Минавайки го, печелите повече точки сила, живот и т. н.

Говорейки предимно за битките, не мога да не спомена

кръвта и карантиите,

които са доста натуралистични. По време на сраженията всеки опонент, а и самият вие, прогресивно се накичва с рани. Това не е някаква новост, по-специално в тази игра е направено почти перфектно. Ако пък не одобрявате насилието, но искате да се насладите на Blade of Darkness, просто можете да изключите грозните сцени с опция в главното меню.
Относно графиката... Ах! Май от касапските изпълнения в Alice насам, не бях виждала нещо толкова прекрасно! Е, разнообразието и шарениите не са толкова много, колкото в творението на American McGee, но все пак сме в средновековието, а не в Страната на чудесата. При всички положения обаче за еднообразие трудно можем да говорим.

Сенките са може би най-големият визуален плюс. Те се уголемяват и смаляват, могат да бъдат полупрозрачни или плътни, пълзят по всички повърхности и се изчисляват много прецизно. Значение има местоположението на всички източници на светлина, както и разстоянието до тях. Освен това абсолютно ВСИЧКО си има своя сянка - не само съществата, но и колоните, вратите, дори дребни предмети като чаши и камъни. Водата пък е подозрително "лъскава" и непрекъснато се вълнува леко. Дори и в подземията тя има готин, отразяващ ефект. Водопадите също са красиви, макар и да не оказват особен ефект върху водата отдолу.
Героите са анимирани свръхреалистично. Ако убиете някого, той бавно се покрива с рани, започва да агонизира, изпуска си меча, после щита си и накрая се свлича бездиханен на земята. Е, щитът пада на земята, само ако не сте го разсекли на две преди това. Много се изкефих, когато един щит се търкулна по пода, направи елегантно кръгче и чак тогава спря неподвижен.

Играта определено има защо да бъде преигравана отново и отново. След всички тези суперлативи остава да спомена, че има и малко недоработени неща. Въпреки това я препоръчвам горещо на всички! 

 
системни изисквания
Pentium II 350 MHz, 64 MB RAM
напиши коментар
 

31 мнения
профил »
Lino каза на 01.12.2011, 22:53 ?. :

Същински шедьовър - наистина жалко, че Rebel Act фалираха...
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Watch_Dogs - видео ревю 149
Star Wars: The Force Unleashed II 125
Tomb Raider 101
The First Templar 91
Assassin's Creed: Revelations 90
Darksiders 2 87
Assassin's Creed 2 81
Assassin's Creed III 80
Grand Theft Auto V - Втори поглед 80
Prince of Persia: The Forgotten Sands 80