Serious Sam: The Second Encounter

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Бях очарован от демото на SS:SE. Oтдавна не бях виждал такова нещо- със собствени нива, показващи само парченце от тортата на Croteam. Ето каква е всъщност историята. Нашият човек се качва на летящата чиния, помогнала му да прати финалният гад във вечните ловни полета.
Изведнъж се появява екипът на Croeam, приел формата на група смахнати alien-чета, яхнали кутийки с логото на играта. Изродчетата се забиват с щур кикот в превозното средство на Сам. Резултатът – доста зрелищно корабокруширане в планинските вериги на Латинска Америка и молби към Господа този път да не се озовавате в Египет. Постепенно и плавно осъзнавате, че целта на цялото това е “Светия Граал” и стъпка по стъпка се пренасяте в средновековна Европа. Но да карам ред по ред.

Малко общи данни за начало. Вече знаете историята на играта и защо в началото може да ви прилича повече на експанжън от колкото на самостоятелна игра. Но не бързайте да си правите прибързани заключения. В CD-то са включени едитор за нива и един MOD – Seriously warped.

Double the gun – double the fun

“Look mama – I’m a lumberjack” – в тази кратка фразичка е събрано цялото опиянение, което ви обхваща, вземайки бензиновата резачка за първи път. Мощна, елегантна, груба, красива, връщаща спомени. Каквото и да кажа за нея, все ще е малко. Не ви харесва тази горичка до храма? Пречи ви на гледката? Няма проблеми, за 5 минути ще я окосим. Чувствате се подтиснат, няма достатъчно място да се завъртите, а гадовете приближават? Няма проблеми, нали на 3 педи пред носа ви пърпори малкото моторче на вашата смъртоносна играчка. Да, това наистина е най-ефектното оръжие, което ще използвате, когато ви свършат амунициите (малко вероятно) или просто искате да се изгаврите с врага. Върши работа срещу всичко, което не е въоръжено с ракети. Дори големите бикове могат да бъдат разфасовани за отрицателно време – само трябва да използвате стария тореадорски трик с наметалото… Е, в случая – с резачката. И не забравяйте да казвате по някое друго “оле!”. 🙂

Друго попълнение в арсенала ви е напалмовата горелка. Още едно оръжие, влизащо в графа “Fire and forget about it”. Безценно при помитането на големи маси противници (примерно 50 конски скелета с един удар). Веднъж запален, врагът си догаря в кротко отчаяние. С малко по-усилен стрейф от ваша страна тълпата, която е била по петите ви, бързо ще се се превърне в купчинка обгорени кости/парчета месо/стружки. Ще можете да запалите не само вразите но и сградите, дърветата, камъните – напалмът се лепи по всичко и изглежда прекрасно. Или както беше казано в “Апокалипсис сега”:

“Обичам миризмата на напалм рано сутрин!”

Сега е ред на следващата смъртоносна джаджа. С вкарването на снайпера много почитатели на CS ще си кажат: аха, е сега само да си намеря подходящо местенце, да залегна и почва дебненето.  Забравете за това! Вярно че сваля повечето от вразите сам с един изстрел, но ако искате наистина да го използвате ефективно, ще трябва бързо да се научите да превключвате zoom-а за отрцателно време и да вкарвате куршуми от упор. Serious Sam никога не е имал претенциите, че е реалистичен, затова няма и headshot, което пък намаля изискванията към вашата точност.

Най-приятна изненада са Serious-ните бомби. Намират се страшно рядко (за цялата игра не открих повече от 12), можете да носите само 3, но ефектът им е като гърмването на Чернобил. Всичко бива анихилирано, независимо от сила, възраст, пол и т.н. Само босовете са имунизирани срещу нея и им смъква мизерна част от кръвта.
Едно древно китайско хайку казва:

“The one who owns the minigun fears not”

Уверявам ви, че е така. Вкарани са няколко serious-ни промени в старите оръжия. Лазерното пушкало е доста редуцирано откъм damage, а катечницата като че ли е позасилена. В мода са добавени  минохвърачка и нов тип гранати, замайващи противника…

Добавени са три нови powerup-а. Това са Serious Damage, Serious Speed и Неуязвимост. Първият е quad damage-a от Quake III, вторият за кратко време ви превръща в Spedey Gonzales (без ташак – на едно от нивата Сам дори казва “Ariva, Ariva Antarey”:). Всички те ще са ви безценни за повечето ситуации. Не си правете илюзии, че ще можете да минете през гадовете на един дъх. SS:SE е два пъти по-труден от предшественика си.

Дори на степен Normal F6 и F9 ще бъдат най-верните ви приятели. А гадовете.. хме – не е един мнооого сааа! Най-атрактивният от новите дзверове е Cucurbito the Pumpkin – умело положен от level дизайнерът на най-неочаквани места, той ще ви дебне и ще ви прави засади зад всеки ъгъл, а и усещането да чуете някъде в далечината шума от личната му резачка, придружен с оформянето на малка пътечка от повалящи се дървета във ваша посока е просто неповторимо. Минаваме през  Zorg Commander-ите и ракетоизстрелващият Zumb’ul, за да стигнем до най serious-ният ви враг – Fiendian Reptiloid Demon. Четириметрова червена грамада, изстрелваща по ваша милост смъртоносни огнени топки, които се самонасочват и не могат да бъдат унищожени.

В края на всеки свят (три на брой, но за тях малко по-късно) ви очаква по един мастит бос, придружен от солидно количество потенциални трупове. В самите нива от време на време ще попадате и на подбосове. Т.нар. и любим на всички serious-ни фенове “жаба-бос” е заменен от “кон-бос”. Това е същото нещо, но вместо хищни земноводни, на главата ви се изсипва доста солидно количество тъгъдъкащи скелети.

Авторите са вкарали и доста готини моменти в системата на тайниците. Вече в тях ще намирате не само допълнителни powerup-и. Някои от тях ще отключват огромно камикадзе, снежен човек с тъмни очила и по една базука в ръка, подскачащи дървета-самоубийци и много други – просто трябва да се видят. Дори в средновековието ще попаднете на гробище (мимоходом обръщам внимание на надгробния камък, който е дъска за сърф :)), от което изскача целият екип на Croteam. Застреляйте някой и се насладете на предсмъртната му агония.

Според мен е минус, че старият механизъм на бой се е запазил едно към едно. Влизате в помещение/област, изчиствате го от всичко, което мърда, вземате ключ и отваряте врата, попадате във второ помещение, след клането намирате друг ключ и т.н. и т.н. На момент това писва. Но тогава ви спасява личният ви компютър. Ръси адски олигофренски и смешни лафове. Примерно: “Уауу, Сам – не мога да повярвам – ти оцеля! Тоест вече бях решил да си форматирам харда, като видях оная орда срещу нас, но все пак ти имаш мен и аз имам теб – а те бяха сами на тоя свят”.

Serious traps

Дизайнът на нивата е невероятен. Най-добрият, който съм виждал до момента в жанра. Сюжетът ще ви преведе през джунглите на Америка, стените на Вавилон и средновековни европейски пейзажчета. Пътьом ще трепете гадюхите в каньони, тучни ливадки (пълни с крави… тъй де, бикове), а няколко пъти ще се навирате в подземия, които ви действат не клаустрофобично, а направо влудяващо (тунел с диаметър метър и половина и дълъг около един километър). Отново ще попадате и в епичната ситуация -пред вас са блеснали житата, а в тях мърдат 1000 гадини. Но най-впечатляващ за мен бе моментът, когато се озовах пред огромна пещера с езерце от лава в единият край (долу) и едва крепящо се мостче, по което трябва да минете. Ако се почувствате като Фродо и Гандалф при прекосяването на Мория, ще разберете какво съм изпитал аз.
А да не забравяме и serios-ните капани. Ей Богу, тука левъл-дизайнерът е надминал себе си. В обобщен вариант те се делят на режещи, мачкащи, пронизващи и

режещо-мачкащо-пронизващи

Ето ви няколко примера. Влизате в огромна стая. По стените от ляво и дясно има шипове. Трябва да стигнете до вратата в другият край. Няма лошо, но забравих да спомена менящото се въздушно течение, което ви отблъсква към някоя от стените. Или пък виждате малка дупка с нещо червено в края. Натискате ключа – ей така от любопитство и получавате едно serious-но кроше от боксовата ръкавица в другият край на дупката. Какво да се прави – любопитството е убило котката. Най-добре е да сами да видите всичко това – от капаните на маите в стил “падащ таван”, до индианаджоунсовски изпълнения с много търкалящи се камъни зад гърбината ви (“Let’s Roll that Rocks baby!”, както казва Sam :)).

Някои от по-интересните нива са като брилянти от короната на английската кралица. Например ще влезете в огромен конус без гравитация, а фразата “вразите летят отвсякъде” добива доста буквален смисъл. В друго подът действа като огромен батут и за да стане купона пълен, се чува онова познато “АААААААА…”, следвано от взрив. В трето ниво подът се наклaня на 45 градуса, а вие се превръщате в топка от pinball машина, отскачайки от всяка стена. Единствено ме подразни вкарването на jump&run елементи в една от пирамидите, но гледката на бездната под вас и чувството, че летите, все пак си заслужаваше. Наистина е поработено бая serious-но върху нивата и трудно могат да се изброят всички изненади. Те просто трябва да се видят.

That’s a serious game!

Звукът – ееех звукът… То не бе здрав метъл, докато рутих поредния бос, не бяха мелодийки, навяващи мисли за пирамиди и отдавна измрели цивилизации, не бе и jingle bells в проходче, пълно с камикадзета (слушали сте mp3-ката – нали ;)). Бъдете сигурни, че ушите ви никога няма да останат отегчени или изтормозени. А графиката си е все същата (модели на създанията), но сградите и пейзажа е в пъти по-красив.

Заедно с играта идват и Serious Tools – с тях можете сами да си направите нива, мисии, кампании, а с малко повече познания – и собствени скинове за гадовете. Вкаран е и много добър и удобен tutorial, който за 3-4 часа може да ви превърне от пълен леймър в доста добър level-дизайнер. Всъщност кой знае – след малко повече тренировки може би някой ден в Credits-а на Serious Sam 3 ще фигурира и вашето име. 🙂

За финал искам само да кажа едно Thanks на пичовете от Croteam. В препълненият с имитации на CS пазар те възродиха добрата стара тръпка от Doom!

Автор: Георги Панайотов