Sega GT

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 07 сеп. 2001

Както повечето от вас предполагам знаят, има няколко типа игри с колички, както ги наричат лаиците :-). Colin McRae Rally е пример за единия тип – супер-реалистично рали, с което не бива да прекарвате повече от два-три часа на ден, ако не искате да ставате от РС-то препотен и зачервен. То е толкова сериозно, че докато играете не само че се разтоварвате, но дори се напрягате като един истински рали състезател. Минавайки през цялата палитра от типове ралита стигаме до другата крайност – игри от типа на Revolt. В тях само се забавлявате и реализма е твърде далеч от акъла на играещия. Някъде по средата стои и един тип игри а ла Need for Speed, в които има добра доза реализъм, има и забавление, има голяма доза състезателен елемент, но има и някакъв леко небрежен полъх. Затова и май те се радват на най-голяма популярност.

Конзолните маняци или по-точно феновете на Sega Dreamcast си имат добра алтернатива на NFS, която се казва Sega GT. Тази игра е един достоен заместител на култовото РС рали, въпреки че в графично и звуково отношение изостава доста назад. По този повод ще започна представянето на нейната PC-версия с

техническите характеристики,

които за съжаление са под желаното ниво. Като начало графиката на пистите е доста бъгава и ръбава, а единствената асоциация, която мога да си направя като я гледам, е свързана с конзоли. За сметка на това обаче моделите на колите са нарисувани много по-добре от трасетата – не са ъгловати и имат доста истински вид. Освен това се приближават почти 1:1 до реалните автомобили, отразяват светлина, гумите им се въртят реалистично или казано с други думи – общо взето изглеждат достатъчно добре. Звукът в Sega GT е с качеството на графиката на пистите и определено е най-слабото нещо в играта. Шумът на двигателите на всички коли е абсолютно един и същи. Няма никакво значение дали сте с Fiat Punto или с BMW M8 – и двете взила ще парпорят еднакво.

Като загърбим тези недостатъци, които, за съжаление, са съществени, обаче си личи, че играта е пипната във всяко друго отношение. Тази игра е ценна е ценна с едно нещо –

геймплея

В Sega GT има идеално изработен сюжет или по-точно сценарии за шампионат. Лично аз мисля, че той е уникален и друг такъв в РС игра не сме виждали. Сега сигурно се зачудихте за какво толкова революционно ли става въпрос? Спокойно, нищо авангардно и супер оригинално няма да намерите – просто ще видите един алетернативен начин за изготвяне на Championship.

В началото ще започнаете с 10,000 долара финансов актив. С тях ще трябва да си купите кола и да започнете да се състезавате за пари. Обаче… Как се кара без шофьорска книжка? Естествено, ще ви се наложи да си я изкарате. В играта книжката е с малко по различен смисъл. Значи, колите са разделени на четири типа – класове Е, B, A и SA. Клас Е са малки градски коли, не са мощни и са по-бавни от другите. Тип В са мощни градски автомобили, но отстъпват по своите показатели на клас А, които могат да минат и за спортни. SA са супер луксозни, бързи и адски мощни возила и ако искате да притежавате такова четириколесно чудовище, ще трябва да се бръкнете доста.

Но нека се върнем на въпроса за книжките. За да можете да карате кола Е клас, примерно, трябва ви Driving License за този клас. Той се взима, ако успеете да покриете норматива за дадено трасе с някоя кола на избран от вас отбор. За да имате книжка за А, обаче трябва да сте преминали изпитанията за Е и В и т.н.

След като вземете бленувания документ

вече сте готови за състезание

Личи си, че и откъм състезания Sega са се потрудили. Има няколко различни типа гонки, като например Light, в която може да влезете само ако колата ви е под 1000 сс и не сте правили тунинг. Друг тип състезание е Open. В него можете да се гоните по три трасета. Ако финиширате първи, печелите някакъв спонсор, примерно McDonalds или eXcite. Освен състезания с изисквания (примерно за обем на двигателя, клас, тунинги) има и официални шампионати, които дават точки и се провеждат по няколко пътни участъка. Естествено от тях падат най-много мангизи, но са и най-трудни.

Сега се сещам за една голяма недомислица на авторите, която ме улесни много още в самото начало. На състезанието McDоnalds Open, при победа, печелите не само парична награда и спонсор, но и кола. За радост или съжаление, ако се опитате да я продадете, ще вземете 9,800 долара. Това е безумно висока цена като се има предвид, че наградата на това състезани е $ 1000 , а едно добро возило от В клас струва около 15 – 16 хилядарки. Дотук добре, ама как ще реагирате, ако ви каже, че можете да печелите това състезание стотици пъти и да продавете всеки път спечелената кола? Осен това трасето, на което ще ви се наложи да карате, е адски лесно. Сигурен съм всеки път ще сте първи… Този пропуск малко ми скапа кефа, защото успях да си купя най-яката кола от В клас още в самото начало и състезателният дух отиде на кино.

А инача в Sega GT има адски много реални модели коли. Явно Sega са взели лиценз от всяка по-известно марка, защото в играта има адски много съществуващи возила. Авторите се кълнат, че предлагат над 100 готови модела и над 2 милиона възможности за реконструкция. Как е възможно това ли? Със

Car Workshop-а

естествено. Той позволява да си конструирате возило по собствено желание, което да отговаря напълно на вкуса ви. Не става въпрос за тунинг, а за моделиране на изцяло нови коли. Това е страхотно, защото за първи път ви се дава възможност да моделирате кола според собствените си прищявки, без да сте автомеханик или супер спец.

Сега остана да кажи и няколко думи за трудността и удобството на играта. Яко е, че навсякъде противниците ви са на добро ниво, но никога не са толкова обиграни, че да ви издухват още на старта. В това отношение играта е изпипана, защото не депресира играча още от начало с два пъти по-бързи опоненти и супер трудни трасета. Откъм удобството на интерфейса и менютата, творението на Sega също го бива. Навигацията из менютата е елементарна, а всеки бутон е надписан и предназначението му е винаги ясно.

След всичко, изприказвано по-горе, ще кажа, че играта определно си заслужава. Ако успеете да превъзмогнете ръбатата графика, гадния звук и традиционната омраза към всичко, което има нещо общо с конзолите, сигурно ще прекарате доста часове пред монитора. Оригиналният сюжет, на петте състезателни сезона, добрата трудност на 22-те писти и двата милиона варианта на коли, дълго ще ви карат да натискате газта до тенекията!

Автор: Орлин Широв