Secrets of the Ark

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 апр. 2007

Историята за американския герой бе разказана отново – искате ли да я чуете?

Ах, Египет… Златният пясък покрива като фин прах, събран от вековете, толкова храмове, толкова много скрити тайни… Още със стартирането на Secrets of the Ark, както се казва новата част на Broken Sword, сякаш усещате полъха на тази епоха. Две величествени колони се издигат пред вас и още сега се питате защо йероглифите по дясната се повтарят в два последователни вертикала. Дали това е ключът към нова мистерия или… недоглеждане на дизайнерите?

Какво ли ще ни предложи този път приключението от култовата куест поредица? Какво пази разперилият криле страж с лице на смъртта, който ви посреща? Какво се е случило преди много години? Какъв е този ритуал, в който умира млада девица и какво е това тайно общество, което виждаме в самото начало?

Джордж Стобард няма отговори на тези въпроси. Влизайки в офиса си, той се запознава с млада посетителка – фина руса жена с угрижен вид. И преди да има време да разбере каквото и да било, всичко се сгромолясва. В миг нахлуват банда главорези и само една тънка врата ги дели от двамата ни герои. Оттук поемате вие…

Играта е класически куест. Геймплеят ви прехвърля в различни точки на света, като целта ви, разбира се, е да разгадаете древната тайна и да помогнете на момичето в беда. Затова и още в началото у мен се насади очакването за много екзотични местенца, които трябва да посетя. Уви, мина прекалено много време, докато това се случи. Играта е интересна и историята доказва това, но твърде много време в самото начало е отделено на локация като Бруклин, Ню Йорк. Е, в даден момент, когато вече започвате да се питате дали началният екран с колоните е бил шега на авторите или просто идея, която с развитието на играта е отпаднала, най-после героят ви бива завлечен от обстоятелствата в Истанбул. Там ще видите палати, катакомби и древни загадки, и ще превеждате латински древни писания, което според мен е задоволително и оправдава цялото чакане.

В хода на историята се хвърля повече светлина относно случилото се в началото. Русото момиче е Ана Мария, която е дошла да ви предложи крупна сума пари, за да й помогнете да открие митично съкровище, до което се очаква да ви отведе древен ръкопис, с който тя разполага. Уви, тя не разполага с ръкописа твърде дълго време. Когато най-после успявате да стигнете до хотелската й стая, ценният предмет е вече откраднат, а всичко е с краката нагоре.

Играта не блести

с голяма оригиналност. Общо взето всичко си е на мястото и имаме наистина една класическа история, която без да ви изненадва много, все пак може да ви очарова. Много силен фактор това да се случи е атмосферата. Това обаче не означава, че е перфектна. Лично за мен по-добро решение щеше да е, ако авторите бяха вмъкнали елемент на ограничено време поне в началото на играта. Когато например ви преследват главорезите, вие можете преспокойно да се размотавате и някак се губи чувството на напеченост.

Уж съспенсът трябва да го има, защото виждате как бабаитите се потят, опитвайки се да разнищят вратите и да ви докопат, но от друга страна създателите не са ви оставили място за грешки. Не само че липсва часовник, който да ви отмерва оставащите мигове живот, но дори не можете да отворите грешната врата и те да ви спипат. И не става дума само за първата врата. Малко по-късно има специално стълбище, което води до друга заключена брава, която на практика така и не използвате и е напълно излишна, след като дори не може и да ви навреди. Джордж просто ви заявява, че е безумие да пипате тази врата, по която гадовете блъскат.

Но аз отново се отплеснах с негативна критика, което е странно, като се има предвид, че играта ми хареса.:-) Просто би ми се искало и тези неща да са изгладени, за да мога от сърце да я похваля. Щях да ви кажа за добрите елементи в атмосферата. Те са в детайлите. Дори когато сте в лобито на хотела, където е отседнала Ана Мария, много готино е вмъкнат един вентилатор, който припряно реже въздуха. Самият звук някак наподобява тласъците на сърце, бавно изнемощяващо, но все още помпащо кръв в умиращ организъм. А ако се загледате по мъртвите буболечки и прогнилото дърво в хотела, впечатлението се засилва още повече… Ще се потопите във визуално атмосферичен свят, в който всичко си е пипнато както трябва.

И тук отново стигаме до друг елемент на същия проблем. Точно когато визията и звукът ви подмамят да повярвате в този свят, изведнъж възможностите на действие, които следват, ви показват някакъв дребен недостатък. В самото начало например се налага да балансирате като истински акробат по остаряла и прогнила сграда. Тук би бил моментът да се включи елемент от друг жанр и наистина да се наложи да управлявате движенията на Джордж или поне да има някакво поле за грешки. Но отново можете преспокойно да преминавате уж много напечени места, като просто посочвате бавно с мишката позицията, където героят да скочи, след което и той безпогрешно се мята и прави други акробатически номера.

Мисълта ми е, че нищо кой знае какво не вие се налага да правите и така или иначе пак няма как да сгрешите. Отново не можете да умрете – където има например кабели с високо напрежение, Стобард просто ви предупреждава и отказва да минава оттам.

Хубав елемент на геймплея

обаче е, че можете да използвате услугите на Ана Мария – има задачи, за които по принцип ви трябват двама души. Така в началото се налага да минете от дадено място като Джордж, след това да откриете по-безопасен път, по който да помогнете на Ана Мария да ви настигне и заедно да продължите нататък, като решите задача, изискваща уменията им комбинирано.

Улисах се в детайлите, но се надявам, че това ви е помогнало сами да прецените дали играта, разказваща отново историята на типичния, непобедим американски герой (който за бога, тук дори изглежда като актьор от реклама за зърнени храни) е прекалено изтъркана или пък попада в графата “класическа”. За мен тя си остава представител на втория вид и въпреки недостатъците е много приятна. Друг въпрос е, че аз, дори само като видя руини и храмове, вече съм доволна :-).

Автор: Лили Стоилова