Same shit, different decade

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Предупреждение: Ако сте сред онези, които подскачате от радост от появата на StarCraft II или имате южнокорейско гражданство, следващите редове могат да ви се сторят прекалено силни. За всички останали трезво мислещи, ето още няколко причини, поради които целия този Starcraft 2 хайп изглежда повече от изкуствено.

“Който не играе, ни пичели!”, казваше легендата на българския футбол Христо Стоичков. Но изглежда, че в щаб квартирата на Blizzard тайничко са добавили “Но и не губи” към тази максима. Нека видим простите факти – оригиналният StarCraft излезе преди умопомрачаващите 12 години и ако сте достатъчно възрастни, сигурно пазите спомени как сте играли играта в гимназията. Е, сега вече сте почти на 30, имате успешна кариера, може би дори сте женени и все така чакате продължението на играта. Самата мисъл, че може да бавиш едно нещо 12 години ме обижда. Нима десетки други компании не пуснаха толкова стратегически игри през всичките тези години? Нима Age of Empires, Age of Mythology, Rise of Nations, Company of Heroes, Empire Earth и още поне няколко заглавия не бяха забавни и иновативни продукти, които се приеха повече от добре?

Но в Blizzard упорито чакаха, чакаха и чакаха. Защо? Нямам идея, но нека се опитаме да видим възможните причини. Може би са искали да спечелят максимално от първата игра? Действително, StarCraft продаде повече от 11 милиона копия, но 10 от тях бяха разграбени в Южна Корея, където играта бързо замени таекуон-до като национален спорт. Може би преувеличавам малко, но истината е, че дори иначе мразени компании като Activision например, пускат поне 2-3 добри заглавия годишно, макар и само заради печалбите.

Второ възможно обяснение – отдадени на стремежа си към съвършенство, Blizzard са решили, че няма да пуснат втората част, преди тя да бъде напълно излъскана и възможно най-добра. Звучи добре като PR изказване, но дали е така? 12 години изглеждат адски много време за нещо, което по същество е един визуален ъпдейт и експанжън. Точно така, StarCraft II е основан на абсолютно същите принципи, както и оригиналната игра. Искате zerg rush? Ще имате zerg rush! Мразите събирането на ресурси и досадното строене на нови единици? Е, ще трябва да се примирите с тях, защото това е олд скуул стратегията, сякаш излязла отпреди десетилетие. Blizzard очевидно са се ръководили от споменатата по-горе модификация на максимата, че който не играе, не губи. Но кой може да ги обвини? Да промениш такава печеливша формула, за да се впуснеш в нещо ново и дръзко, е крайно глупава постъпка! Нима искате дизайнерите на нивата да обърнат внимание на такива дребни подробности като 12 години развитие на RTS жанра или включването на иновативни геймплей елементи?! Blizzard очевидно искат да заложат на сигурното, а това тук си е все едно да заложиш всичко, че Майкъл Джордан ще бъде топ реализатора на сезона.

Но да не бъдем такива песимисти! StarCraft II изглежда прилично (макар че подобно на останалите игри на Blizzard системните изисквания са толкова занижени, че едва ли можем да очаквате как долната ви челюст ще удари пода, когато пуснете играта), играе се добре и по принцип работи. Покрай излизането на StarCraft II има едно-единствено хубаво нещо. Ако намерите подходящия букмейкър, може да заложите последната риза на гърба си и – ако все пак сте от моето поколение, играло първия StarCraft като ученици – всички пари от спестовната книжка на бебето си, че на 27 юли StarCraft II ще бъде на челно място по всички вестници, списания и телевизии в Южна Корея. Хубаво е да можеш да гледащ напред във времето, нали? След това просто си пуснете някоя готина игра и не обръщайте внимание на какафонията!

Автор: Филип Станиславов