facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Sacred
Ревю | 11.05.2004 | автор: Владимир Тодоров


оценка:
Производител:
Ascaron
Издател:
Encore
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

Откак Diablo II трайно и удобно се настани по компютрите на почти всяко чадо, зовящо себе си геймър, започнаха да се пръкват най-различни бледи и досадни клонинги на тази маниашка хак&слаш ролева игра. Точно както бурените никнат от земята – нито можеш да ги изкорениш, нито можеш да спреш тяхното разпространение. Единственото (по мое мнение) по-различно заглавие се появи преди около година и се казваше Divine Divinity (готино и интерактивно RPG, пробвайте го задължително). Но изненадите не свършиха с него.

Ето че една на пръв поглед слабо рекламирана и невзрачна игра като Sacred се оказа

истинско бижу насред боклука

който се изсипва върху нашите глави и ни зарива всеки месец. Същинска зарибявка, пълна с изненади и свежи идеи. Ето така накратко може да се характеризира Sacred. Действието в тази игра се развива в един огромен фентъзи свят, разделен на цели шестнадесет местности. Всяка една от тях е създадена с огромна доза въображение и е населена с безброй гадове, наточили зъби и мечове в готовност за див бой.

Sacred пресъздава отново вечната приказка за борбата между доброто и злото. Един ден луд и грозен некромансер на име Шаддар привикал в света на кралство Анкария демона Саккара – изключително мощна твар, която на практика може да унищожи всички ни с един замах. За зла участ некрото не успял да го овладее и да установи контрол над неговото съзнание. Демонът успял да се откъсне от приковаващата го магия и в един светъл за Анкария ден започнал да броди из земите на това красиво кралство, сеейки хаос...

Има ли кой да спре зловещия Саккара?

Древните герои

Още със стартирането на Sacred ще бъдете подканени да изберете един от общо шестте игрови персонажи. Не е необходимо да определяте техните статистики и умения. Единственото нещо, което се изисква от вас, е да си напишете името и да изберете нивото на трудност. И готово – скачате директно в света на Sacred!

Всеки от героите започва на различно място и има свой собствен туторииъл, но след има-няма десетина минути игра се оказва на един и същи път с останалите. Ако предпочитате близкия бой и смятате да се специализирате в използването на всички възможни видове мечове, брадви и тем подобни колещи оръжия, то широкоплещестият гладиатор е създаден специално за вас. Но не очаквайте кой знае какви мисловни операции от него.

За феновете на “Властелинът на пръстените” идеалният вариант е горската елфка. Освен че има дълги и готини крака, тя владее до съвършенство тънкостите на природните стихии. Освен това може да уцели и муха в окото с помощта на своя майсторки изработен дървен лък.
Бойният маг пък, естествено, освен да мята елементални заклинания като луд, борави виртуозно и с всякакви тояги. С тях той млати по главата тези, които по някакъв начин са успели да се докопат в близост до него.

На четвърто място застава тъмният елф – същински каратист, който може да се бие както без, така и с оръжие. Освен това поставя най-различни подли капани, в които приклещва крачището на някой орк и след това му рязва главата с двете гигантски остриета, които доста често използва.

Последните два героя са нещо наистина ново. Иде реч за серафимката и вампирката. Първата споделя едно и също родословно дърво с ангелите и представлява един истински свещен воин. Борави достатъчно добре и с така наречената божествена магия. Със сигурност не искате подобно чудо да ви се изпречи насреща.

Вампирката пък не се отличава кой знае колко от останалите герои през деня. Но когато се стъмни, нейната кръвопийска природа си казва думата. В този момент тя се превръща в адски силен и опасен боец, готов да си впие зъбите във врата на всеки, който й каже нещо “на въпреки”.

В света на Анкария

Ще пътувате през блата, гъсти и тъмни гори, заледени области, пустини, всякакви странни селища и прочие. Ще решавате над двеста странични и над тридесет основни куеста, ще събирате хиляди премети... Макар и в много отношения да наподобява геймплея на Diablo II, Sacred прави няколко крачки пред натрупалото няколко годинки зад гърба си близърдско творение и успява да ни въвлече в един забавен, красив и разнообразен свят.

Почти през цялото време от вас се очаква да правите едно-единствено нещо – да цъкате с бутоните на мишката и да се млатите. Бойните техники, които героите владеят, са разделени на два вида – специални удари и магии. Тяхното приложение е доста ефектно и забавно. Един от най-големите плюсове на Sacred е, че може да комбинирате до четири от тези техники в комбо и да изпълните специалния номер върху някой много силен враг например. Тази способност се овладява при определени майстори срещу съответната цена.

Друга доста любопитна екстра в Sacred е фактът, че всеки един от героите има възможност да язди кон. По този начин придвижването през огромните територии на Анкария става много по-бързо и по-лесно. Но това не е всичко. Макар и по-голямата част от бойните техники да са неприложими по време на езда, героят ви все пак може да се сражава и да се впуска с бясна сила в линиите на врага на гърба на своя нечифтокопитен помощник, помитайки всичко по пътя си...

А спомняте ли си как в Diablo II след всяко ново влизане в близърдския свят всички убити от вас чудовища се появяваха наново? В Sacred този елемент е леко променен. Пръкването на тварите е пряко обвързано със страничните куестове в дадено поселище. Колкото повече задачи изпълните и на колкото се може повече хора решите да помогнете, толкова по-малко същества ще се появяват в района и по този начин пътят от точка A до точка Б ще бъде доста по-безопасен. Като прибавим към това и направения по-нормален от Diablo начин за сейв, всичко придобива доста по-готин вид.

Детайлност до полуда

Във визуално отношение Sacred е почти идеална. Енджинът на играта комбинира по перфектен начин двуизмерни терени с невероятно добре изваяни триизмерни персонажи. На всичкото отгоре предлага и три степени на зуум. Нивото на детайлност в играта е поразително, а цветовете са шарени и свежи. Що се отнася до звуковото оформление – там се откриват един-два дразнещи момента (като например запъхтяването на всеки от героите след продължително тичане). Иначе всичко останало – от ефектите до музиката – е тип-топ.

Sacred е страхотно, сингълплейър ориентирано RPG. Но това не означава, че то не предлага и режим за мрежови битки. До четирима души могат да се млатят в кооперативен тип игра, а до шестнадесет – в детмач или в създадения специално от Ascaron режим hack’n’slay. За чийтърите е предвидена специална изненада – всеки, който си позволи да използва кодове или хакове, ще се мотка в света на Sacred под формата на бутилка, заек и други подобни смехотворни измишльотини.

И за финал, ако трябва да обобщя всичко, казано за тази игра в едно изречение, то то ще бъде следното: Продължителна, зарибяваща, многократно преповтаряема, красива... 

 
системни изисквания
Pentium 800 MHz, 256 MB RAM
напиши коментар
 

1641 мнения
профил »
=SpeC= каза на 01.07.2011, 01:53 ?. :

Еххх спомени спомени :)))
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Sacred

Ревю:
Последната игра на Ascaron. Тъжно, но факт. Това е един не лош адон, който ще увеличи хек-енд-слеш манията с поне още няколко часа. Само за PC, не и за конзоли.

Превю:
Свещеният Граал за всеки фен на хек-енд-слеш ролевите игри или просто поредният дървен Diablo клонинг с триизмерна визия?

Тактика:
Макар и адски интересна, тази Diablo-подобна екшън-ролева игра е доста бъгава и ако не я закърпите, рискувате да зациклите.

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78