Sacred 2: Fallen Angel

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2008

„Денят на страшния съд наближава! Анкария е на прага на война… Война, която ще определи бъдещето на това царство. Само истински герой ще може да я спре и да върне реда на земята… Или целенасочено да я удави в хаос.”

Без значение дали сте играли на първия Sacred или не – ако пропуснете неговата втора част, жестоко ще съжалявате. Защо ли? Представете си огромния свят, който можехте да изследвате свободно в The Elder Scrolls IV: Oblivion. Сега го примесете със зарибяващия хек-енд-слеш геймплей, присъщ за заглавия като Diablo II и Titan Quest. И вярвате или не – крайният резултат е Sacred 2: Fallen Angel.

След като намерите приблизително 20 гигабайта свободно място на своя хард и преодолеете ужасно дългата инсталация, най-накрая ще успеете да влезете в

Анкария, хиляди години преди събитията в първия Sacred

Кратката версия на историята е, че имало едно време едни върховни елфи, които се полакомили по източника на всяка магия – т. нар. Т Енергия (няма толкова тъпо име). Другите раси също искали парче от пая и нападнали дългоухите. Резултатът бил пагубен, T Енергията излязла извън контрол и всички започнали да сочат върховните елфи с пръст. Съществата и животните мутирали до неузнаваемост, цели региони станали необитаеми, а много от градовете и селата били напълно унищожени. За капак на всичко Анкария била на ръба на нова война, в пъти по-унищожителна от предишната…

За по-дългата версия на историята ще трябва да изиграете Sacred 2. Но преди това трябва да решите един основен въпрос.

Дали искате да спасите света или го обречете?

За разлика от повечето игри, този избор се прави още в самото начало. Той предопределя и кампанията, която ще изиграете със своя герой. Трябва да имате предвид обаче, че ако Seraphim, олицетворението на доброто, може да поеме единствено по пътя на светлината, то с Inquisitor ще играете само като лоши. Останалите четири класа – Shadow Warrior, High Elf, Dryad и Temple Guardian, могат да бъдат каквито си пожелаят. Трябва да си призная, че ми липсва опцията за избор на пол на героя. Макар и да съм сигурен, че ASCARON са си имали своите причини, щеше да е супер, ако разполагахме с малко повече свобода в този конкретен аспект. Но нейсе…

Така или иначе

шестте класове

са изключително добре изградени и различни един от друг. Ако воинът сянка е типичното меле, подходящо за всички новобранци, то дългоухата елфкиня е идеалната магьосница, владееща силата на елементите. По-добър ловец от дриадата пък няма да срещнете. Що се отнася до дългокраката серафимка и навъсения инквизитор, те са пълни противоположности един на друг. Поне по въпроса с вида на магиите, които използват, и начина, по който предпочитат да елиминират противниците си. Най-общо тези два героя представляват смесица от боен и кастърски клас.

Пазителят на храма обаче е съвършено друга бира. Когато го видях за първи път, ми стана лошо. Приликите с египетската митология тук са очевидни, но в съзнанието ми механизирано същество тип киборг с глава на вълк някакси не ми се вписва в цялостната обстановка. Като геймплей обаче той определено обира всички точки, най-малкото защото е идеалният поддържащ клас в мултиплейър.

Дълго време ASCARON обещаваха, че

кустомизациятта на героите и техните умения

в Sacred 2 ще бъде невиждана. И дълго време аз изпитвах силни съмнения по въпроса. Видиш ли – оказаха се безпочвени. На първо място трябва да изберете специално божество, на което да се кланят. То ще предопределя и суперсилната магия, която ще използвате през определен период от време. Например чрез бога на светлината от тялото ви ще излиза мощна ударна вълна, която ще зашеметява противниците около вас, докато този на войната ще ги кара да се налагат един друг.

На второ място всеки герой може да изучи до 10 на брой умения и специализации от кошница с близо 30 различни и да ги подобрява до каквато степен пожелае, наред със стандартните характеристики от типа на сила, издръжливост, ловкост и т.н. Но най-интересното в случая е, че имате възможност да модифицирате което и да е от бойните изкуства на героите така, както пожелаете. Да речем мощната светкавица на инквизитора може да бъде видоизменена така, че да се увеличи нейният обхват на действие и същевременно шанса да нанесе критичен удар. Но пък друг играч вероятно ще предпочете тя да забавя противниците за кратко и да има вампирски ефект. Възможностите са много.

По този начин, благодарение на микса от атрибути, умения, комбота и модификации, можете да бъдете сигурни, че нито един от героите в Анкария няма да бъде еднакъв.
Иначе

светът е ОГРОМЕН

Точка по въпроса. Изометричната перспектива, с която бяхме свикнали досега, е история. На нейно място се е настанила удобно една изцяло триизмерна, изключително детайлна (особено с елитния пакет текстури) и все така шарена графика. За да ви улеснят в пътуването из Анкария, авторите са доразвили идеята си за маунтовете от предната част и този път ще откриете десетки видове кончета, повечето от които имат специални умения. Например Leap, с помощта на което преодоляват средни по вид препятствия. Ако това не ви е достатъчно, всеки един от героите разполага с уникален маунт. Например серафимката язди тигър, инквизиторът – гнусен паяк, а дриадата – зеленикав гущер.

Що се отнася до куестовете, те са твърде стандартни, но техният брой е също така огромен. Навсякъде ви очаква човек, нуждаещ се от вашата помощ – в града, край пътя, дълбоко в гората, в едно от десетките подземия… Няма значение. От вас зависи дали ще решите да му помогнете и да се отклоните от основната сюжетна линия.
Може би

най-същественият недостатък

на Sacred 2 е, че нивата на съществата постоянно се нагаждат в зависимост от вашето (подобно на Oblivion). Така няма опасност да се натъкнете на група от мобове, която да представлява кой знае какво предизвикателство. Особено на нормалната трудност, което първоначално прави играта твърде лесна и до голяма степен обезсмисля левелинга на героя. Дано ASCARON направят нещо по въпроса, защото на този етап това е поразителни глупав минус. Може би фактът, че играта излиза и за конзоли съвсем скоро, ги е накарал да понижат степента на трудност и да я направят по-общодостъпна за конзолния кежуъл геймър, не знам. Но така или иначе за мен специално това е кофти идея.

Накратко казано: Sacred 2 е изключителен убиец на време. Дали ще се занимавате с всеки един страничен куест, ще четете десетките забавни надгробни писания, ще гриндите босове до припадък, за да намерите и последната част от своя сет или просто ще пътувате и до най-отдалечените кътчета на Анкария… Няма значение – ще прекарате десетки часове пред монитора. Поне до излизането на Diablo III.

Автор: Владимир Тодоров